Яворовият вестник "Свобода или смърт!" излезе в книга
В чест на 145-годишнината от рождението на поета революционер Пейо Яворов излезе факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник "Свобода или смърт! Бунтовен лист". Изданието е на "Книги за всички" и е в памет на проф. Димитрина Нанева (1952 - 2022) - правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина .
"Книгата включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на "Свобода или смърт! Бунтовен лист", съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА). Инициатор и вдъхновител на книгата е проф. Димитрина Нанева", уточняват от издателството.
"Свобода или смърт! Бунтовен лист" е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на февруари до края на април 1903 г. Поетът го списва, когато се включва в борбата за освобождение на Македония. Вестникът заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) - "Хайдушки песни", "Арменци"
Непосредственият повод за появата на вестника "Свобода или смърт-Бунтовен лист" е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско.
Ръкописно издание е "печатано" на хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.
Съществуват запазени свидетелства и на обикновените хора на Македония, с които е работил "вестникарят" Яворов и този факт е особено ценен. През тридесетте години на 20. век племенникът на Яворов - д-р Найден Найденов обикаля селищата в България, в които живеят македонски бежанци и се среща с тези от тях, които са работили с поета. Така попада на свещеник Стоян Воденичаров от село Ляхово, Демирхисарско, от чиято църква Яворов държи известната си "Великденска реч" на 6 април 1903 г. С дядо поп Стоян - вече 80- годишен, но със запазена памет и доста бодър, Найден Найденов разговаря през 1939 г. в село Петрово, Свети Врачко, и записва разказа му:
| "Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка - (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг... В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население." |
Д-р Найден Найденов се среща и с баба Доста, също от с. Ляхово, Демирхисарско. В нейната къща се помещава "печатницата" на "Свобода или смърт!". Ето разказа й:
| "Всички българи в село, и мъже и жени знаеха, че у нас се печата вестник и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер. А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки.... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ака мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината..." |
Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси.
Най-известната уводна статия на Пейо К. Яворов от в. "Свобода или смърт!" е от великденския извънреден брой № 9 от 6 април 1903 г. Тя е и единствената, за която може да се приеме, че е озаглавена - "Велик-ден" стои непосредствено под "главата" на вестника, на едно ниво с подзаглавието "Бунтовен лист".
Във "Велик-ден" поетът прави връзката между християнския Великден, празник за хилядите вярващи, и Великия ден за Македония - нейното освобождение, който ще настъпи като празник за хората й след преживените борби и страдания. На пръв поглед задачата му е неизпълнима, поради противоположността на посланията - "любов" и "освободителна борба" - известно е, че тази борба е свързана с насилие и смърт. Яворов обаче прави свое тълкуване на библейските сюжети - припомня на читателите си за Христос и неговата мъченическа смърт на Голгота, посочва борбата на първите християни и раждането на християнството.
"Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: "И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх - ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес..." Дълги години в българската историопис последното изречение "Поне така се нарича днес..." съзнателно е изрязвано от цитата", отбелязват издателите на книгата.