На кръстопътя на поезията и любовта

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

На кръстопътя на поезията и любовта

На кръстопътя на поезията и любовта
"Колибри"
Пол Елюар. Поетът сюрреалист. Познатият и непознатият. Известният като един от водещите френски творци на ХХ век, чието творчество все още не е добре представено на българския читател. След Девети септември е определян от критиката и няколкото негови сборника предимно като социален поет, адаптирал на френски език поезията на Христо Ботев, а след деветдесетте години, като изключим определени епизодични публикации, творбите му все още си остават енигма за българския почитател на поезия.
И слава богу, че се появява елегантното томче с негови творби на издателство "Колибри" (изящната визия е дело на Иво Рафаилов) в съставителство и превод на Силвия Вагенщайн. Позната като една от най-добрите преводачки от френски език, тя успява да покаже един нов прочит на поезията на Елюар. На този поет, който, тръгвайки от сюрреализма, открива нови пространства и измерения на словото.
Елюар - на места провокативен, на места отчайващо нежен, извайва своите стихове с много дързост и очарование. Разчупвайки пределите на традиционната поезия, той следва своята мисъл в откриването на нови образи и изразни средства. Важно е да отбележим, че даже и в социалните си и с политическа насоченост творби Елюар, за разлика например от Арагон, не внушава чувства като омраза, отмъщение или презрение.
В тези творби той остава верен на своя изящен, на моменти дори наивен, но лишен от показно красноречие изказ. Като пречупва търсенията и естетиката на сюрреализма през своя изпъстрен с образност и без натрапчива патетика стил, той открива нови светове и внушения на изразните средства. Просто той си остава поет на чисто човешката съпричастност - стихотворенията "Тук", "Полицейски час" и др.
Но нека се върнем пак към елегантното и като полиграфско решение, и като съставителство томче. Веднага прави впечатление прекрасния предговор на Силвия Вагенщайн за личността и творчеството на Пол Елюар, както и подробните й коментари за по-важните му стихосбирки. Опознала дълбоко неговата поезия, в предговора си тя подчертава: "Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют."
И този поетически абсолют е пресътворен по един прекрасен и категоричен начин от нея в това издание. В своя подбор тя с женски усет се спира на стихотворения, възпяващи с тиха и ненатрапчива чувственост любовта. С нейния възторг, но и болка, с победите, но и със загубите, с безбройните й проявления в живота, като запазва в пълна степен неподражаемия авторов изказ с искрящи и галещи метафори.
Прекрачваш времето
И пак си ти и все тъй нова
Жена в безкрая
Това е и подходът на Силвия Вагенщайн при пресътворяването на подбраните стихотворения с тяхната на пръв поглед пестелива изразност. В нейния превод заложената в оригинала поезия бликва с пълна сила. Силвия не се опитва да побългари или олекоти авторовия изказ и запазвайки музиката на неговата неповторимост, открива нови нюанси в нашите изразни средства.
А лекотата, с която четеш преводите, подсказва упорития труд и съпричастност към тази поезия. Иска ми се да направя и едно уточнение, свързано с лабораторията на преводаческото изкуство. Мнозина смятат, че да се превежда свободен стих, неограничен от носещите и смислова натовареност рима и ритъм, е лесно. Тъкмо обратно - произволната на пръв поглед подредба на думите в стиха, както и липсата на пунктуация правят задачата на преводача още по-трудна.
Той трябва не само да следи за вътрешния ритъм и евентуално за спорадични рими и благозвучия, но и така да съпреживява оригиналния текст, че на читателя да стане ясно първоначалното послание на думите и най-вече скритото зад тях внушение. В това се крие и другото голямо достойнство на превода - в пресъздадените от Силвия Вагенщайн великолепни образци от лириката на Пол Елюар. Като следва творчески парадоксалните извивки и образи на авторовата мисъл, тя съумява да вплете своята впечатляваща езикова култура в един нов, по-чувствен и по-проникновен прочит на неговата поезия.
Тази поезия, която ни насочва към онзи кръстопът, в който всички пътища водят към любовта.