5.

- Червените или зелените? Или зелени спирали на червен фон? Или... червени спирали на зелен фон? Или... Знам, че е малко необичайно, но може би да изберем нещо по-различно, нещо като... електриковосиньо и сребристо.

Етан Бушар пъхна в устата си още един захаросан бадем от купа, която беше придърпвал все по-близо и по-близо до себе си по време на тази среща с асистента си Ноел. После опря пръст в горната си устна и палец в брадичката си в поза, за която се надяваше, че демонстрира дълбокомислие. Докато Ноел му показваше мостра след мостра платове, той се тъпчеше със захар, за да не върти очи от скука.

Да хапва сладко, беше начинът му да избегне призляване или инстинктивна реакция на презрение, каквото винаги изпитваше, когато Ноел се опитваше да го принуди да вземе решение за нещо, приемано от Етан за твърде делнично. Акое минаваше за делнично? Буквално всичко в живота му, откакто беше умряла най-добрата му приятелка и бизнес партньор Ферн. Докато смучеше последната си захаросана ядка, най-сетне хвърли поглед към каталозите с платове, показвани му от Ноел. За какво беше това още веднъж? Какъв беше смисълът? Животът беше жесток и гаден и накрая всички умираха.

- За какво точно е всичко това? - попита Етан и прехвърли захаросана ядка от едната буза в другата. Беше отегчен и го мъчеше махмурлук. Усещаше алкохолът да напуска организма му с всяко следващо разкрасено предложение от страна на Ноел. И беше редно асистентът му да е в състояние да вземе решение, за каквото и да се отнасяше това, без да изисква присъствието му рано сутринта, когато той имаше за вършене други по-важни неща. Вмомента имаше нужда да... пийне кафе... да души цигарения дим на други хора и да си представя как той пуши и да яде още захар. Беше много ангажиран човек. Прекара ръка през тъмната си коса и се намести на стола. Трябваше да се помъчи да изглежда заинтересуван.

- Това ще е темата на украсата за Коледа 2020-а във всичките ни хотели! - напомни му Ноел на доста висок глас по мнението на Етан. - Много е важно. Едно от най-важните ни решения всяка година!

Етан усещаше, че Ноел започва да се изнервя. Идеално пригладената му с гел черна коса губеше изваяната си форма на места, а бузите му бяха почервенели като издутите гърди на червеношийка. И това беше проблемът на Етан тук...

- Ноември е - напомни му Етан.

- Мосю Бушар, моите уважения, краят на ноември е. Тази година вече изоставаме от графика. Трябва да вземем решение възможно най-скоро. Гостите ни очакват идеалната парижка Коледа до дни.

Какви би избрала Ферн? Мисълта изникна в главата на Етан, преди да е успял да я спре, и красотата на деня започна да чезне със скоростта, с която се опразва купа с бонбони. Нищо не беше същото без Ферн. И как би могло да е? Ферн беше създала "Идеалният Париж". Всичко тук беше нейна идея. Да, той ù беше помагал, но дали тя в действителност бе имала нужда от приноса му, за да успее? Е, той знаеше как биха отговорили по¬вечето хора на този въпрос. Някогашното усещане, че не го бива достатъчно, възседна раменете му и той се облегна на стола си.

- Ти какво мислиш, Ноел? - Устреми поглед през високите от пода до тавана прозорци към силуета на града навън.

Париж беше жив. Париж винаги беше жив. Тук, в района на Операта, бившия парижки квартал, известен с производството на дрехи, Етан постоянно беше зао-бикалян от всичко обичано най-много от Ферн. Плас де Виктоар с безистените му с аркади от деветнайсети век, с имената на дизайнери по табелите на магазини в търговските центрове със старомодна дървена ламперия и месингов обков. Ферн обожаваше бутиците и често отделяше часове наред да издирва нещо оригинално - рокля, която да се превърне в нова класика, чифт обувки или пък шапка.

На всеки друг покупките ù можеше да се сторят като изхвърляне, но визията на най-добрата му приятелка и умението ù да носи дрехи и аксесоари винаги бяха уникални. Ферн съумяваше да накара всичко да изглежда като последен писък на модата. Етан вечно се шегуваше, че неслучайно е избрала този квартал за водещия от веригата им хотели. Тук лесно би могла да се отдава на дълъг обяд и после на разходка под остъкления покрив на "Галери Вивиен". Издиша шумно и погледна в очите един гълъб, кацнал на перваза на прозореца. Така обичаше да си представя Ферн сега - скитаща сред райските молове, подбираща красиви неща, грабнали окото ù, рееща се нейде във висините и все пак неизгубила контакт с него...

- Мисля, че мога да постигна много със синьо и сребристо. - Гласът на Ноел накара Етан да обърне поглед към него и да съзре как от всяка пора на сътрудника му бликаше ентусиазъм да постигне съвършенство в украсата на хотелите. После той добави с леко укротена страст: - Макар че традиционно винаги сме разчитали на комбинация от зелено и червено...

На Етан му беше все едно. Никак, ама никак не го вълнуваше. Прииска му се да викне: "И каква разлика ще има?". Наистина каква разлика би имало? Зелено? Червено? Синьо? Ако направеше погрешен избор, дали неодобрението относно украсата щеше да доведе до спад на добрите отзиви в "Триваго"? Какво да отговори? Би ли харесала Ферн промяна? Той не можеше да си припомни на кого поначало бе хрумнала концепцията за декорация в червено и зелено. Дали на Ферн? Или на екипа експерти по колорита, които тя наемаше? Етан знаеше със сигурност единствено, че не беше го измислил той.

- Синьо и сребристо създава усещане за разкош и изобилие, за фина обстановка и безукорен вкус... - не млъкваше Ноел. Вече размахваше ръце около себе си, сякаш бе балетист от "Лешникотрошачката".

- Ако се съглася за синьото и сребристото, ще сло¬жим ли край на този разговор? - поинтересува се Етан и пъхна в устата си още една захаросана ядка. Май му бе нужен алкохол, а не кафе.

- Категорично - засия тържествуващо Ноел. - Няма да се изрече и дума повече по темата. Аз ще имам грижата за всичко. Не е нужно да се обременявате с мисли за Коледа.

Ето това последно изречение вече бе музика за ушите на Етан.

- Чудесно. Нека е синьо и сребристо - отсече решително той.