Икономистът Николай Василев ще представи четвъртата си книга "Next.bg - Книга за реформатори, ястреби и щъркели" (издателство "Сиела") тази вечер, 27 февруари, в хотел Hyatt Regency Sofia. Тя съдържа над 40 глави и коментира широк спектър от въпроси на държавното управление и икономическата политика, посочва авторът. Написана е за кратък срок - между октомври 2022 г. и януари 2023 г. Предишните му книги са "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.) и "Кариера или не?" (2018 г.).

Василев е бивш вицепремиер, заемал постовете министър на икономиката, на траспорта и съобщенията и на държавната администрация от 2001 до 2009 г. - в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция. От 2009 г. е управляващ партньор в "Експат Капитал". На 12 юли 2021 г. беше предложен за премиер от лидера на "Има такъв народ" Станислав Трифонов, но след три дни кандидатурата му беше оттеглена.

Епизодът с правителството на "Има такъв народ" е леко загатнат в книгата - името на шоумена и партиен лидер се споменава само два пъти във връзка с две управленски идеи на Василев:

Книгата си Василев посвещава на поколението на децата си и търси отговори и решения за най-големите предизвикателства пред българската нация, които според него са:

За заглавието авторът обяснява:

Детска песничка: "Шаро и първият сняг"

Имало едно време една инфлация. Ние, с по-големите ЕГН-та, знаем, че през зимата вали сняг, а на света е нормално да има инфлация. Понякога малко над нулата, понякога доста повече. Да не връщаме календара със ситуацията в Германия преди век, после с Втората световна вой­на, когато хиперинфлациите са били

норма. Съвсем неотдавна, през 90-те години, в България също имаше период на хиперинфлация. Десетки и стотици проценти на година беше ако не "нормално", то поне беше светът, в кой­то реално живеехме.

Валутният борд след 1 юли 1997 г. промени коренно правилата на играта. За хиперинфлация повече и дума не можеше да става. Но както в цяла Европа имаше известна инфлация и високи лихвени проценти, така и у нас. Поради факта, че България традиционно е по-евтина държава (обсъждам тази тема по-долу), родната инфлация обикновено беше малко по-висока от западноевропейската.

Да вземем "златната" 2008 г. Защо "златна"? Защото имаше рекорден растеж, исторически най-скъп петрол, ръст на пен­сии­те от 21%, подобен ръст на заплатите, все още огромни чужди инвестиции. И да, висока инфлация от над 12%. Всичко тогава изглеждаше розово (преди малко казах златно, значи да си стиснем

ръцете на "розово злато") и не си спомням някой да се оплаквал, камо ли страхувал от инфлацията. Напротив, с бензин над 3 лв. хората караха като луди. Тогава се беше надул и имотният балон. Всеки втори бизнесмен строеше нещо, често с големи кредити с лихва 12 - 16 - 18%!

От 2009 г. насам централните банки на големите държави свалиха лихвите докъм нула. Доходностите на държавните облигации (държавните ценни книжа, ДЦК) спаднаха до рекордно ниски нива. Накрая написахме нови глави в учебниците по финансова история с отрицателни (!) доходности на ДЦК в редица европейски държави. Като съм бил студент, ако бяха ме попитали може ли да има облигации или банкови депозити с отрицателна лихва, щях да кажа, че задаващият въпроса е тъпак. Все едно да минем на диета и да достигнем отрицателно тегло... Но се оказа, че можело. Друг подобен интелектуален шок изживях, когато през март 2020 г. петролът струваше минус 40 долара за барел. Това беше цената на фючърсите - финансов инструмент върху петрола. Явно става дума за някакво финансово цунами. Сега чакам и надморската височина на Еверест да стане отрицателна - тогава явно би имало истинско водно цунами, което да залее и високите

планини...

Така израсна цяло поколение без спомен от явлението инфлация. За младите ми колеги в "Експат Капитал", много от кои­то завършили в добри университети по света, инфлационното агрегатно състояние на планетата се оказа непознато. Не са го виждали, не знаят как работи. Вижте мотото в началото на тази глава. Малкото кутре Шаро за пръв път вижда сняг и "не може да разбере"...

Да се върнем към финансовата криза - торнадото, което тръгна през 2007 г. в САЩ, завлече "Лиймън Брадърс" през 2008 г. и удари България през 2009 г. Защо изписах Lehman Brothers на кирилица? За да подчертая, че не се чете Лемън, както често го пишат в България. Без лимони, моля.

