В навечерието на 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, издателство "Българска история" публикува ново издание на Стематографията на Христофор Жефарович. Книгата на "застъпника на българското отечество", както сам се определя Жефарович, ще бъде налична в книжарниците още тази седмица.

Книгата "Стематография" от Христофор Жефарович досега е сравнително непозната на днешната общественост. Една от причините е, че последното ѝ издание е публикувано преди близо четири десетилетия.

Новото съвременно издание става възможно благодарение на специалисти ст. ас. Димитър Пеев и гл. ас. д-р Цветан Василев. Двамата са автори и на пояснителни бележки, които спомагат за разбирането на историческия контекст, в който е създадено произведението.

Издадена за пръв път във Виена през 1741 г., творбата на Жефарович е съставена на основата на едноименното произведение на Павел Ритер-Витезович, разказват от "Българска история". В нея могат да бъдат открити множество литографии на светци, владетели и хералдически знаци, включително и прословутия герб на България, намиращ място във всички учебници по история.

Публикувана през 1741 г. във Виена, "Стематография" е безценен извор за историята на Балканите. С помощта на множеството литографии на светци, владетели и хералдически знаци читателят ще се запознае с една интересна и малко позната епоха. Научният коментар и преводът на Димитър Пеев и Цветан Василев спомагат за разбиране както на смисъла на самия текст, така и на контекста на историческата епоха.

Когато говорим за Стематографията на Христофор Жефарович, издадена през 1741 г. във Виена, неизбежно се сблъскваме с широко разпространеното мнение, че тя е израз на българското самосъзнание на съставителя си и едва ли не е изразител на някакви български идеи.

Ако въобще бихме се съгласили с това мнение, то е само частично. В самия текст на Стематографията Христофор Жефарович, който е един от основните двигатели и вдъхновители на това издание, наистина бива определен като българин - ревнитель отчества Болгарскаго - при това не от кого да е, а от бъдещия митрополит на Сремски Карловци Павел Ненадович. От друга страна погледнато, Стематографията като идея и реализация е един чисто сръбски проект.

Тя е тясно свързана с Карловачката митрополия. Поръчана е от карловачкия митрополит (1737 - 1748) и печки патриарх (1725 - 1748) Арсений IV. Преводът от латински е изпълнен през 1741 г. от същия Павел Ненадович (карловачки митрополит от 1749 до 1768 г.), който по това време е генерален екзарх (главен секретар) на Арсений IV. Формалният повод за излизането є е коронацията на Мария Терезия за унгарска кралица през лятото на 1741 г.

Латинският оригинал, от който е направен преводът, е и първият станал широко известен печатен гербовник на Балканите, дело на хърватина Павел Ритер Витезович. Той излиза във Виена през 1701 г. и е манифестация на т.нар. протонационален илиризъм, чийто основен представител е Витезович. Терминът (прото)национален илиризъм е на Зринка Блажевич и маркира последната фаза от предисторията на илиризма.

Всъщност илиризмът е идеология, проповядваща културното обединение на балканските славяни и някои други балкански народи, разглеждани като наследници на древните илири. Областта Илирия, лат. Illyria, която се е намирала приблизително на територията на днешна Хърватия и чиито обитатели в Античността са се занимавали с пиратство във водите на Адриатическо море, става римски протекторат след края на Първата пуническа война (264 - 241 г. пр.Хр.), а при Октавиан Август става римска провинция под името Илирик, лат. Illyricum.

Илиризмът като хърватски национален проект се проявява около 30-те години на XIX в. на страниците на периодичните издания на хърватския поет Людевит Гай. Неговите корени обаче трябва да се търсят 1 - 2 века по-рано. Един от предтечите на това движение е Павел Ритер Витезович, чиято Stemmatographia Illyricum, преведена през 1741 г. на славяносръбски, по-известна като дело на Христофор Жефарович, оказва силно влияние върху православното славянско население на Балканите през XVIII и първата половина на XIX в.

Идеята, прокарвана от Витезович, е стремеж към политическа независимост на Балканите с идеал империята на Стефан Душан, включвала, освен чисто сръбските и хърватските земи, частично и територии, населени с гърци, българи, албанци и власи. В някакъв смисъл това би могло да се разглежда като идея за възстановяване на Източната Римска империя, но на квазинационален принцип, както и като антипод на Свещената Римска империя, въпреки че първоначалната идея е била това да стане под егидата на Хабсбургите.

Всъщност с издаването на Стематографията Павел Ритер Витезович постепенно обръща взора си към империята на Петър I Велики (1682 - 1725) и става един от предвестниците на панславизма. В този контекст не бива да забравяме, че през 1722 г. по време на царуването на Петър I е преведено на руски и Царството на славяните на Мавро Орбини, който е един от ранните проповедници на илирийската идея.

---

Имената на майка му и баща му, свещеник Димитър и Георгина, са ни известни от посвещението към гравюрата на Жефарович "Св. Николай" за църквата в Джура (дн. Гьор в Унгария), 1742 г. ():

Освен това знаем името на брат му Продан, който също е бил свещеник, и на племенника му Даниил Жефарович, син на сестра му. Даниил Жефарович е и официалният наследник на Христофор, станал вероятно основоположник на виенската благородническа фамилия фон Жефарович.

Христофор е монашеското му име, светското не е достигнало до нас. В една своя литография от 1748 г. той се подписва като йеродякон. За ранните му години не е известно почти нищо, също така не е ясно къде е изучил молерството. Вероятно в началото на 30-те години на XVIII в. се премества на север в манастирите на Печката патриаршия. Работи и в Белград за митрополит Викентий Йованович, но запазени работи от този период няма. В средата на 30-те години преминава във Войводина, където през 1737 г. изографисва църквата на манастира "Боджани". През 1738 г. изписва престолната икона за църквата в Браньина, зографисва и църквата в Шиклош (1740).

Някъде по това време изучава изкуството на гравирането върху мед. Това става вероятно под влияние и с подкрепата на Арсений IV, с когото трябва да се е познавал още от престоя си в Печ.

Участва активно в изданието на Стематографията (1741), като със сигурност можем да твърдим, че идейният проект е негов.