Има поговорка, че трудностите са истинският маршрут, който изковава характера и дава възможност да укрепне и волята, и желанието, и способностите на пишещия човек. На човека, който се занимава с изкуство. Тази война не може да не даде отражение, тъй като работя и с млади автори в Софийския университет, работя с автори, които създават своите първи и втори книги. Мога да кажа, че думите, които чета, ме изпълват с надеждата за бъдещето на човечеството.

Онези произведения на изкуството, които правят човечеството по-човечно, ще останат. Смятам, че през тази година имаше такива. Много интересна година въпреки огромната, мрачна и съсипваща сянка на войната.

Лично за мен излезе един роман "Резерват за хора и вълци", в САЩ излезе романът ми "Зелените очи на вятъра" и написах един роман, който ще има своята премиера първо в САЩ.

Не искам да поставям фокуса върху това, което аз съм постигнала. Искам да го поставя върху голямата сила на младостта в областта на белетристиката. Хора, които умеят да пишат и не се страхуват да застанат на острието на бръснача на социалните явления. Искам да посоча сборника с разкази на Радослав Бимбалов, една прекрасна книга, а също и този на Йорданка Белева.

През тази година празнувахме и 80-годишнината на проф. Боян Биолчев, чиято книга "Преселението" прави всеки един под българското небе много по-силен и много по-влюбен в улицата. Горещо препоръчвам тази книга!

Българската литература днес има огромен шанс да се развива, защото, ковейки се, става ковач. Авторите живеят в трудностите, в сянката на войната, в опасенията от онова, което се случва. Имаме възможност да направим така, че да създадем книга, която да бъде заслужено запомнена.

Всеки един човек не е просто разказ, а трилогия от прекрасни случки. Ако се взреш в силните страни на този човек, ще разбереш, че има за какво да живееш".