Д-р Петър Берон – будителят, който не позволи да го фотографират
В Деня на народните будители "Дневник" припомня част от биографията на просветителя д-р Петър Берон.
Неговата заслуга за българското Възраждане и за пробуждането на българите е огромна: автор на Рибния буквар, по който са учили поколения българчета, лекар, уважаван учен с впечатляващ принос в акушерството, изобретател, спомоществовател на български студенти в чужбина, създател на концепция за българското образование, без българите да имаме собствена държава, основател на девически училища, с основополагащ принос в революционното движение за политическото освобождение на България.
Краят на този космополитен човек е трагичен - удушен е, за да бъде обран. Единият от убийците му е българин.
Откъсът от книгата на Румен Василев "Невидимата искра на Възраждането" (издателство Ludite) припомня блясъка на един от най-заслужилите да бъдат наричани будители.
Из "Невидимата искра на Възраждането"
КЪМ СВЕТЛИНАТА
Александър Теодоров- Балан: "Та и "Рибният буквар на Петра х. Берович разби манастирското църковнословенско обучение на българското юношество. Наистина, не е същото да опропастиш една империя или да раздрусаш едно вековно господство - и развиеш методата и веществото на едно книжовно обучение: ала всинца знаем, че от обучението на юношеството зависят бъднините и държави."
Никола Т. Балабанов. Из сборник "Д-р Петър Берон. По случай стогодишнината на Рибния буквар 1824 - 1924. Под редакцията на д-р Христо Негенцов и Н. Т. Балабанов" С. 1925: "Една от най-големите фигури на Възраждането, той е необикновено скромен и макар да е живял в Букурещ, Хайделберг, Мюнхен, Париж и Лондон, през целия си живот не е написал и един ред за себе си и не се е фотографирал, нито е позволявал да го фотографират или рисуват. Днес по една случайност, ние имаме неговия портрет, изработен без негово знание и воля с маслени бои от първия български художник."
Брашовската работилница има изключителна заслуга за Възраждането ни - тя отпечатала "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за Болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йоановича. В годе 1824". В българската история това издание незаслужено се свързва само с неговия автор - д-р Петър Берон, който наистина е колосална личност.
Когато написал прочутия си буквар, той бил само на 25 години и още се подписвал с бащината си фамилия. Заради липсата на документални източници, не може да се определи кога се е установил в Брашов и е започнал да преподава на децата на Антон Йоанович. Предполага се, че е завършил немската гимназия в града - същата, в която няколко години преди това учил Васил Априлов от Габрово. Когато писал буквара, младият Хаджиберович вече владеел писмено и говоримо български, гръцки, немски, ползвал френски и латински.
Ключов обаче е бил фактът, че е имало кой да стимулира, насърчава и вдъхва увереност на младия мъж да създаде тази първа детска книга в българската литература. Не е без значение, че той е финансово подпомогнат за отпечатването и разпространение на буквара - затова и името на спонсора е изписано на титулната страница.
Година преди букварът да бъде отпечатан в Брашов в печатницата на Антон Пан, Петър х. Берович предприел дълго и опасно за онова време пътуване. Снабден с препоръчителни писма от Антон Йоанович, той се озовал на миниатюрния остров Сен Лазар, намиращ се във венецианската лагуна. Там и до ден днешен е седалището на Ордена на мъхитаристите. Конгрегацията на острова възникнала през 1717 г. Тя е клон на католическите павликяни, преследвани от столетия в родната си Армения. С годините тя се превърнала в духовно средище - до днес е запазена забележителната й библиотека, съхраняваща древни ръкописи, картинна галерия и модерна за времето си печатница. През 1816 г. английският поет лорд Джордж Байрон отседнал тук и ползвал архивите на библиотеката, за да създаде някои от своите трудове.
Какви са били контактите на Йоанович с мъхитаристите е загадка, но при всички случаи те са го познавали добре, затова и приели препоръките му. От запазените протоколи на конгрегацията става ясно, че на 23 април 1823 г. при тях се представил Петър х. Берович:
"Днес по обед със собствена лодка пристигна на острова млад учител и търговец, по произход българин, на име Петър Беронович, живеещ и работещ в трансилванския град Брашов. Негово светейшество Степанос Кювер Агонц с готовност прие молбата на младия господин Господин Петър Беронович прави впечатление на изключително интелигентен и възпитан младеж, говори свободно славянски, гръцки, френски и трансилвански. Той направи силно впечатление на негово светейшество с познанията си по философия и му предаде писмото на българския търговец и благодетел Андон Йованович от Брашов и абатът беше приятно изненадан."