След 2009 г. в световната икономическа политика се случиха неща, кои­то биха били невъобразими преди това:

• Големи бюджетни дефицити, все едно има световна вой­на. Ако, не дай Боже, има, дефицитите сигурно няма да са много по-високи.

• Нулеви лихви, че после и отрицателни, особено в Европа. В предишни времена самата идея за отрицателни лихви щеше да бъде неразбираема и невъобразима.

• Печатане на пари в количества, сякаш ще натрупаме пачките на дъното на язовира, за да го накараме да прелее. Интересно, даже малко трудно за вярване, беше, че цяло десетилетие мощна инфлация не се появи. Според мен по следните причини:

• Пари се печатаха и раздаваха, но те не избиха в неконтролируемо потребление.

• Фирмите избягваха инвестиции, за да намалят прекомерния риск, характерен за предното десетилетие.

• Банките не даваха кредити, а мързеливо купуваха държавни ценни книжа, кои­то пък правителствата бълваха като за последно.

• Ако паричната маса нарасна двойно, скоростта на обращение на парите (velocity of money) пък намаля наполовина.

Тъкмо вече икономистите очакваха някаква криза след 2019 г. - рецесия, хиперинфлация или срив на финансовите пазари, и удари пандемията COVID-19 през февруари 2020 г. Какъв беше икономическият отговор на правителствата? Същият, както след 2009 г.: бюджетни дефицити, нулеви и отрицателни лихви, още по-голямо печатане на пари. Човек няма нужда да е най-титулуваният икономист, за да знае, че подобен феномен не може да продължи вечно.

Икономическото възстановяване след пандемията логично изби в най-високата инфлация за поколение и половина назад - към 9% в САЩ и Еврозоната, към 18% в България и 25% в Унгария - най-високото в ЕС.

Внимание - Унгария не е в еврозоната, някой да не помисли, че за нещо еврото му е виновно. Така че отговорът ми е - изобщо не беше неочаквано.

През последното десетилетие и в България имаше години с отрицателна инфлация, т.е. с дефлация. Добро или недоб­ро явление е това? Зависи за кого. Ако сте пенсионер, държавен служител или друг човек с фиксирани доходи, тогава дефлацията е приятна.

Хлябът, наемът, парното и киселото мляко са поевтинели - супер. Ако ще си купувате жилище и автомобил и цените са паднали - браво. Но ако сте производител, имате големи проб­леми. Хората, кои­то не се занимават с бизнес, не подозират за тях. Имате инвентар - складови наличности, стоки, суровини. Пазарната им цена е паднала. Трябва евентуално да ги преоценявате надолу. Имотите и другите активи - също. Закупили сте стока и тъкмо сте мислили да я продадете на печалба, а цената взела, че паднала. Реализирате счетоводна загуба. Странно. Работите, правите бизнес, а реализирате загуба. Ужасно, нали? Най-доб­ре е да не правите нищо.

При инфлацията поне се печели в номинално изражение. Купуваш олио на едро, то поскъпва, продаваш го на още по-високата цена на дребно и печелиш много. Е, да, печалбата в реално изражение е по-ниска заради обезценяващата се валута, но все пак счетоводно има печалба. Това някак си звучи по-нормално.

Икономистите гледаме макропроцесите. Дълбоката и продължителна дефлация е вредна за бизнеса и за икономиката. Тя обикновено води до спад на икономическата активност. Затова ние предпочитаме умерена положителна инфлация. В учебниците това е описано като +2% на година.

Сега ще обсъдя два типични мита, с кои­то се занимавам от студентските си години досега и ми е особено трудно да убедя невярващите в разумната теза.

Едно от нещата, за кои­то цял живот споря с мои близки и приятели, е дали България е скъпа или евтина държава. Лошото е, че аз съм с професионално изкривяване на икономист математик. За мен числата са числа, а не приказки от 1001 нощ. Други хора обаче имат "усещане" за скъпотия у нас. Да видим примери.

Един мой бивш съученик от гимназията си беше купил апартамент в краен квартал на Варна и твърдеше, че цената била като в Манхатън. А уж беше пътувал до САЩ. Нямам логично обяснение за такова твърдение. Според мен жилищата в Манхатън винаги са били пет, десет или двадесет пъти по-скъпи. В Лондон също.

Много хора дават примери от супермаркета или от женския пазар и казват: У нас храните са по-скъпи от Западна Европа. Коментарът ми е следният.

