Аз наложих черното

и то има водеща позиция и днес,

тъй като черното заличава всичко наоколо.

Коко Шанел

МАДМОАЗЕЛ Е У ДОМА

Когато клиентите идват при мен, те обичат да прекрачват прага на някакво вълшебно място; изпитват задоволство, което вероятно е малко вулгарно, но това ги очарова: те са привилегировани лица, които са се сраснали с нашата легенда. За тях това е много по-голямо удоволствие, отколкото да поръчат поредния костюм. Легендата е освещаването на славата."

Коко Шанел, 1935 г.

Домът "Шанел" се намира на рю "Камбон" 31, светилище на мъртвата създателка, но също така пълно с живот,

процъфтяващ храм на модата на двайсет и първи век, цел за пилигрими, дошли от цял свят. Тъмнината се сгъстява в сивия зимен парижки следобед, със ситния дъждец се смесват в ранен сумрак, сенките на околните сгради са се спуснали тежко над тясната улица. Вътре, в бутика на партера, се носи ухание на парфюм, усеща се топлина, това е луксозен пашкул с кремави повърхности и сребърни огледала, където клиентите пърхат като колибри над стъклени витрини с примамливи червила в цветовете на бижута или пък се спускат към подредените на закачалки костюми от туид с копринена подплата.

Стрелкат с очи излъчването на последната колекция, сравняват онова, което виждат в магазина, с картините на екрана (и може би си представят как се преобразяват, облечени изцяло в "Шанел"). Видеото се отразява и в огледалата; модели с порцеланови лица се возят на въртележка в бяло и златно.

Вместо дървените коне да галопират в безкраен кръг, има известни символи на Шанел: перли и камелии и логото с двете преплетени "С"-та, които цял свят познава не по-зле от звездите и райетата или свастиката. Въртележката не спира, отраженията в огледалата също се въртят и в продължение на няколко секунди всичко се движи; нищо не изглежда стабилно. Точно това очаква човек в сърцето и седалището на международния моден бранд, където промените и новите стоки са жизненоважни за бизнеса и продажбите всеки сезон; същевременно трябва винаги да има нещо разпознаваемо на мига, нещо, което да намеква за иконография и непреходно качество.

Противоречията в подобно начинание са неизбежни - става въпрос за постигането на баланс между непрекъсната промяна и постоянство - както е очевидно от наблюденията на самата Коко Шанел за бизнеса на модата: "Една рокля не е нито трагедия, нито картина; тя е очарователно и преходно творение, не е вечно произведение на изкуството. Модата трябва да умира, при това да умира бързо, за да може търговията да оцелее

Колкото по-преходна е модата, толкова по-съвършена е. Не можеш да защитиш онова, което вече е мъртво". Същевременно Мадмоазел защитавала дома си и той все още съществува. До входа на бутика има друга врата, затворена за публиката от дискретен охранител в черно, макар да не е такъв за клиентите, почитатели на висшата модата, които слизат по огледалното стълбище на Шанел, когато идват за частни проби в тихия салон на първия етаж.

По пода няма и следа от прах или мръсотия, той е тъмен и лъскав като гилза на червило, а стените в цвят слонова кост са съвършено гладки, както подобава на церемониално място, където елементи от настоящата колекция са поставени на закачалки, обгърнати в бяло, също като послушници. Оттук стълбата продължава да се изкачва през централната част от къщата към мястото, откъдето Шанел е гледала как протичат модните ревюта, скрита от публиката долу, но е можела да наблюдава всичко, което се случва, кацнала на петото стъпало от върха на спираловидната стълба.

Спрете за момент на стълбата и ще изпитате много странно усещане. Огледалата отразяват от всички ъгли; няма начин да избягате от разполовяването на тялото ви, на части на лицето и крайниците ви. Затова трябва да наблюдавате себе си, докато се качвате към втория етаж, към необозначената огледална двойна врата, която води към частния апартамент на Мадмоазел Шанел. Отваряте вратата и имате чувството, че всичко е така, сякаш тя не е излизала от сградата; защото тук е нейното убежище, лъскаво, съхранено десетилетия след смъртта ѝ на 10 януари 1971 г.

