Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Процесът" на Роб Риндър (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Процесът", с автор Роб Риндър, предоставен от Издателство "Ера"
Едно убийство. Един невъзможен случай. Кой е виновен?
Полицаят Грант Кливдън, когото цялата страна смята за герой, е отровен. Смъртта му е шокираща за всички.
Очевидният извършител е бившият затворник Джими Найт. Той има солидно досие и отлична възможност. Освен това точно Кливдън е вкарал Найт в затвора.
На пръв поглед случаят изглежда пределно ясен. Медиите и обществото вече са произнесли своята присъда за Джими Найт.
Адвокатът му Адам Грийн не си е представял, че първото дело в кариерата му ще е предрешена загуба. Нито, че ще бъде постоянно в епицентъра на общественото внимание, когато изглежда невъзможно да докаже невинността на клиента си.
Но въпреки перфектния образ, който си е изградил, от миналото на Грант Кливдън изплуват несъответствия и дават на Адам възможност да опита немислимото - да докаже, че клиентът му е невинен.
Едно е сигурно - този процес ще постави на изпитание Адам и цялата съдебна система!
В най-добрите традиции на съдебния трилър, "Процесът" съчетава изпипана криминална мистерия, напрегнат съдебен процес и шокиращо добри обрати.
Роб Риндър е най-известният британски криминален адвокат. Води съдебното риалити предаване "Съдия Риндър", както и "Присъдата на Роб Риндър", а отскоро е постоянен водещ на сутрешното предаване "Добро утро, Великобритания".
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Процесът" на Роб Риндър
Днес беше денят, в който щеше да умре, но детектив-инспектор Грант Кливдън още не го знаеше. Разбира се, събитията от тази сутрин бяха необичайни, но слънцето грееше, той крачеше енергично по Флийт Стрийт към Олд Бейли и се чувстваше напълно уверен, че всичко ще продължи както обикновено. Имаше атлетична фигура и онзи добър външен вид, който макар и не съвсем на холивудско ниво, беше поне на нивото на звезда от сапунка.
Подръпна куртката, за да подравни блестящите месингови копчета на униформата си и намести вратовръзката. С неговото звание в йерархията не беше задължително да облича униформа, когато се явява в съда, но той обичаше да я носи, и шефът му беше повече от доволен. Да е полицейски офицер беше призвание, благородно при това, а Кливдън искаше светът да знае, че се гордее с работата си.
Разбира се, униформата го караше да изпъква сред останалите хора и той скоро съгледа група тийнейджъри на училищна екскурзия, които развълнувано го сочеха с пръст от другата страна на улицата. Махна им приятелски. Вероятно по Канал 4 пак са повтаряли документалния филм как спасява покойната кралица от опита за покушение. Откакто тя почина миналия септември, не преставаха да излъчват стари предавания с кралските особи. И, разбира се, лицето му се появяваше в множество допълнителни възпоминателни репортажи: второстепенен герой във важен момент от кралската история.
Но това беше много отдавна. Охраната на кралските особи беше минало - неговото настояще и ако е рекъл Бог, негово бъдеще сега бяха тежките криминални престъпления. Както каза на Сузана Рийд, седнал върху дивана на Добро утро, Великобритания, когато го помолиха да разкаже за новата стратегия на полицията спрямо престъпността, за него беше чест да премине от защитата на една личност, която представлява ценностите на нашето велико общество, към защита на самото общество.
Усмихна се доволно, като си спомни как блеснаха очите ѝ от възхищение, когато той изрече тържествено своята служебна клетва. Господи, винаги я е харесвал. Продуцентите също го харесаха и му предложиха редовна рубрика в най-гледаното време, която искаха да нарекат Доброто ченге на Британия или нещо подобно. Той отклони предложението, разбира се, тъй като смяташе полицейската си работа за много по-ценна.