Става дума за психология. Журналистите имат лаф: "Да няма пожар, не е новина. Ако има пожар, е голяма новина." Човешкото око и мозък виждат нещата, кои­то искат да видят. Ако бирата или минералната вода в Париж са няколко пъти по-скъпи, това не се брои. Някак нормално си е. Обаче ако намерим една марка френско сирене или немско масло, кои­то у нас са 20% по-скъпи, тогава моментално коментираме разпалено. Да, от десетки хиляди артикули в българските супермаркети все ще намерим няколко десетки, дори стотици (това все още са само 1% от артикулите), кои­то при нас да са по-скъпи. Но с проценти, едва ли в пъти. И какво от това? А другите хиляди, дето при нас може да са много по-евтини?

У нас драматично по-евтини са услугите поради по-ниските местни заплати (таксиметрови, фризьорски и всякакви), много от стоките - местно производство (евтин хляб, вода, български сезонни зеленчуци и плодове, чорапи и много други), както и някои от вносните стоки (много от автомобилите се продават по-евтино у нас).

Традиционно по-евтина е електроенергията, водата, парното, бензинът. Наемите са в пъти по-ниски. Цените на имотите - също. И градският транспорт, и железопътните превози. И административните услуги (изкарвали ли сте си американска виза скоро?).

Малко по-скъпи са част от вносните стоки, особено маркови, които нямат аналог у нас. Някой все пак трябва да ги внесе, да ги транспортира, да рискува, да спечели и т.н. Как редкият италиански био зехтин да е по-евтин в София, отколкото в града в Тоскана, където се произвежда?

Ако теглим чертата, ето го моя извод: Животът в България поскъпва, но все още сме евтина държава. Най-евтината в ЕС. Ценовото равнище у нас е може би два пъти по-ниско от това в Западна Европа и може би над три пъти по-евтино от скъпите градове в Европа и света. Останалото е митология.

Ако се развие спор къде било по-скъпо, накрая истината побеждава. Всички признават, че, да, в държавите от ЕС все пак е по-скъпо. Но при липса на други аргументи неверниците забиват кош с въпроса: "Да, ама какви са заплатите у нас?" Моят отговор:

Никой не твърди, че заплатите у нас са високи, че ние сме по-богати от германците и че живеем по-доб­ре. Но разговорът беше за ценовото равнище. Иначе там заплатите са 4 - 5 - 6 пъти по-високи от нашите в номинално изражение. Представяте ли си, ако цените у нас бяха два пъти по-високи? За щастие са два пъти по-ниски и разликата при паритет на покупателната способност (т.е. при съпоставими цени) е далеч по-скромна. Около две или три към едно в наш ущърб. Но само 2:1, 3:1 или 4:1, не 50:1, както беше през 1997 г.

Традиционно някой се вайка за инфлацията. Да, инфлацията е неприятна, но не е чак за вайкане. В Турция е 85.5% на годишна база към октомври 2022 г. Всеки интуитивно иска у нас всичко да остане евтино, а доходите да настигнат западните. Но пазарната икономика не работи така. А ето например как:

• Ако заплатите на фризьорките се покачват (нали това искаме - да получаваме колкото швейцарците?), тогава цената на фризьорската услуга също ще расте. Някой знае ли магия, с коя­то фризьорите да са високоплатени, а да подстригват почти безплатно?

• Логиката работи и в обратна зависимост: търсенето дърпа заплатите. При фризьорките и таксиметровите шофьори е същото, но нека дадем пример с много престижна професия - зъболекарите. Ако клиен­тите са все по-богати (успешни българи, чужденци в България, богати българи от чужбина, чужденци на медицински туризъм тук), нашите зъболекари с конвертируеми умения няма нужда да практикуват в Швеция. Могат да предлагат скъпи услуги тук, да въведат авангардни технологии, да печелят на световно ниво. И да плащат фантастичния плосък данък върху доходите от 10%, вместо 52.3%, колкото е в Швеция. Ами да, точно такава NEXT.BG проповядва тази книга. В този пример инфлацията в България ще се качва. Но непременно лошо ли това? Ако някой е против такова развитие, значи иска да стоим на нивото на Венецуела - ниски заплати и пенсии, ниски цени, ниско качество на услугите и на целия живот.

• Ако държавата е бедна, всички са бедни. Строят се нискокачествени евтини имоти, продават се нискокачествени евтини стоки и услуги. И си оставаме бедни. Ако хората забогатеят, променят структурата на потреблението си. Купуват по-качествени и по-скъпи стоки. Ще се отчете по-висока инфлация, но всички ще са по-щастливи.