Може да го наречете мавзолей, същевременно усещането е за толкова много живот, тъй като стаите са все още изпълнени както с присъствието ѝ, така и с вещите ѝ. От другата страна на вратата има антре, в което стените са скрити зад паравани "Коромандел" от началото на осемнайсети век, червената им лакирана повърхност, обсипана с мистериозни ориенталски пейзажи, където жени в кимона летят върху бели птици, а мъжете са носени от риби и костенурки.

Има планини в бледи цветове, венци от облаци и езера на параваните, водопади, храмове и пропасти, цял един свят отвъд стените на този парижки апартамент; а шумовете на града са заглушени от мекотата на дебелия бежов килим, гледката - скрита от огледалата, които отразяват китайските паравани.

Коридорът изглежда херметически запечатан, пътят е скрит от огледала, но двама венециански тъмнокожи дават знак да продължите покрай два елена, застанали мирно от двете страни на сноп позлатено жито в сребърна ваза. Статуите гледат към салона, но отраженията на нарисуваните им очи и ръце се умножават от серия огледални образи, които напълно объркват ориентацията, изместват перспективата между тези огледални стени. Друга врата води от антрето към трапезарията, където Шанел е канила гости.

Шест стола, тапицирани в бежов велур, са подредени край маса от орехово дърво; на плота са поставени два лъва; в нишите има две огледала с позлатeни рамки, обсипани с кристални орнаменти; таванът е извит също като в църква в романски стил. В по-малък хол, покрай стените, също има антични китайски паравани, а над всичко тук бди каменна статуя на Мадоната и Младенеца, неговите очи са обърнати към вратата, нейните сведени към земята.

В апартамента няма спалня, тъй като Мадмоазел е спяла отсреща, на последния етаж в "Риц", с изглед към покривите на рю "Камбон". Нейната хотелска стая била без украшения - бели памучни чаршафи, бели стени, строга и гола също като сиропиталището в манастира, където е учила, - докато апартаментът ѝ остава богато украсен както докато е била жива. Стените са със златни тапети; но те почти не се виждат, тъй като са покрити с книги и паравани, и огледала, съхранени също като неприкосновено светилище или мястото за вечен покой на царица от Древен Египет.

Ако огледалното стълбище е гръбнакът на Дома на Шанел, то салонът на Мадмоазел - най-голямата от трите основни стаи в апартамента ѝ - е скритото сърце. Външният свят не е напълно изключен, тъй като има прозорци от пода до тавана с изглед към рю "Камбон" и училището от другата страна на улицата, където все още учат деца в класната стая на първия етаж, както и по времето, когато Мадмоазел Шанел е живяла тук. Дали тя е гледала през прозорците към тях, или е насочвала поглед към съкровищата между тези стени?

Тук има още китайски паравани, скрили вратите (Шанел мразела да вижда врати, така казвала, защото ѝ напомняли за тези, които вече си били тръгнали, и онези, които щели да я изоставят отново). Вгледайте се по-внимателно и можете да се изгубите в изящната им направа, да потънете в пейзажите с лодки и мостове, с изящни жени, коленичили край водата; място, където внушителни змии и дракони летят във въздуха, над еднорози и слонове; където дърветата са обсипани с листа като фина бяла дантела, а камелиите вечно цъфтят.

Можете да прекарате дни наред в тази стая и няма да ви се прииска да си тръгнете, такова е изобилието от богатства. Две стени са покрити с книги в кожени подвързии: антични издания на Плутарх, Еврипид и Омир; мемоарите на Казанова и есетата на Монтен; "Изповедите на свети Августин" и "Диалози" на Платон; пълна колекция на творбите на Мопасан и Молиер на френски, Шели и Шекспир и на английски и два тома на тежка Библия, публикувана в Лондон от някой с подходящото име "Върчу и Сие". (Ако случайно свалите трети том на Шели от полицата, той се отваря на често отгръщаната страница от предговора на поета към "Джулиан и Мадало".

Пред една от тези стени с редки книги е поставено писалището ѝ с подвижен капак, където кремавата хартия за писма и пликовете са все още в отделението, в което тя ги е държала. Над тях е картината на лъв в златна рамка, която показва зодиакалния знак лъв на Шанел, за да напомня за рождения ѝ ден на 19 август, въпреки че тя не е горяла от желание да помни годината на раждането си, 1883 г., и я е променяла, когато ѝ е било угодно; дори я скъсала от паспорта си. "Възрастта ми варира в зависимост от дните и хората, с които съм", казала тя на млад американски журналист през 1959 г., когато била на седемдесет и шест. "Когато съм отегчена, се чувствам много стара и тъй като съм безкрайно отегчена от вас, ще стана на хиляда години след пет минути".

