- Защото четенето ме прави щастлива и всесилна.

Тревожна съм или тъгувам? Потъвам в някоя книга и се успокоявам, забравям за тъгата си поне за малко. А когато ме обхване отново, усещам, че е поизбледняла и силата ѝ е намаляла. Ежедневните задачи ме притискат, още малко и ще ме смачкат? Зарязвам ги, зачитам се в някоя книга и съм вече в друг живот, направо съм друг човек. Самотна съм? Чета и вече не съм. Искам да науча нещо ново или да си обясня нещо? Намирам си подходящите книги и чета. Времето ми върви много бързо? Зачитам се и то се разтегля, разтегля, докато застине неподвижно.

Четенето е алтернативен начин на съществуване.

- Най-често една книга води до друга. Чета нещо интересно, вътре е споменат непознат за мен автор или непознато заглавие, които събуждат любопитството ми. Намирам книгата, зачитам се и вътре е споменат непознат за мен автор или непознато заглавие, които събуждат любопитството ми.

Намирам книгата...

В последните десетина години задължително посягам към всяка книга, по която са работили любимите ми преводачи. Гледам да не пропускам заглавие на издателство "Аквариус". Следя какво излиза от български автори.

Вслушвам се и в препоръките на четящи хора, чието мнение ценя.

- "Галерията на сърцето" - събраните стихове на Марин Бодаков, от които чета наслуки по едно стихотворение всеки ден.

- "Как да общуваме с непознати. Какво трябва да знаем за хората, които не познаваме" на Малкълм Гладуел, "Нашата история започва" на Тобаяс Улф и "Геният и зануленото време: театралният път на режисьора Слави Шкаров" на Йордан Георгиев.

- Когато и където ми се отвори време. Нямам ритуали. Освен ако не приемем за ритуал това, че винаги имам книга в себе си, а ако нямам, отварям е-книга на телефона си.

Колко? Колкото се може повече. "Нарцис и Голдмунд" на Херман Хесе например прочетох в последното денонощие преди един изпит. Не можах да спра.

Освен че не бях преговорила материала, не бях и спала, а и мислите ми бяха в току-що прочетеното, та се наложи да се явя на поправка.

Случвало се е да си пропускам спирката, защото така съм се потопила в историята, че съм тотално оглушала и ослепяла за външния свят; да се блъсна във врата, защото вървя и чета; да чета, седнала на стол в средата на стаята с нож до мен (книгата беше много страшна, но и много увлекателна, не можех да я оставя).

- На хартия и в електронен вариант. Пътувам много и възможността да нося библиотека с 2000 книги в джоба си е безценна за мен. Така не се лишавам от любимите си заглавия, които препрочитам често. А и мога да си купя книгата, която ми трябва по всяко време на денонощието, където и да се намирам и да започна да я чета веднага.

Това ми е важно, защото по време на пътуванията си често искам да науча нещо за историята на дадено място или си наумявам, че трябва да проуча конкретна тема, за да пиша по нея и съответно искам да се сдобия с необходимите ми книги колкото се може по-бързо.

В къщи предпочитам да чета на хартия. Обичам да мириша хартиени книги, да ги докосвам, подреждам и да гледам как слънчевите лъчи пълзят по гръбчетата им следобед.

Към момента не слушам аудиокниги. Когато чета, възприемам много по-бързо и лесно. А и не искам "четенето/слушането" да е съпътстващо занимание, да го правя, докато върша нещо друго.

- Мога да чета на английски и на руски, но ако има добър превод, предпочитам него. Причината е, че най-бързо чета на родния си език, отчитам и най-дребните нюанси, изпитвам по-пълно удоволствие от прочетеното и обогатявам знанията си за езика и за различни писателски похвати. Когато текстът е на български, по-лесно мога да му се възхитя, а след това да се върна, да го "разглобя" - да видя кое как е направено, за да въздейства по определен начин.

На английски обикновено чета професионална литература - за копирайтинг, реклама и UX дизайн. А също и книги, които са ми важни, но не са преведени на български. В повечето случаи отново става въпрос за нехудожествена литература. Последните две такива, които четох, са спомените на един британец, който се заселва на Спорадите в края на 50-те години на ХХ век и Greece: Biography of a Modern Nation, на Родерик Бийтън.

