За поезията като нескафе. Поетесата Мария Донева, която стана "Рицар на книгата"
Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".
Тя вярва, че стихотворенията просто съществуват, "а някой ден някой късметлия посяга, хваща дадено стихотворение за ръката и го довежда тук". Така "ловът" на стихотворения за нея започва в ученическите тетрадки, а на 14-годишна възраст вече е издала първата си стихосбирка.
Поетесата Мария Донева стана "Рицар на книгата" в категория "Общественик". Наградата се връчва на съвременните будители и на хората, които се борят за грамотността в България. Тя е учредена от издателство "Сиела" през 2004 г., а от 2006 г. насам се връчва от асоциацията "Българска книга" (АБК).
Мария Донева е родена през 1974 г. в Стара Загора, където продължава да живее и до днес. С писането се среща в ранните училищни години.
"Имах си една тетрадка, в която си преписвах стихотворенията на чисто. Някъде в тези времена започнах да ходя на един литературен кръжок в Пионерския дом, водеше го Таньо Клисуров. По-късно се записах в друг такъв кръжок при Жеко Христов в Дом "Литературна Стара Загора", казва тя в интервю за платформата "Аз чета".
Започва да участва в конкурси, а с това идват и първите награди.
"Малко по малко станах дете герой", казва тя. Когато е на 14 години от центъра "Знаме на мира" издават първата ѝ стихосбирка "Очи за красотата".
След гимназията, без изненада, започва да следва българска филология. "Макар че не знаех какво е това българска филология. Нещо като да обичаш българския език. Ами добре, ще го обичам", казва тя.
Това я води до класната стая - едно от предизвикателствата в нейния живот. За известно време преподава български език и литература. Тази роля обаче не я прави щастлива. Действителността се оказва коренно различна от представите ѝ и тя решава да се откаже от училището.
"Да насилвам някакви непознати млади хора да учат каквото аз им кажа, защото така било трябвало не аз. Не е за мен", споделя тя.
Поетесата обаче намира нова страст - театъра. От 2009 г. е драматург на Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора. Освен това работи по различни програми за арт-терапия с деца и с възрастни с различни ментални и физически заболявания и увреждания. Режисирала е пиеси в Държавна психиатрична болница "Доктор Георги Кисьов" - град Раднево.
От 2010 г. насам освен поезия Мария пише и текстове на джаз песни за проекта "Джазът пее на български". Същата година тя се захваща и с писането на своя блог, в който има не само има поезия, но и ушити от нея играчки.
"Открих, че за да бъде подредено, трябва на едно място да има малко неща. По тази причина мястото никога не ми стига. Блогът ми е шкаф с чекмеджета, в които да си държа думи и други работи", пише тя.
Освен в блога стиховете ѝ могат да бъдат прочетени в редица нейни стихосбирки - "Щастливи времена" (2018 г.), "Книга за нас" (2020 г.), "Любовта идва" (2016 г.). През 2021 г. издава и "Нетърпение в кутия" - стихотворения за деца.
Макар да пише и разкази, това, което излиза изпод химикала на Мария, е предимно поезия.
"Така ми работи умът... Обаче аз пиша стихотворения, защото те се излюпват почти готови, и после си ги премятам в ума, докато се изгладят и в тях не остане нищо грапаво, глупаво и дразнещо", казва Донева за "Аз чета".
Тя споделя, че вижда стихотворението като нещо подобно на нескафе - "една прашинка, която се разтваря във въображението на читателя". Затова смята, че докато съществуват думите, красотата и въображението, стихотворенията ще продължават да правят света по-хубав.