Философска и поетична, книгата "Крадец на самота" е дълбока, емоционална, човешка. Разлиствайки страниците ѝ, ние ще открием примирение, но и бунт; отчаяние, но и надежда; ще се сблъскаме с безизходица, но ще ни се случат и немислими, фантастични обрати. Ще повървим по "улици, изгубили контури, непрогледни и мрачни", но ще се надбягваме и с булеварди, по които ще "летят коли, пъстри и безспирни като светлини".

Ще усетим "луд, неочакван, вихрен вятър, топъл и силен" - вятърът на непокорния дух. Ще си зададем философски въпроси: Ако всички сме тръгнали наникъде, има ли смисъл изобщо да вървим нанякъде? Наистина ли всичко е "вятър работа"? Ще успеем ли да уловим неразбираемото? Ще бъдем "невидими" и ще пеем тъжни, нощни песни, които все пак ще бъдат чути от "най-далечните, но най-внимателни слушатели" - звездите. Ще погледнем нагоре, към небето, и ще разберем, че не сме сами. Ще се озовем в приказка, в която и незрящите проглеждат, защото се обичат.

Някои от текстовете се докосват стилистично до магическия реализъм, други звучат като притчи. Това са разкази с емоционален заряд, които вълнуват не само със своите истории, но и с нежния и филигранен изказ на автора. В тях прозира топлата любов към човека, съчувствие за трагичното и умъдрена простосърдечност за всекидневието.

Илюстрациите на Кирил Златков впечатляват със свежо въображение и умело претворяване на текст в изображение. Нежни и изразителни, те са в съзвучие с авторовата реч, открехват нови пространства и привнасят смисли - дълбоки, силни, въздействащи. В книгата се преплитат визуалното и белетристичното изкуство, което разширява обхвата на творбата - от изящността на словото до красотата на изображението.

В "Крадец на самота" ще чуем много гласове и всеки глас ще говори правдиво. И все пак през цялото време, неусетно, четейки текстовете, прелиствайки отново и отново тази разнолика книга, ще чуваме един глас по-отчетлив от останалите. Глас, в съзвучие с вселенския закон за доброто. Глас, който тихичко, но уверено ни шепне, че животът има смисъл и че " най-после, най-накрая" ще открием нежност "в отчаян стремеж към покой" - покой, който може да ни даде единствено Любовта.

Тази книга е крадец, но добър крадец. Крадецът на самота казва "сбогом" на пословичното човешко недоволство от доволството, а после казва "Здравей" Здравей на любовта, здравей на сияйната детска усмивка, здравей на човека, за когото "немокрещият ефирен дъжд" е събитие.