Осем години след смъртта на журналиста Крум Благов (1953 - 2015) книгата му "Най-големите атентати в българската история" е издадена отново. Първото издание е от 2000 г., след което последваха още две, в които авторът допълни книгата си. Благов разкрива причините и мотивите за знаковите покушенията, отвличания или заговори, като осветлява и малко известни факти.

Разказът на Благов започва от физическите покушения през Средновековието - убийствата на царете Гаврил-Радомир, Асен I и Калоян, минава през епохата на Възраждането - удушаването на д-р Петър Берон, отвличането на католическия епископ Йосиф Соколски от руските служби през 1861 г., на фокус са и множеството убийства в годините на Третата българска държава, както и атенататите в годините на комунистическото управление и след демократичните процеси - разстрелът на Луканов, взривът в Сарафово.

ПРЕДГОВОР

Някои от най-големите поврати в световната история са резултат от атентати. Добре известно е, че стрелбата на Гаврило Принцип срещу Франц Фердинанд в Сараево става повод за Първата световна война. В САЩ четирима президенти са убити на поста си и всеки един от тези случаи променя страната. Атентатите срещу Кулите близнаци от 11 септември 2001 г. превръщат тероризма във все по-често срещано явление в съвремието ни. Много други политици и публични личности от цял свят стават жертва на покушения по всевъзможни начини.

Българската история също изобилства от събития, в които човешкият живот бива насилствено отнет поради различни подбуди. Темата се радва на значителен интерес сред читателите у нас, доказателство за което е книгата на журналиста Крум Благов, посветена на атентатите в българското минало. За написването й е използван богат набор от източници - интервюта с участници или потърпевши лица, съдебни дела, сведения от държавните архиви, изследвания, биографична литература, публикации в периодиката. Подбраните покушения от епохата на Средновековието са разгледани на базата на най-сериозните за времето си изследвания.

Част от тях не се приемат еднозначно днес, но все пак запазват научната си тежест.

На страниците на изданието авторът не просто разкрива причините и мотивите за определени покушения, отвличания или заговори, но споделя и малко известни факти от историята на замесените лица и посочените събития. Свидетелство за успеха на книгата са трите й издания, всяко едно от които е по-разширено от предишното. Това е причината от сдружение "Българска история" да се ангажираме с преиздаването на значимия труд. За разлика от досегашните издания тук избраните атентати са групирани по хронологичен ред.

Това позволява поставянето им в контекста на определен исторически период и спомага по ясен начин да се проследи промяната в методите и целите на извършителите. Запазен е специалният текст на автора относно датировката на събитията в произведението от гледна точка на въпроса за "стария" и "новия" стил.

Както става ясно от началото на книгата, традицията за физически покушения започва още в Средновековието. Тук попадат убийствата на царете Гаврил-Радомир, Асен I и Калоян. Смъртта на българските владетели има важни последици за бъдещето на тогавашната държава и неслучайно приковава вниманието на летописци и хронисти.

След това читателят ще се пренесе в епохата на Възраждането и ще се запознае с жестокото убийство на Петър Берон, предизвикало възмущението на тогавашната общественост. То е последвано от отвличането на католическия епископ Йосиф Соколски в Русия през 1861 г., събитие, което е слабо познато сред широката публика.

Епохата завършва с бунтовническите действия от втората половина на ХIХ век. Това е период, в който различните революционни идеологии получават все по-сериозно разпространение. В рамките на Османската империя, Руската империя и Австро-Унгария отделните народности все по-усилено се стремят към създаването на национални държави. Тъй като те не разполагат с достатъчно силно политическо представителство, единственият им инструмент остава революционното движение. То обаче не придобива желания масов размах, поради което е необходимо да се провокират събития, които да привлекат вниманието на Великите сили.

Дейците на българското националноосвободително движение не правят изключение и тяхната дейност също е третирана от османските власти като престъпна и терористична. В това число попадат Арабаконашкият обир и превземането на кораба "Радецки", при които не са дадени жертви. Духовни наследници на тогавашните революционери са дейците на ВМОРО и солунските атентатори, готови на всичко за извоюване на свободата.

Третата българска държава изобилства от атентати. Това може да се обясни с развитието на нейния политически живот, поставил началото на негативни тенденции, които са валидни и до ден днешен - партизанщина и жажда за власт на всяка цена, без подбиране на средствата. Наред с известните покушения срещу Алеко Константинов, Стефан Стамболов и Димитър Петков в изданието намират място и взривяването на Градското казино в София, както и дръзката конспирация за атентат при освещаването на катедралата "Св. Александър Невски", чиито мишени са българският цар Фердинанд и руският император Николай II. Повечето от тези нападения завършват без възмездие за техните извършители, което също ще се превърне в тъжна традиция.

След Първата световна война политическото напрежение, нараствало в предходните години, се изостря докрай. Създадени са Оранжевата гвардия на БЗНС и Военната организация на БКП (тесни социалисти) и така става ясно, че парламентарната трибуна няма да е единственото място, където тези две партии ще развиват своята дейност. Събития като взривовете в театър "Одеон", в село Надежда и в Народния театър, както и издадените от ВМРО смъртни присъди са доказателство за безкомпромисния характер на противопоставянето. Неуспешното покушение срещу цар Борис III и последвалият атентат в църквата "Св. Неделя" пък почти изправят България пред гражданска война.