Тази визита на българина на острова е описана от преводача от арменски Агоп Орманджиян - специалист по "Арменистика и кавказология" към СУ "Св. Климент Охридски", в изследването му "Д-р Петър Берон на остров Сан Лазаро".
Любопитен детайл е, че още през 1823 г. авторът на "Рибния буквар" започнал да се представя като Беронович, а след две години се подписвал като Берон.
Целта на посещението му на острова била да разгледа печатната база и да сравни труда си с други подобни западноевропейски издания. Въпреки големите типографски възможности на конгрегацията младият българин не използвал услугите й. Той имал претенция към шрифтовете и на предложението да му направят нов шрифт по неговите изисквания, отказал заради дългия срок, необходим за изработката. Берон бързал и искал книгата да бъде съобразена с читателите му, без да се съобразява с тогавашните издателски практики.
"Той заяви, че неговият буквар трябва да дава всенародна просвета на българите, че е безсмислено да се копират готови чужди образци", е записано в протокола. От него става ясно, че българинът споделил, че до края на живота си ще полага грижи за свободата и просветата на народа си, както и че посетил стаята, в която е живял Байрон. Визитата впечатлила силно абат Агонц. Под протокола той написал: "Да се поддържа постоянна връзка с г-н П. Беронович в Брашов, да му се помага и да се търси неговата помощ. "За съжаление не са останали документи, с които да се проследи дали младият българин е посещавал и други духовни центрове.
"Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича" бил посрещнат с огромно въодушевление след отпечатването му. На неговото фундаментално значение за освестяването на българите през ХІХ век е посветено не едно изследване. Боян Пенев - един от видните литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век., пише в "История на новата българска литература" за автора Берон: "Това е първият по-значителен човек в новата българска литература. Преди него нашата литература се представлява от свещеници и монаси: Паисий, Спиридон, Софроний, Кърчовски, Пейчинович. И непосредствено след тях иде Берон - един гражданин, възпитан в светски дух." Пенев добавя, че авторът на "Рибния буквар" е действителен революционер на българското образование. Оценките на изтъкнатия литературовед се допълват и от руския учен Георги Гачев, който в труда си "Ускореното развитие на културата" стига до извода, че "Берон осъществява в България степента на ренесансовия научен хуманизъм. Неговото дело е разкрепостяване на мисълта".
Ценна е оценката и на слависта проф. Борис Йоцов: "Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между Западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език - в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета - във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание."
***
Берон се отдал на научни занимания в малката си парижка квартира в "Отел дьо Лувър", живеейки скромно. Поредицата от книги и научните открития, които публикувал, станали причина често да пътува из Европа - Лондон, Прага, Брюксел, Берлин, Виена, Атина Откривателският му талант сякаш бил неограничен.
Докторът изобретил уникални неща - например уреда за измерване на плода в утробата на майката - това е темата на дипломната му работа по медицина. Той създал и иновативна система за гасене на пожари в големите градове. Предложена на кметството на Лондон и отказана заради липса на средства, той в един момент я подарил на Москва. Българинът е автор на "Система на атмосферологията", която била отпечатана на френски от парижкия издател Башелие. В многобройните му посещения в известните европейски университети авторът на "Рибния буквар" изнасял вълнуващи лекции. Джон Лий - английски учен, е първият, който докладвал за Петър Берон в Кралското научно дружество в Лондон. Българинът членувал и в престижното Азиатско дружество в Париж, основано през 1822 г. от Силвестър дьо Саси, Клапрот, Абел Ремюза и други хора на науката.
Неограничен финансово заради успешния си бизнес във Влашко, който бил управляван от синовете на братята му, Берон имал възможност да изживее в слава и безметежност живота си. Но той предпочел трудния път. Букварът бил само началото, първата малка крачка към големия му градеж - меценатство на българските училища и талантливите българи. От Париж до края дните си ученият, който не създал свое семейство и нямал наследници, издържал училища, грижил се за емигранти, финансирал много българчета, за да учат в престижните европейски университети.
