От десетилетния си опит знаем, че списъците са сред най-популярните и ефективни средства за насърчаване на продажбите - класациите на списание Billboard, бестселърите на New York Times, най-секси знаменитостите според VH1.

1. Факт
2. Е,
3. Че
4. Хората
5. Обичат
6. Списъците.

Те обичат списъците дори ако не са от онези, изготвени с мисъл от екип фирмени експерти, а извадка от най-купуваните стоки от други потребители. "Най-купуваното", както всеки човек на изкуството или потребител би ви казал, често не се припокрива с "най-доброто". Но много от потребителите са напълно съгласни да ядат онова, което всички други ядат, така, както нямат никакви съмнения, че трябва да кръстят бебетата си Емили и Джейкъб - най-популярните за годината имена за момиченца и момченца.

Сред най-купуваните заглавия, изтеглени от секцията за класическа музика в iTunes, винаги ще намерите пет-шест заглавия, присъстващи на заглавната страница на iTunes Classical, включително записите на няколко засукани млади цигуларки и привлекателни пианисти. И отново, потребителите обичат когато неколцина други потребители са прегледали онова, което самите те смятат да купят. Това неизменно задвижва продажбите.

Далеч по-ценни, по мое мнение, са онези списъци, съставени от предприемчивите читатели на Amazon. От изключително ексцентрични до съвсем консервативни, тези списъци изглежда искрено целят да помогнат на читатели, които за първи път купуват или са прекалено объркани в избора на автор или тема от конкретен жанр. Забавлява ме също читателският форум на Amazon, където читателите могат реално да се включат в обсъждане на достойнствата на новата книга на Екхарт Толе или на Джанет Еванович. Без съмнение някои от петзвездните читателски препоръки са фалшиви или изпратени от приятели и близки роднини на автора, но няма как всички да са такива, нали?

И все пак Amazon има и безспорни недостатъци. Най-малкото, опитайте се да се свържете с тях, когато имате проблем с поръчката си (цели уебсайтове са посветени на това просто затруднение). Ако имате проблем, трудно ще пренебрегнете онова гласче, което ви нашепва, че тези от Amazon нямат ни най-малкото желание да ви изслушат.

Опитайте да се свържете с тях по имейл и ще получите кратък, макар и любезен автоматичен отговор. Може дни наред да се опитвате безплодно да проследите поръчката си чрез клиентския си номер. Цената, която плащаме за удобството, пазаруването с едно кликване и ритуализираното пазаруване, е тази, че от другата страна на трансакцията не стои разпознаваемо човешко същество, а просто гладко калибрирана база данни от имейли, които се стичат в пощенските ни кутии.

Феномен, който вече завладява пазаруването онлайн - интернет като зелен инструмент. Мой приятел наскоро се поддаде и си купи iPhone. Вместо да трябва да изчете цяла листовка с описания как да го използва, кутията, в която пристигна, го насочи към уебсайт на Apple с видео инструкции. Същото се случи когато си купих новия шикозен часовник Casio от един японски магазин. Към него имаше уеб адрес, от който можех да сваля инструкциите на десктопа си. Така ми беше спестено раздразнението от разбора на книжката с инструкции на двайсет и три езика, от френски до сърбо-хърватски.

Така че дали става въпрос за книжки с инструкции или опаковки, свързаността, наред с други неща, е чудесен начин за елиминиране на ненужния хаос от хартия и опаковки, също както гореописания хладилник, свързан с интернет опростява пазаруването и снабдяването. И някъде там навън, нашите сметища ще въздъхнат с облекчение.

Едно от най-забележителните неща относно World Wide Web е това, че дори и най-прошарените ветерани нямат проникновен отговор на въпроса как работи мрежата. Повечето от нас сме я приели, приветствали сме я и сме я клели, но тя е в нашите домове, кафенета и във въздуха като цяло, независимо дали я ползваме за холивудски клюки, търговия на акции или просто като комбинация от електронна поща и гигантска анимирана енциклопедия Britannica.

Така че какво би станало, ако избухне кибер война и мрежата се срине? Ако някоя организация или чужда нация реши, че най-добрият начин да нападне Съединените щати е като саботира мрежата? Ако се замислим за тероризма и отзвука от 11 Септември, какво ще стане, когато терористът мине на ниво отвъд измислянето на глупави елементарни вируси и открие начин да накара мрежата да изчезне? Какво ще правим тогава?

Вместо да седим и да се чудим какъв ще бъде следващият Facebook в тази полудяла по парите култура, би било добре да отделим малко време да се замислим за това.

Първата вълна от първокласна реклама за Envirosell дойде благодарение на един млад журналист от The New Yorker на име Малкълм Гладуел (да, същият този, който по-късно написа двата мега бестселъра Повратна точка и Проблясък). Статията му, озаглавена "Науката за пазаруването", описваше какво правим ние и впоследствие стана една от най-преиздаваните статии в историята на New Yorker. Нещо повече, направи тази книга възможна.