Насилието не изчезва и във времето на Втората световна война.

Читателят ще разбере как борбата за присъединяване на България към единия или другия лагер се обвързва с опита за отравяне на софийския водопровод. Действията на българските партизани далеч нямат същия размах като в други страни, но все пак присъстват в книгата с дейността на Черните ангели.

Установяването на комунистическата власт след 9 септември 1944 г. не слага край на проявите на насилие. Те или са премълчавани от социалистическия печат, или са представяни в благоприятна за режима светлина.

От това време ще споменем само няколко - отвличането на самолета "Юнкерс-52", предизвикало дипломатически скандал, но потулено у нас, кроежът за преврат срещу Тодор Живков, атентатите, извършени от български турци, приели крайни форми на съпротива срещу политиката на "възродителния процес". Мнозина от читателите ще си спомнят за експлозията на гара Буново или за продължилата над 24 часа заложническа сага в курорта Златни пясъци. От своя страна и Държавна сигурност прибягва до крайни средства, както показва случаят с писателя Георги Марков и т.нар. български чадър. Името на страната бива замесено и в атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г., като това става в контекста на Студената война.

Атентати има дори след началото на демократичните промени. Убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов по-азва тъмната страна на Прехода и същевременно напомня за ликвидирането на премиери от времето на Княжество/Царство България. Последният голям атентат на българска земя е от новото хилядолетие - взривяването на автобуса край летище Сарафово, поставило страната ни в центъра на сложно външнополитическо противопоставяне, фактите за което все още остават неизяснени.

Когато говорим за атентати, историческата памет пази на първо място спомена за жертвите и за последиците от извършването им, но подбудите на атентаторите също са важни. В някои случаи става въпрос за идеализъм, в други говорим за реакция, провокирана от някакво конкретно действие (напр. т.нар. "възродителен процес", довел до атентата на гара Буново), а немалко случаи са обикновено криминално деяние. Авторът Крум Благов излага безпристрастно и обективно всички факти около подбраните от него събития и успява да ни въведе зад кулисите на случаи, променили историята на България.

Разбира се, около част от тези събития има неясноти и противоречия, но историята е наука, в която нищо не е еднозначно. Различните епохи тълкуват едни и същи процеси различно, което няма как да не влияе върху преценката на съвременниците. Въпреки това съществуват морални и етични категории, които са валидни за всички времена. Именно те ще ни дадат възможност за оценка на всяко едно от описаните събития, без значение дали е с положителен или отрицателен знак, защото всяко едно от тях е повлияло по

определен начин върху хода на българската история.

Независимо от оценката, която бихме им дали, събитията в тази книга са подбрани по един признак - всяко от тях е оставило своя отпечатък върху хода на българската история.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

За датите в книгата

1. Убийството на Гаврил-Радомир

2. Убийството на цар Асен І

3. Смъртта на цар Калоян

4. Отвличането на католическия архиепископ

5. Убийството на д-р Петър Берон

6. Арабаконашкият обир

7. Отвличането на кораба "Радецки"

8. Убийството на Христо Белчев

9. Убийството на д-р Вълкович

10. Убийството на Стамболов

11. Убийството на Алеко Константинов

12. Аферата "Михайляну"

13. Аферата "Мис Стоун"

14. Солунските атентати

15. Експлозията при Кулели Бургас

16. Експлозията на кораба "Вашкапу"

17. Убийството на Димитър Петков

18. Убийството на задграничните представители

19. Магарешките атентати

20. Аферата с библиите

21. Заговорът срещу цар Фердинанд и руския император

22. Атентатът в Градското казино

23. Валандовската акция

24. Убийството на Яне Сандански

25. Взривяването на надлеза в Надежда

26. Убийството на Михаил Такев

27. Атентатът в театър "Одеон"

28. Убийството на Александър Димитров

29. Атентатът в Народния театър

30. Убийството на Райко Даскалов

31. Убийството на Никола Генадиев

32. Убийството на Тодор Александров

33. Покушението срещу цар Борис III в Арабаконак

34. Атентатът в църквата "Света Неделя"

35. Убийството на редактора Евтимов

36. Подпалването на Райхстага

37. Атентатът в Марсилия

38. Атентатът срещу Солоневич

39. Отравянето на софийския водопровод

40. Черните ангели

41. Смъртта на цар Борис ІІІ

42. Отвличането на самолета "Юнкерс-52"

43. Взривяването на статуята на Сталин

44. Заговорът на Горуня

45. Шуменските атентатори

46. Нападенията на Жоро Павето

47. Отвличането на Борис Арсов .

48. Убийствата в студентското общежитие

49. Българският чадър

50. Атентатът срещу папата

51. Мистерията около смъртта на Людмила Живкова

52. Фаталният полет до Варна

53. Експлозията в горнооряховската поща .

54. Взривът на гара Буново

55. Отвличането в курорта Златни пясъци

56. Убийството на Андрей Луканов

57. Атентатът в Сарафово