Книгата е публикувана на френски три години след смъртта на ексцентричния автор. Заглавието е взето от емблематичното есе на Перек "Мислене/Подреждане". Както казва съставителят на сборника, прочутият френски интелектуалец Морис Олендер: "Подреждайки света, за да го разбере, Жорж Перек непрестанно разтърсва условностите на осезаемото и установените йерархии. Погледът му придава на всекидневните съществувания и неща неочаквана плътност, която обърква и удивлява."

В "Мислене/Подреждане" откриваме и легендарните думи на Жорж Перек: "Ние осцилираме между илюзията за завършеното и световъртежа от неуловимото. В името на завършеното ни се иска да вярваме, че съществува някакъв уникален ред, който поначало би ни позволявал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се иска да мислим, че ред и безредие са две думи, еднакво обозначаващи случайността."

* * * *

Всяка библиотека отговаря на двойна потребност, която често е и двойна мания: за съхраняването на определени предмети (книги) и за подреждането им по определени начини.

Един от приятелите ми реши един ден да ограничи библиотеката си до 361 произведения. Идеята беше следната: след като е започнал с n на брой произведения и е достигнал чрез прибавяне или изваждане до числото К=361, за което се смята, че съответства на една ако не идеална, то поне достатъчна библиотека, да си наложи да не придобива трайно ново произведение Х, освен ако не отстрани (чрез подаряване, изхвърляне, продаване или по друг адекватен начин) някое предишно произведение Z, така че общият брой К на произведенията да остава постоянен и равен на 361:

Развитието на този съблазнителен проект се сблъска с предвидими трудности, за които бяха намерени наложилите се решения: отначало се предвиждаше един том - да кажем, от поредицата Плеяда - да съответства на една (1) книга дори ако съдържа три (3) романа (или стихосбирки, сборници с есета и пр.); от това следваше, че три (3), четири (4) или n (n) на брой романи от един и същ автор съответстват (имплицитно) на един (1) том от този автор като още несъбрани фрагменти, но при всички случаи събираеми в негови Събрани съчинения.

Оттук заключи, че еди-кой си неотдавна придобит роман от еди-кой си англоезичен романист от втората половина на ХIХ в. не би могъл логично да се смята за ново произведение Х, а трябва да се смята за произведение Z, принадлежащо на една в момента оформяща се серия: съвкупността Т от всички романи, написани от гореспоменатия романист (а Бог знае дали изобщо има такава!). Това не променяше ни най-малко първоначалния проект: просто, вместо да говори за 361 произведения, той реши, че достатъчната библиотека трябва въображаемо да се състои от 361 автори, макар и написали някое тънко съчиненийце или толкова много книги, че да се напълни цял камион.

Тази модификация се оказваше ефикасна в продължение на доста години: но скоро стана ясно, че някои произведения - например рицарските романи - нямат автор или пък имат няколко автори и че някои автори - дадаистите например - не могат да бъдат отделени едни от други, без автоматично да загубят 80-90% от онова, което буди интерес към тях: така се стигна до идеята за библиотека, сведена до 361 теми - думата е мъглява, но и сферите, които покрива, понякога също са такива - и тази граница досега функционира успешно.

Така че един от основните проблеми, които среща човек, който съхранява книгите, които е чел или си обещава един ден да прочете, е увеличаването на неговата библиотека. Не всеки има шанса да бъде капитан Немо: "За мене светът изчезна в деня, когато моят "Наутилус" се гмурна за първи път във водата. През тоя ден аз купих последните си томове, последните си брошури, последните си вестници и искам да вярвам, че оттогава човечеството вече нито е мислило, нито е писало нещо."

Еднакво подвързаните 12 000 тома на капитан Немо са били подредени веднъж завинаги, и то толкова по-лесно, колкото това подреждане - както ни се пояснява - не въвежда никакви разлики, най-малкото що се отнася до езика (уточнение, което по никакъв начин не засяга изкуството да се подрежда библиотека, а просто иска да ни напомни, че капитан Немо говори еднакво добре всички езици).

Но за нас, които продължаваме да си имаме работа с едно човечество, което упорства да мисли, да пише и най-вече да публикува, проблемът с увеличаването на броя книги в нашите библиотеки е на път да стане единственият реален проблем: защото е съвсем очевидно, че не е особено трудно да се съхраняват десет или двайсет книги, да речем, дори сто; но когато човек започва да разполага с 361, с хиляда или с три хиляди и преди всичко когато броят им вземе да нараства всеки или почти всеки ден, тогава възниква проблем - отначало със слагането на всички тези книги някъде, а после с възможността те да бъдат намирани, когато по една или друга причина човек изпита някой ден желание или нужда най-сетне да ги прочете или дори да ги препрочете.

Така проблемът с библиотеките се разкрива като двоен проблем: първо като въпрос на пространство и после като въпрос на ред.

Книгите не са пръснати, а са събрани. Както всички буркани със сладка се слагат в шкаф за сладка, така всички книги се слагат на едно място или на повече места за книги. В желанието си да ги запази човек би могъл да ги струпа в куфари, да ги сложи в мазето или на тавана, или в дъното на гардероба, но обикновено предпочита да се виждат.

Практиката показва, че книгите най-често са разположени една до друга по дължината на стена или преграда, върху паралелни правоъгълни опори, които не са нито прекалено дълбоки, нито прекалено големи като пространство. Книгите обикновено са подредени по височина, и то така, че заглавието, отпечатано върху гръбчето им, да е видимо (понякога, както на книжарските витрини, са показани целите корици отпред, но във всеки случай е необичайно, неприемливо и почти винаги смятано за дразнещо от книгата да се вижда само отрезът на страниците).

