През 1978 г. във Великобритания, а няколко месеца по-късно и във САЩ, излиза илюстрираната детска книжка "Снежният човек" на графичния писател Реймънд Бригс (1934 - 2022). Десетилетия наред малката книжка се превръща в любима на милиони малчугани. Книгата без текст - само с картинки, печели редица награди и е адаптирана в анимационен телевизионен филм през 1982 г., който всяка година се пуска по Коледа.

По повод 40 години от публикуването на "Снежният човек" и за да се почете авторът й Реймънд Бригс (1934 - 2022) английският сценарист и писател Майкъл Морпурго "облича" детската класика в думи. Четири години по-късно "Снежният човек" на автора на "Боен кон", излиза и на български. Изданието е на "Сиела".

ПЪРВА ГЛАВА

Имало една Коледа малко момче на име Джеймс. Той живеел с мама, татко и Бърти, тяхното овчарско куче, в къща далеч сред полята. Имали крави, прасета, овце, кокошки, патици и гъски, имали и кон, който наричали Грамадан, и магаре, което наричали Малчо.

Когато Джеймс поглеждал през прозореца на стаята си - а той го правел много често, защото точно там обичал да мечтае - виждал градинската барака на татко си в края на двора, зеленото езерце на патиците, зеленчуковата леха на мама, люлката и батута, който баба му подарила за миналата Коледа.

А зад живия плет на двора виждал полята - любимо му било Полето с Дъба, защото оттам се чувало как буха бухалът. Около къщата имало много поля, живи плетове и дървета - повече, отколкото можел да преброи - а в края на долината като сребърна панделка течала река. А отвъд реката, високо над хоризонта, се издигали полегатите хълмове.

Баба му винаги идвала за Коледа. Често казвала - а трябва да се отбележи, някои неща казвала прекалено често - че хълмовете около къщата не се виждали, защото вали дъжд; а когато се виждали, това означавало, че скоро ще завали дъжд или сняг. Баба, която живеела в града, нямала толкова против дъжда и снега, колкото против птичките, които я събуждали рано всяка сутрин, и миризмата на прасета и крави, която Джеймс често донасял в къщата с гумените си ботуши, след като ходел навън. Не обичала особено и зеленината, а разбира се, по полята имало много зеленина.

Баба най-много обичала, когато Джеймс бил изкъпан и чистичък в леглото си, облечен с чистичката си пижамичка - както баба винаги наричала пижамата му. Тогава обичала да сяда на леглото на Джеймс и да му разказва приказка, преди да заспи. А по Коледа, след като вече били украсили елхата в дневната; след като били окачили гирлянди и венци от зеленика и имел; след като баба била опекла коледните сладки, любимата ѝ приказка била "Снежният човек" от Реймънд Бригс.

И така, една вечер, след като разказала приказката за Снежния човек на Джеймс, баба му пожелала лека нощ, хубаво го прегърнала и както обикновено, му казала да спи в кош. Бърти се качил на леглото му, също да му пожелае лека нощ, както често правел, ако му се разминело. Когато мама и татко се качили в стаята на Джеймс, те изпъдили Бърти на долния етаж, после целунали Джеймс за лека нощ и хубаво го завили. Мама му казала да бъде послушно момче и да заспива, защото Дядо Коледа носи коледните подаръци, които искаш, само ако си слушал.

Работата била там, че на Джеймс не му се искало да бъде послушно момче и изобщо не му се заспивало. Бил прекалено развълнуван заради Коледа. Празникът наближавал все повече и повече - на следващия ден било Бъдни вечер, а след това Дядо Коледа щял да дойде при него. Щял да впрегне елените си в шейната, да я напълни догоре с подаръци и да потегли по света, високо в небето, с препускащите си елени и звънящите си звънчета, за да остави подаръци на всички деца във всички държави по целия свят. Коледа!

И все едно всичко това не било достатъчно вълнуващо, Джеймс не спирал да мисли и за приказката, която му разказала баба току-що. Тази приказка му била много любима и всеки път му ставало мъчно, когато свършвала. Жадувал да види сняг през прозореца; искал приказката за Снежния човек да се случи отново. Но всеки път, когато поглеждал, навън нямало сняг. А трябвало да има сняг, помислил си той, иначе нямало как да има снежен човек.

Много пъти ставал, за да провери дали не е завалял сняг. Отивал до прозореца и притискал нос в стъклото, за да види по-добре и да си пожелае снегът най-сетне да дойде. Но виждал само тъмното навън. Накрая се отказал, легнал си обратно в леглото, обърнал се на тази страна, на която заспивал, и пъхнал палец в устата си, както винаги правел, а после затворил очи и се престорил, че спи.