До лъва се намира ваза от кристални камелии; върху кожения плот на писалището е ветрилото ѝ от коруба на костенурка, гравирано със звездите, които тя непрекъснато вплитала в дизайна на бижутата си, както и чифт очила. Ако ги пробвате, стаята ще се разтвори в петно от златно, червено и сенки; свалете ги бързо, за да

не позволите на стените да ви притиснат.

Чекмеджетата на писалището са отключени; две са празни - и много неща са били извадени оттам, изчезнали са мистериозно в нощта на смъртта на Мадмоазел; сенчести фигури се прокрадват по огледалното стълбище, изчезват с чанти, пълни с нейни вещи, включително повечето от великолепните ѝ бижута (безценните нанизи перли и колиета с рубини и смарагди, ослепителните ѝ диамантени пръстени и гривни). Независимо от това, в дясното чекмедже все още има някои от личните ѝ вещи: чифт слънчеви очила в мека кожена торбичка, още едно ветрило, това още по-нежно, направено от хартия и крехка дървена розетка, купчинка снимки на Мадмоазел Шанел.

Първата е на нея през 1937 г., елегантна в бяло сако и перли, застанала до короманделски параван в антрето. Тя не гледа към обектива, обърната е настрани, към нещо или някой, който не се вижда, някъде зад паравана, зад белите птици и камелии.

В чекмеджето има още няколко снимки: Шанел като млада жена, възседнала бял кон, вдигнала високо глава, а очите ѝ са скрити от сянката на широкопола шапка. До нея е застанал мъж, любимият ѝ, Бой Капел, ръцете му докосват леко стъпалото ѝ в стремето; двамата са облечени в почти еднакви костюми за езда, момчешка вратовръзка е единствената ѝ добавка към колосаната бяла риза и тесните панталони за езда.

Двайсет години по-късно Бой Капел го няма, докато Шанел се крепи на рамото на приятеля си Серж Лифар, красив балетист, косата му лъскава и тъмна също като нейната. Тя е в редове перли върху черен пуловер и бели панталони и се усмихва на светлината на утрото на Ривиерата. Слънцето си играе по лицето на снимка на по-млада Шанел на път някъде в провинцията, където тя е застанала небрежно до автомобила си в раиран моряшки топ и тъмносини моряшки панталони; напомняне за живота ѝ далече от рю "Камбон", във вилата ѝ до морето в Южна Франция.

След това има и снимка на Шанел през 1920 г. с любимия ѝ, великия княз Дмитрий, братовчед на руския цар и един от убийците на Распутин. Той е красив като филмова звезда; тя е по-прелестна от манекенките си, косата ѝ е късо подстригана, загорялата кожа блести под дъгоцветните перли и бялата сатенена рокля, тя се вглежда в очите му. На повечето снимки Шанел е сама: изправена до камина или отпусната на канапето от бежов велур в салона, чете книга, ръката ѝ застинала над страница със загадъчни индийски илюстрации. Изражението ѝ е неразгадаемо на тези снимки на самотна жена, елегантните линии на лицето безстрастни, веждите извити, в ръка държи цигара, а димът ѝ се извива като примамка.

Отново оглеждаш стаята, опитваш се да декодираш шифъра, търсиш издайнически следи, които да обяснят енигматичното лице на притежателката им. Има снопове суха пшеница от двете страни на мраморната камина и още два, направени от позлатено дърво на полицата над камината, емблематични - за късмет и благоденствие. Златен лъв е вдигнал лапа към гръцка маска, женско лице с очи, тъмни като на Шанел; а в средата на полицата над камината се вижда безглаво тяло на Афродита от първи век, мраморните извивки отразени в огледало, сякаш е едната от две близначки.

Бароковото огледало над камината е огромно, отразява високия таван, обрамчено от колони херувими и гроздове. Отраженията са прегънати от друго огледало от по-тъмно, по-опушено стъкло, закачено над велуреното канапе; на избелялата златна рамка е облегнато златно разпятие (двукрилен кръст, типичен за онези в свещения испански град Каравака, някогашна крепост на рицарите тамплиери). До кръста има картина на стрък жито, рисуван от Салвадор Дали, един от многото приятели любовници и хора на изкуството на Шанел.