След появата на статията на Гладуел през есента на 1996 г. заваляха запитвания от потенциални лицензианти от цял сват. Всяка седмица постъпваше ново обаждане от някой, който иска да си партнира с нас. Това беше много ласкаещо. Едно от най-прекрасните неща в нашия бизнес живот по онова време беше броят клиенти, които се появиха на прага ни, готови да ни наемат.

Те бяха вече зарибени, първо от статията в The New Yorker и второ, от тази книга. За човек, който е трябвало да пести пари от хотелски стаи и да спи в колата си, а на сутринта да се мие на най-близката бензиностанция, и след всички тези години на съмнения дали този бизнес ще полети или ще се срине на земята, удовлетворението беше невероятно.

Малко след излизането на статията в The New Yorker вниманието ми привлече една бележка, която се появи в пощата. Авторът на писмото - сега го смятам за моя бял рицар - беше един лицензионен агент в Япония на име Каз Тойота, който представляваше редица първокласни клиенти в САЩ и отговаряше за лицензирането на техни офиси в цяла Япония. Беше прочел статията и издирил още информация за нашия бизнес онлайн. Той не само се наемаше да намери за нас подходящи японски лицензианти, но и предложи бъдещата си снаха, Момо, за наш гид.

През първите четири години от японския ми бизнес живот Момо Тойота беше мой ментор по отношение на всичките особености на японската култура. Тя беше прекарала част от детството си в САЩ и Австралия и разбираше културните пропасти, над които се изправях. Посещавахме различни търговски райони, молове и дори някой и друг храм. Тя отговаряше на всеки мой въпрос, без значение колко тъп или личен беше, с лек кикот, последван от честен, изчерпателен и умен отговор.

Когато Момо се омъжи, изпратих на младата двойка билети да ме посетят в Ню Йорк. Те приеха предложението и отседнаха в апартамента ми. Сега тя има две деца, по голямото се казва Емма, и аз поддържам контакт с нея чрез уебсайта й с ограничен достъп, Let's Go Emma.

Ако търсех ключ към японската култура, то Момо ми даде цяла връзка с ценни такива, за което съм й вечно признателен. Тя ме научи на всичко - от структурата на японското семейство до манията на нацията по чистотата, негласния протокол при връчване на подаръци, нюансите на поклона, това да знаеш кога да обърнеш гръб на някого и кога не, колко дълго и колко ниско трябва да се покланяш, когато някой си тръгва, кога да се обърнеш и кой се обръща пръв, кога можеш спокойно да се изправиш - изобщо, как най-добре да почетеш домакините си.

Аз всъщност съм израсъл в Азия. Баща ми беше дипломат и спортът, който бях си избрал през тийнейджърските ми години, беше джудото. Бях с една ръка разстояние напред по отношение на японската култура в сравнение с повечето чужденци, но Момо ми даде ускорен курс по техника и финес. Всеки ден натрупвах все повече и повече информация, което несъмнено ме направи да изглеждам по-изтънчен, отколкото се чувствах вътрешно.

Имаше само едно препятствие на пътя: името ми.

Когато за първи път отидох в Япония по работа, стана ясно, че на японците им идва нанагорно произнасянето на думата "Ъндърхил". Нещо в нея просто ги запъваше. Един ден ми просветна: "Моля ви, наричайте ме Пако-сан."

Значи, трябва да имате предвид, че за един японски бизнесмен това е радикално предложение. За американците би изглеждало като да поздравиш обичната си баба със "Здрасти, Глория". Никой в Япония никога не се обръща към някого с неговото или нейното първо име. Но веднъж след като преодоляхме тази неравност, можехме да си отдъхнем.

Обръщайки се назад, сигурен съм, че голяма част от лекотата в общуването ми с японците и на тяхната с мен се дължеше на това, че съм едър физически и приятелски настроен, но също и на факта, че бях усвоил някои културни нюанси благодарение на Момо. Дреболии като добавянето на "чан" към името на жената - нежна наставка, която показва дружеско, но уважително отношение към по-млада дама. За момчетата еквивалентът е "кун". На някои от японските ми клиенти казвах: "Ако искате да ми викате Пако-кун, нямам нищо против".

Обикновено те се шокират че изобщо знам подобни обръщения, да не говорим, че тъкмо им бях предложил да ги ползват. В същото време, мисля, че се наслаждават на тази новост. Проявявам едновременно закачливост по отношение на тяхната култура и искрен интерес към Япония. Това е страна, където хората винаги се изумяват когато някой изрече дори само няколко думи на езика им, камо ли да "осъзнава" мястото на тяхната култура в ежедневието им. Такива малки неща значат много.