В съвременното обзавеждане библиотеката е част от мебелировката: "секция-библиотека". Най-често това е модул от комплекта мебели за "всекидневна", съставен също от:

и този модул бива представян в каталозите украсен с няколко празни подвързии за книги.

На практика обаче книгите могат да бъдат сложени почти навсякъде.

В кухнята обикновено се слагат само един вид книги - именно така наречените "готварски". Изключително рядко книги се намират в банята, въпреки че за много хора това е любимо място за четене. Влажността там единодушно е смятана за враг номер едно на опазването на печатни текстове. В една баня може най-много да се намери аптечно шкафче, а в аптечното шкафче - книжка, озаглавена Какво трябва да направим, преди да дойде лекарят?.

Фотографии в рамки от позлатен месинг, малки гравюри, рисунки с перо, сухи цветя в чаши със столче, запалими вещества в комплект или не с клечки кибрит (опасни), оловни войничета, фотография на Ернест Ренан в работния му кабинет в Колеж дьо Франс, пощенски картички, очи от кукла, кутии, миниатюрни опаковки сол, черен пипер и горчица от авиокомпания "Луфтханза", везна за претегляне на пощенски пратки, кукички за стена, цветни топчета за игра, инструменти за почистване на лула, умалени модели на стари автомобили, разноцветни морски и речни камъчета, дребни предмети за спомен, пружинки.

Библиотека, която човек не подрежда, се разбърква: такъв пример ми дадоха, за да ми помогнат да разбера какво е ентропия, и аз многократно се убеждавах в това от опит.

Безпорядъкът в една библиотека сам по себе си не е нещо сериозно; той е от същото естество като "В кое чекмедже си сложих чорапите?": неизменно се смята, че човек ще отгатне по инстинкт къде е сложил тази или онази книга; а дори и да не се сети, никога няма да се затрудни да огледа набързо всички рафтове.

На тази апология на симпатичния безпорядък се противопоставя дребнавото изкушение за индивидуална бюрократичност: на всяко място да стои една определена вещ и всяка вещ да си има място, и обратно; човек винаги е между тези две напрежения - едното, което привилегирова пълната освободеност, склонната към анархизъм широка скроеност, другото, което възхвалява добродетелите на tabula rasa, ефикасната студенина на голямата подреденост - и в крайна сметка винаги се опитва да сложи в ред книгите си: това е мъчителна, потискаща операция, която обаче е способна да достави приятни изненади като например тази да намериш книга, която си забравил просто защото отдавна не си виждал, и тогава, отлагайки за утре онова, което така и така няма да можеш да свършиш днес, отново да я погълнеш, легнал по корем в леглото си.

Нито едно от тези подреждания, взето отделно, не е напълно удовлетворително. Практически всяка библиотека се организира, като съчетава тези начини на подреждане: тяхното уравновесяване, устойчивост на промени, старомодност и неизменност придават на всяка библиотека уникален собствен облик.

Добре е първо да различим трайните и временните подредби; трайните са тези, към които човек обикновено се придържа; временните са предвидените да траят само няколко дни: времето, за което книгата намира или преоткрива окончателното си място: това може да бъде наскоро придобита и още непрочетена книга или наскоро прочетена, за която човек не е много наясно къде да я сложи и си обещава, че ще ѝ намери място при скорошно "голямо подреждане"; или пък книга, чието четене е прекъснал и по отношение на която не изпитва желание да я подреди, преди да я дочете; или книга, която бива постоянно ползвана в продължение на даден период от време; или книга, избрана, за да бъде потърсена в нея информация или референция и която още не е върната на мястото й; или книга, която не би могла да бъде сложена на определено място, защото не ви принадлежи и многократно сте обещавали да я върнете и т.н.

Що се отнася до мен, почти три четвърти от книгите ми всъщност никога не са били подреждани. Онези, които не са подредени по окончателно временен начин, са подредени по временно окончателен начин, както в Улипо. Докато чакат, аз ги пренасям от стая в стая, от една етажерка - на друга, от един куп - на друг и ми се случва да прекарвам по три часа в търсене на книга, без да я намеря, но не и без удовлетворението понякога да открия шест-седем други, които вършат абсолютно същата работа.

Големите томове на Жул Верн с червена подвързия (оригинални издания на "Етцел" или преиздания на "Ашет" ), много големите книги, съвсем малките, Бедекерите , редките книги или смятаните за такива, подвързаните книги, томовете на Плеяда , тези от поредицата Настоящето на бъдещето , романите, публикувани от издателство Минюи , поредиците (Change, Textes, Les Lettres nouvelles, Le Chemin и пр.), списанията - когато има поне три броя от тях, и т.н.

Книгите за киното, независимо дали са очерци за режисьори, албуми за звезди или поредни части от сценарии на филми; южноамериканските романи, етнологията, психоанализата, готварските книги (виж по-горе), телефонните указатели (поставени до телефона), немските романтици, книгите от поредицата Que sais-je (като въпросът е дали да ги подредя заедно, или според дисциплината, към която се отнасят) и т.н.

Другите: например списанията, от които е налице само един брой, или Войната от 1812 г. в Русия на Клаузевиц , придружена с карта и преведена от немски [на френски] от М. Бегуен, капитан, командващ 31-ви драгунски полк, дипломиран в Генералщабната академия, издадена в Париж от Librairie militaire R. Chapelot & Cie, 1900; или пък свитък 6 от том 91 (ноември 1976) на PMLA, списанието на Modern Language Association of America, който представя програмата на 666 работни срещи по време на годишния конгрес на споменатата асоциация.

Възможно е също двете да са клопки, привидности, предназначени да прикрият овехтялостта на книгите и на системите.

Във всеки случай не е лошо, че между тях двете нашите библиотеки служат от време на време като място за бележки от типа "да не забравя!", за излягане на котката и за килер.