Той размишлявал върху българското образование и стигнал до извода, че то трябва да се ръководи централизирано. Затова искал да финансира един обществен институт, подобен на министерство на просвещението, което да се грижи за всички училища в българските земи. Запазено е негово писмо до съграждани в Котел, в което ги моли да му намерят човек, който да обиколи всички български школа. Искал да има пълна картина на населените места с училища, за да им изпраща учители, учебници за учениците, а и да ги реформира, естествено, за своя сметка. През 1846 г. изпратил по българските земи като учители следвалия в Страсбург Александър хаджи Русети, след това и Иван Добрович.
Берон финансирал откриването на няколко девически училища - в Стара Загора, Елена, Шумен, Русе, Одрин. Изхождал от позицията, че всички жени, независимо от религията си, трябва да бъдат образовани. Дори предлагал на Котел да изпрати германка, която да учи момичета на немски език, както и да им осигури лекар.
"Особено приветствам г. Петра Берона за благородното учреждение на петтях школи момически, що учреди по Българията. Той негов пример желаем да внуши истите чувства и на другите наши българе", отбелязва Васил Априлов.
Впечатляваща е братската му помощ към Иван Селимински, който завършил медицина с финансовата подкрепа на великия майстор Антон Йоанович, а с пари на Берон успял да специализира. С негова помощ медицина в Прага и Виена учил и Константин Павлов, който станал градски лекар в Свищов, участвал в легията от 1862 г. и бил член на революционния комитет в Свищов през 1867 г. Александър хаджи Русети и Васил Д. Стоянов - учредител на Българското книжовно дружество, също са негови питомци. Берон е откривателят и финансовият благодетел на художника Николай Павлович. Не е чудно и че делата на Раковски също били подкрепени от него, а в някои случаи Берон се явявал консултант и надзирател на младия буен българин.
Но това не било всичко. Просвещенец по дух, получил школовка в Западна Европа, Берон бил наясно, че на българите им е необходима и политическа свобода. Затова успоредно с просветителската си дейност, превърнал дома си в инкубатор на идеи, които водели до реални действия. Чести гости му били сливналиите д-р Г. Вълковичи д-р Иван Селимински, д-р Н. Симов, д-р Иван Богоров, Александър Екзарх. Най-добър приятел му бил д-р Никола Пиколо.
Възрожденският учител Сава Доброплодни в мемоарите си описва срещите, състояли се в парижката квартира на Берон, така както са били разказани от Александър Екзарх: "Когато Екзарх бил в Париж, той се срещнал с доктора Петра Берона, както и с г-на Пикула Търновлия, а най-сетне се запознал и с хаджи Юрдана Селимински; тези троицата, които са разговаряли и правели разни планове за да може да се спомогне българите да вземат влияние в Цариград, както гърците, и чрез това да могат по-нататък да действуват, Екзарх бил предложил на Селимински една идея за сполучване. Да действува чрез всесилния тогава в Цариград Рашид паша, щото да може да се пъхне в Патриаршията един българин, който да се показва грък. Там да се ръкоположи първо за дякон патриаршески, подир това за Ефимерин, подир това за владика и най-сетне, ако сполучи, да се избере за Вселенски патриарх. Тогава може много неща да направим за българите. Селимински одобрил идеята и обещал той сам да изиграе тази роля като добър певец и възпитаник атински"
Този хипотетичен план бил отхвърлен като нереалистичен от Берон.
Много точна картина на дейността на Петър Берон направил австрийският консул в Русе Емануел фон Рьослер, писал на австрийския министър на външните работи граф Буол Шауенщайн: "От Казах (Котел) произлиза богат българин на име Берон, който сега пребивава в Париж и който издържа със собствени средства много и млади съотечественици и заедно с Пиколо през време на Парижката конференция застъпват идеята да може да се откъсне до известна степен България от досегашните й връзки с Високата порта."
Явно дипломатическият агент имал точна информация, а и от години Берон е бил на фокус на полицейските служби в държавите, които посещавал.