Десет години след първото публикуване на "Книга на мъртвите" издателство "Изток - Запад" пусна от печат юбилейно издание на знаковата за Древен Египет книга. И новото издание е с авторския превод от древноегипетски език, транслитерация и коментари на доц. Теодор Леков.

Значението на "Книга на мъртвите" за древните египтяни е такова, каквото е Старият завет за християните. Древноегипетското название на тази свещена книга е "Заклинания за излизане през деня (в светлина)" и е свързано с точно обратната представа - нов живот, възраждане, а не смърт. Името "Книга на мъртвите" е измислено от германския египтолог Карл Рихард Лепсиус, който публикувал части от текста през 1842 г.

В религиозно-магическия сборник са обяснени вярванията на древните египтяни. Текстовете в него - молитви, песнопения и заклинания, са създавани и редактирани в течение на около 1000 години.

С монографията си "Скритото знание", той отваря за българския читател вратата на познанието за свещените книги на Древен Египет, като поставя начало на грандиозен проект - публикуването на транслитерация и превод на основните текстове за Отвъдното. Към момента са публикувани книгите "Литанията на Ре", "Амдуат", "Книга на портите" и "Книга на мъртвите".

Много често дори основни свързани с нея представи и факти, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, са неверни и подвеждащи.

Традицията на заклинанията от "Книга на мъртвите" включва множество варианти, промени, често неразбиране и грешки при преписването ѝ, което затруднява съвременния изследовател в опита му да направи адекватен превод на текстовете. Самата "Книга на мъртвите" преживява също дълъг период на развитие и промени - от епохата на Новото царство чак до Гръкоримския период. Затова е особено трудно да се говори за единно произведение, въпреки че вероятно е една от най-известните книги в историята на човечеството.

Развитието на книгата се дължи отчасти и на характерната тенденция да се търсят по-синкретични средства за постигане на определени цели в погребалната практика. Ако за изготвянето на надписите в царската гробница са необходими писари, каменоделци и сложна организация на труд, за да бъдат издълбани в камъка надписите на "Текстовете на пирамидите", ако за направата на дървените ковчези, върху които са изписвани "Текстове на саркофазите" са необходими също много усилия и труд, изписването на заклинанията върху папирус е сравнително по-лека задача. Това твърдение често води след себе си до заключението, че "Книга на мъртвите" е предназначена за повече хора, а появата ѝ е свързана с навлизането на погребалните практики, които до този момент са предназначени за царя и неговото семейство, за елита - и дори за простолюдието.

Появяват се много копия, повечето от които изготвяни серийно и впоследствие продавани. На някои копия е оставяно празно поле на мястото, където в книгата трябва да се изписва името на покойника. Впоследствие тези празни полета са запълвани с имената на собственика на папируса. Книгата е била изготвяна често от различни писари и художници, като недоброто взаимодействие между писаря и илюстратора често е водело до разминаване на изображенията с текста, липса на място за текста и др. Объркването, грешките и изобщо серийното производство са характерни за масовата продукция на произведението. От друга страна книгата е могла да бъде притежание на сравнително заможни египтяни; анализът на титлите и положението на нейните притежатели потвърждава това.

Важен белег на заклинанията и на характера на цялата композиция са многото споменавания, че тя е тайно знание, което не бива да бъде споделяно с друг. Следователно, макар и да сочи по-голяма популярност в сравнение с известните ни заклинания от предходните периоди, "Книга на мъртвите" е езотерично, свещено и пазено в строга тайна знание, далеч от очите на непосветените...

Представата ни за книгата е свързана с многобройните изображения на илюстрованите папируси от Новото царство - гордост за всеки голям европейски музей. В действителност заклинанията на книгата се срещат изписани и по стените на гробниците в Тиванския некропол, върху статуи, стели, скарабеи, погребални фигурки, на ленените превръзки на мумиите и др. Представата ни за "книга" ще стане дори още по-проблематична, ако си дадем сметка, че отделни копия на произведението показват множество разлики в подредбата на заклинанията и тяхното оформление.

Понятието "Книга на мъртвите" произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Рихард Лепсиус използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието "Kнига на мъртвите" (Das Todtenbuch) се разпространява и запазва до днес. Древноегипетското название е "Заклинания за излизане през деня (в светлина)" и е свързано с точно обратната представа - нов живот, възраждане, а не смърт. На Лепсиус дължим и наименованието "глави" на отделните заклинания, което допълнително поражда представата за книга и нейната структура. Лепсиус изготвя номерация на главите (заклинанията), която се използва и до днес, въпреки някои грешки и пропуски, които прави.

Туринският папирус на Иуефанх, който Лепсиус издава, принадлежи към Саиската версия на книгата. През VII в.пр.Хр. заклинанията започват да се изписват в определен ред, който се спазва в много копия, за разлика от по-ранните версии на книгата - тези от Тиванския период (с около осем века по-стари), които показват множество различия в подредбата на отделните заклинания и техния подбор. Ако проследим внимателно развитието на това произведение трябва да отбележим, че действително то се превръща в "книга" с формална подредба именно на етапа на развитие на Саиската версия.