Една от отличните частни АГ болници "Свети Лазар", д-р Тияна и Валентин Николови. Там се родиха двете ни деца. През септември 2022 г. Тияна ми каза: "Много е доб­ре, че има такава висока инфлация. Пак ще вдигнем рязко заплатите на лекарите, за да не избягат в чужбина. Да, може печалбата ни да е по-ниска тази година. Но това е начинът да станем като на запад".

Много съм доволен от такъв начин на мислене. И в нашата фирма разсъждаваме така - заплатите на нашите служители - шампиони, никога не са достатъчно високи. Трябва да ги настигаме американците.

Дали и аз бих могъл да впечатля с нещо лекарите на техен терен? Например: през 23-та седмица на бременността трябва да... Отказвам се. Последния път като пропях, дъщерите ми ми казаха да си стоя във финансите.

Тази глава не е за Еврозоната. Има друга за нея. Но ето краткия отговор:

• Това са бабини деветини. Не, няма да има по-висока инфлация, ако влезем в Еврозоната. В повечето държави всъщност тя става по-ниска.

• Ако има средносрочно увеличение на цените на услугите и на нетъргуемите (т.е. местни) стоки, то ще бъде заради забогатяването на нацията, а не заради математиката на валутата.

За тези процеси говорихме преди малко. Но нали точно това е целта - въвеждаме еврото, забогатяваме и заплатите на служителите растат.

• Ако има инфлация - все едно дали митична заради Еврозоната или реална през 2022 г., без да има Еврозона - за това има лекарства. Повече производство, повече износ, икономически растеж, по-високи доходи, повече конкуренция, подкрепа за социално слабите слоеве.

И това го слушам от студент досега:

• "Властите лъжат и не обявяват реалните данни."

• "Моята кошница е друга. Аз пазарувам само неща, кои­то поскъпват повече. Не с 20%, а с 50%."

• "Като вляза в супермаркета"

• "Усещането на хората е за 50% инфлация."

Ако сте метеоролог, ще си отмъстя и ще ви надрънкам и аз куп неща:

• "През октомври, даже ноември 2022 г. казвате, че температурите били ненормално високи: 25 - 28°С. Но на мен ми е студено и аз го усещам като 12°С. Даже сега се разболях повече от миналите години, а вие ме баламосвате, че било топло."

• "Лъжете, както винаги."

• "Може и да е по-топло, но тази година дрехите в магазина са по-скъпи и съм по-нещастен."

• И т.н.

Хайде, спорете сега с мен и мои­те усещания. Ето така се чувствам като икономист и бивш политик, като все ми казват, че инфлацията била по-висока от обявената. Синдикатите казаха, че вече била 50%. Ами да наддавам и аз със 100% и да отивам да си пиша готварската книга. Ще готвим "червеноперки."

Графиката по-горе показва, че средногодишната инфлация в България за 2022 г. е 15.2%. Не 18, не 20, не 50%.

Статистиката е сериозна и трудна наука, базирана на факти, методологии и математика. Разработени са потребителски кошници, представителни за цялото население. Всеки твърди, че лично неговата била поскъпнала с повече. Много повече. Как пък не се намери някой, кой­то да каже, че неговата била поскъпнала с по-малко? Чуваме само вайкащите се. Ето обратни примери:

• Наемите едва ли са се вдигнали с 20%, а може и изобщо да не са. Питайте собствениците на бизнес сгради, кои­то отдават под наем.

• Електричеството, водата, парното почти не са мръднали. А повечето оплакващи се може да си мислят, че са поскъпнали в пъти. Да, като дойдат зимните сметки, "усещанията" не са добри.

• Месото май не е поскъпнало, приятелите ми от бранша се оплакват от рекордно ниски цени.

• А доходите са се вдигнали доста - питайте работодателите. Всъщност през 2022 г. България е на първо място в Европа по най-висок ръст на доходите - над 15%!

В пазарната икономика всички процеси са свързани. Ако ви е ниска заплатата, не се жалвайте на правителствата (а на служебните кабинети и на арменския поп - хич). Намерете си по-платена работа. Хора и без това няма за нищо Ако е много скъпо парното (а то не е), минете на инверторни климатици, а не се оплаквайте от политиците.

Според мен не това, което правиха, а съвсем други неща:

1. Не се гаси огън с бензин. Не трябваше да се вдигат изпреварващо доходи и пенсии, финансирани с държавни заеми. Те допълнително напомпаха инфлацията.

2. Не трябваше да се прахосват милиарди за субсидии на ток и горива. А да се подпомогнат само най-нуждаещите се. Така бюджетът нямаше да изгърми.

3. При този висок икономически растеж беше идеален момент да се извършат реформи в публичния сектор. Каквито няма от 10 - 15 години.