Можете да търсите значение тук, да забележите ватираните възглавници на канапето (диагонални шевове, същата шарка като известните ѝ ръчни чанти); да потърсите лъвовете в стаята; да преброите двойките животни. Ето ги и двете сърни до камината, почти с размерите на живи животни, елен и сърна, разцепените им копита са потънали в килима, а до канапето има още една малка двойка, от боядисан метал, с вази от розови цветя на гърбовете.

Две камили на странична маса, две жаби (едната стъклена, другата бронзова); две птици неразделки, направени от перли, се виждат в мъничък кафез, обсипан със скъпоценни камъни; два порцеланови коня се намират от двете страни на опушеното огледало; две златни кучета са поставени в празната камина. Щом се огледаш, забелязваш, че двойките са навсякъде: втора гръцка маска, която наблюдава близнака си от другата страна на стаята; два египетски сфинкса; две керамични купи върху библиотеката, в едната има парче от счупен кристал; два часовника, един на писалището, спрял в 3:23, на единайсетия ден от неназован месец, другият закачен, незнайно как, на огледална стена между два прозореца, стрелките замръзнали на 1:18, крилат, отмъстителен ангел на смъртта размахва коса над циферблата на часовника.

Колекция от символични предмети е пръсната в стаята: католическа икона, Буда, стиснал букет рози в ръка, друг Буда до странно митично създание (отчасти лъв, отчасти куче, отчасти човек с изражение на потънал в тъга Калибан); кристален кръст, моряшки навигационен уред, бронзова ръка, направена от Диего Джакомети; колода карти Таро (номер пет е оставен отгоре, щастливото число на Шанел, илюстрирано със зелено дърво, корените се виждат над земята).

Голямото богатство личи, също и голямата любов: твърди се, че Шанел е открила вкуса си към короманделските паравани с първата и най-голяма любов в живота си, Бой Капел, англичанин, който я запознава и с теософията, и с литературата. Тук са и тежките кутии от масивно злато, гравирани с герба на корона, подарък на Шанел от херцога на Уестминстър, който я обсипвал с бижута по време на любовната им връзка, продължила цяло десетилетие, въпреки че няма други следи от него в апартамента освен роман от Александър Дюма, взет назаем от библиотеката на херцога.

Кутиите са оставени празни на ниска масичка пред канапето, а до тях са поставени две стъклени гадателски топки; едната от бял кварц, хладен на пипане; другата от смола с пръснати в нея златни частици, неочаквано топла при допир. Вгледайте се в стъклото и нищо не е ясно; и в двете топки се вижда единствено бледото отражение на полилея, който е закачен в средата на тавана. Той е великолепно творение - дизайнът, направен от самата Шанел, - украсен с десетки кристални сфери и звезди, камелии и гроздове, които блестят в черна рамка от ковано желязо.

Ако се вглеждате достатъчно дълго, то скритите букви и числа по рамката ще започнат да се показват в абстрактни форми: горе на полилея има "G" за Габриел, името, с което Шанел е кръстена; двойно "С" за Коко Шанел, името, с което тя става известна; и петици - цифрата, която ѝ е донесла богатство, като името на парфюма, който все още се продава повече от всеки друг бранд на света.

Върнете се при писалището, осмелете се да седнете на стола с тапицерия от бежов велур, на който е работила Мадмоазел; прокарайте пръсти по следите от перото ѝ, все още видими в множеството сметки и гневни драсканици по кожения плот, осеян с петна от мастило. Стрелките на часовниците са спрели завинаги, стаята тъне в тишина, кремавите ленени завеси не трепват; нищо не се движи пред огледалата, искрите светлина от полилея са застинали във времето, сякаш съхранени в кехлибар.

Не можете да видите отраженията в огледалата, докато пишете на бюрото, единствено очите на боядисания лъв в златна рамка, ръцете на негрите, скрити от полуотворената врата; въпреки това космите по врата ви настръхват и може би, ако успеете да се обърнете достатъчно бързо, кой, за бога, ще се отрази в огледалните стени?