Остава все още неясен отговорът на въпроса каква е била подредбата на заклинанията в епохата на Новото царство, тогава, когато папирусните свитъци се появяват за първи път в погребенията. Възможно е личните предпочитания и възгледи да са доминирали при избора на отделните заклинания, но със сигурност се забелязват и определени тенденции.

Например началото на копията започва със слънчев химн (глава 15 от Саиската версия) и завършва с химн към Озирис. Тематични групи заклинания са подреждани заедно и в определен ред и др. По-доброто разбиране на структурата и подредбата на книгата ще доведе и до по-ясното ни разбиране за нейните функции и предназначение.

Основните мнения в науката за предназначението ѝ се разделят в две главни посоки: книгата е описание на погребалния ритуал; и книгата е описание на странстването на мъртвия в задгробното царство.

Тези две тези не са напълно взаимноизключващи се, тъй като погребалният ритуал превежда мъртвия в отвъдното и съпътства навлизането му в други сфери на космоса. Други изследователи смятат, че книгата е само колекция от заклинания, които биха били полезни на мъртвия при различни случаи в неговия задгробен живот, следователно не отразяват някакво движение в пространството или вътрешна трансформация след смъртта, а са просто групирани по теми магически формули, подобно на списък с рецепти. Съвременните гледни точни за "Книга на мъртвите" обаче не отчитат в пълна степен многофункционалността ѝ.

Един от аспектите е това, че тя е била четена и изучавана като тайно знание приживе, т.е. не е единствено елемент от погребалния инвентар, който се поръчва, изработва и поставя в гробницата. Собствениците на копия на книга на мъртвите са в много случаи опитни писари и жреци. Указанията и приписките към заклинанията на книгата показват, че знанието, което тя носи, е особено ценено и пазено в дълбока тайна.

Няколко са външните белези, с които "Книга на мъртвите" се отличава от предходните произведения от същата група. Това са наличието на винетки - изображения, които съпътстват текста на заклинанието и приписки - бележки и указания за изпълнението на заклинанията, много от които показват ритуалния ѝ характер.

В Тиванските гробници от периода на Новото царство (главно XIX-XX дин.) тези изображения към отделните заклинания стават неразделна част от интериора на гробничните помещения. В много случаи, вместо да се изписва текстът на заклинанието, в гробницата се рисува съответната винетка, придружавана от заглавието на заклинанието. Така онова, което можем да видим подредено върху папирусния свитък, можем да открием превърнато в изобразителна програма за цялостната декорация на гробницата. В тези случаи архитектурният план и структурата на помещенията придават ново измерение на произведението, прехвърляйки го в нови пространствени решения.

Тази употреба на изображенията от "Книга на мъртвите" допълнително разширява възможностите за изследване, защото не само че поставя свещената книга в още един нов контекст, но и влиза във взаимодействие с други многобройни изображения от гробниците. Това на свои ред поражда нови и нови въпроси за смисъла, предназначението и подредбата на различните сцени в гробницата.

От първото издание на "Книга на мъртвите" през 1842 г. до днес са минали 170 години, в които са се появили на бял свят стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от "Книга на мъртвите".

(...)

Чест на българското книгоиздаване прави фактът, че превод на книгата се е появил и на български език през 1982 г. (преведена на български от френски от Йордан Ватев). Сред десетките издания и преводи има няколко важни и основополагащи, дело на египтолози, работили десетилетия по книгата. Сред по-старите водещ е преводът, направен от Уолис Бъдж за неговите издания на книгата, които са в няколко варианта

Пиер Баргѐ издава превод на френски език през 1967 г., а основният превод на немски език е дело на Ерик Хорнунг (1979).

Томас Алън през 1974 г. издава превод на "Книга на мъртвите" на английски език с цел да замени вече остарелите преводи на Бъдж. След него и Реймънд Фокнър представя своя превод на английски

език, който в момента е най-разпространеното англоезично издание.

Настоящият превод е направен по основните йероглифни издания на книгата, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в "Текстове на саркофазите". Оформянето на текста в билингва - транслитерация на египетския оригинал и превод - продължава традицията на издателство "Изток-Запад" по издаването на произведенията на древноегипетската свещена литература.

Това издание, с комбинацията от транслитарация и превод, бе първото по рода си от многобройните издания на "Книга на мъртвите" (два месеца след първото издание от 2013 г. излезе от печат книгата на Стивън Куирк, съдържаща транслитерация и превод).

Текстът на заклинанията е придружен от съответните винетки там, където те съществуват, а приписките, заглавните части и поясненията, които в оригинала на книгата са изписани с червено, са със съответния цвят. В това юбилейно издание винетките към заклинанията са факсимилета от папируси, които са изрично указани. Всички мои вмъквания са в квадратни скоби. Където изданието позволява, е приложено изображение на съответния йероглифен текст от конкретен папирус. С обозначението NN е отбелязано мястото, на което се изписва името на собственика на папируса.

Преводът на тази свещена египетска книга е изключително трудно, изпълнено с препятствия и предизвикателства начинание. Работата по превода отне години, а всичко започна през далечната 1986 г., когато проф. Сергей Игнатов ме снабди с едно от важните издания на книгата. Искам да изкажа горещата си благодарност на него; на моите колеги и приятели; на екипа на издателство "Изток-Запад", които направиха публикуването на този превод възможно.