- Освен всичко това често търся и отговор на въпроса "как е написана самата книга, как се е получил този или онзи ефект".

- Мога да кажа към кои жанрове посягам най-рядко - фантастика и трилъри. Но чета и от тях, ако ме спечелят темата и стилът. Не се ограничавам, защото може да изпусна нещо интересно.

- Тази, която е идвала, след като събеседникът ми е отчел каква тема ме занимава в момента или какво е емоционалното ми състояние, или къде в писането си съм зациклила и не мога да намеря ход.

- Този, когото чета и живея в момента.

Постоянен любимец за последните четири години ми е Петсън от "Петсън и Финдъс".

- На тези, които умеят да предадат живота в най-тънките му нюанси, с цялата му сложност и противоречия, и имат самодисциплината да го правят. На тези, които работят смирено, със страст, уважение и отговорност към читателя.

Когато пишеш, се изкушаваш лесно да вземеш страна, да представиш нещата едностранчиво, както на теб ти харесва, а не както са, да си играеш на господ. Точно тогава обаче не създаваш истински, дишащ свят, а залъгваш читателите с изкуствени заместители.

- Не слагам чаши или чинии върху тях, не подгъвам ъгълчета. В същото време библиотеката ми вече не побира всички томове и съм ги подредила като тетрис - без особен ред и система, просто така, че да се съберат колкото се може повече.

Преди треперех над всяка книга, не давах да се изнася от къщи. Сега купувам, чета и често след това нося част от книгите в "Читалнята" в градинката на Народния театър, друга част раздавам. Предполагам, за това допринася фактът, че вече много по-лесно мога да се добера до необходимия ми текст дори да съм далеч от библиотеката си. Случвало се е приятели и дори далечни познати да ми снимат и изпращат разкази и стихове, за да си свърша работата.

Разбира се, има издания, които са ми скъпи и важни, но са малко.

- Не си спомням коя е последната, но мога да ви кажа кои книги ме разсмиват винаги - "Ни вест от Гурб" на Едуардо Мендоса и почти всички книги на Тери Пратчет, преведени от Светлана Комогорова-Комата.

- Две стихотворения на Мария Донева от книгата ѝ "Стихотворения и поеми", която още не е излязла.

Книгата, на която съм плакала с глас, е "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков.

- Имам услужлива памет, забравила съм я. Ако си погледна списъка с прочетени книги, вероятно ще се сетя, но защо да го правя? Ако книгата е била добре написана, но съм я зачела в неподходящ момент, по-добре да не отблъсквам други читатели от нея. За тях може да се окаже важна. Ако не е била добре написана, няма смисъл да я споменавам, за да се подлъгва някой друг да посяга към нея.

- Някой, който разбира колко обичам живота и какво удивление, възторг, а понякога и страх, изпитвам към всичките му проявления.

- "Одисей" на Джеймс Джойс - ще пробвам да я прочета отново, като се оттегля от активна работна дейност. "Врява и безумство" на Фокнър - може да ми е било твърде рано за нея, но не бих я подхванала отново.

- Не съм чела много от класическите литературни произведения, но не ми е неудобно от това. Вместо тях съм прочела други.

Спомням си един разговор с моя приятелка. Бяхме хлапачки на по 18-19 години, точно ни бяха приели в НАТФИЗ и се бяхме запознали. Питам я прочела ли си това, прочела ли си онова, тя все ми отговаря с "не" и аз се възмущавам: "Как може! Това са основополагащи книги!". На което тя най-спокойно ми обясни, че в библиотеката на родителите ѝ е имало съвсем различни автори, чела е тях и за нея те са основополагащи.

Оказа се, че някои аз пък не съм ги чувала.

Няма нужда от неудобство и засрамване, когато говорим за книги. Има нужда от любопитство и уважение.

- "Латерна магика" на Ингмар Бергман, "60 разказа" на Дино Будзати, "На изток от рая" на Стайнбек, стиховете на Христо Фотев.

- Чета все повече научнопопулярна литература.

- Че болката е защитната реакция на музиката. Мисля, че този цитат от "Дом за начинещи" може да се отнесе към всяко едно изкуство.