Елена Феранте: Да пишеш, означава да овладееш всичко, което вече е било написано

Е тогава вече съществува опастността от плагиатство...

• 1 0
• Докладване

Мисля, че Елена Феранте има предвид, че тъкмо овладяването на вече написаното помага да намериш собствения си глас и да се разграничиш от съществуващото. Плагиатството може да е неволно - прочел си нещо, после си го позабравил и без да искаш пишеш нещо подобно.

• 0 1
• Докладване

• 0 2
• Докладване

Прочела съм няколко от романите на Феранте от любопитство към голямата патардия, която се вдигна около тях. Намирам ги за захарен памук: консумират се бързо и приятно и след това установяваш, че не си прочел нищо съществено. От четирите романа за Лила и Елена (май-толкова бяха) си спомням само един кратък момент, в който автораката постига нещо различно от чик лит. За плажно четиво стават.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#4] от "7777":

Аз прочетох само първите два романа, ама със зор. :)
Убедена съм, че авторът е жена, защото мъж едва ли би могъл да изпише толкова страници дребнотемие, че и с някакъв възвишен патос. Предполагам, че екранизацията на романите е по-приемлива заради спестяването на всички сълзливи размисли или подробни описания.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#5] от "bramasole":

И екранизацията е глупава. Актрисата, която играе порасналата Елена, е много добра. Тази, която играе порасналата Лила - не толкова.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#4] от "7777":

Вероятно нищо не си прочел през живота си.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#5] от "bramasole":

Вероятно и съм сигурен че нищо през живота си не си прочел.

• 0 0
• Докладване