Днес трябваше да се яви в съда като основен полицейски свидетел по друго нашумяло дело - този път ставаше дума за зловеща банда подрастващи престъпници. Благодарение на оръжията и наркотиците, които той лично откри, докато претърсваше леговищата на непълнолетните негодници, беше сигурен, че имат достатъчно улики, за да докажат вината им.
Процесът още не беше приключил, но детектив-инспектор Кливдън вече го беше отметнал в ума си като поредната победа - е, четири, всъщност, ако всеки обвиняем се броеше отделно. Това означаваше, че личният му резултат за тази календарна година вече бе стигнал петдесет. Изпита гордост - откакто миналата година отново попадна в заглавията, след като залови най-голямата пратка кокаин в Лондон, беше сигурен, че обществото следи с внимание работата му. И той нямаше никакво намерение да го разочарова.
Както често се случваше, в ума му изплуваха лицата на неговите две деца. Сети се с обич за училищния проект на осемгодишния си син Джейми. Жена му Наташа му го показа снощи, след като наля и на двамата по една голяма чаша освежаващо шабли Уейтроуз. Учениците от класа на Джейми в подготвителното училище Уимбълдън (петнайсет хиляди лири на година! Какво ли би си помислило младежкото му аз за това?) бяха получили задачата да пишат за своите герои.
Наташа разказа, че някои от децата избрали попзвезди и футболисти, но Джейми писал за баща си. Моят баща работи здраво, за да осигури нашата безопасност и да гарантира, че лошите са прибрани от улиците беше написал с необработения си почерк на осемгодишен. Детектив-инспектор Кливдън се усмихна вътрешно: да, точно това правеше, независимо от цената. Със сигурност беше много по-хубаво от това да е мухльо, занимаващ се с разни хедж фондове, като повечето от другите бащи.
Когато Олд Бейли се извиси над него, детектив-инспектор Кливдън изпъна рамене и погледна нагоре. Ако не беше наясно как стоят нещата, би казал, че Темида - или поне близо четириметровата ѝ версия под формата на златна статуя - му намига одобрително. Това е пътуване, което бе правил хиляди пъти до сега, но детектив-инспектор Кливдън не вярваше, че ще дойде момент, когато ще му стане досадно да пристъпва в тази най-известна съдебна палата в света, защото знаеше, че именно благодарение на държавни служители като него, възмездието на обществото ще бъде въздадено на отрепките, които го заслужават.
Запъти се напряко през арката, където пред входа за посетителите се беше събрала пъстра група от приятели и роднини на жертвите и подсъдимите. Отмина ги с бърза усмивка, макар да му стана приятно, че го разпознаха, докато си проправяше път между тях. При входа на лорд-кмета зърна бивша колежка, която излизаше, и не сдържа широката си усмивка, докато се разминаваха.
Пълничките, застаряващи жени от охраната, които отговаряха за вратата, винаги се радваха да го видят, кикотеха се и флиртуваха, докато той поставяше портфейла и ключовете си в подноса за скенера. Инспекторът им отвръщаше по същия начин, питаше Доун за сина ѝ, намигаше на Бренда. Точно тази непринуденост и топлота му спечели симпатиите на приятели и колеги, и го превърна дори в звезда - в любимия полицай на нацията, търсен за събеседник по всички въпроси на реда и закона, използван в кампании за набиране на нови попълнения в полицията, възхваляван в пресата като съвременен герой.
Той мина през полираните дървени врати и се отправи по мраморния коридор. Непозната млада съдебна служителка - хубавица, с меки руси къдрици, се затича след него и пъхна в ръцете му чаша кафе.
- Имате достатъчно време да го изпиете, преди да ви повикат, инспекторе! - каза младата жена и се изчерви.
Той ѝ благодари и продължи към съдебната зала, но поспря за миг, защото зрението му сякаш се замъгли.
Колко странно. Зачуди се дали има време да приседне за малко. Но не - вече го призоваваха да се яви незабавно в съдебна зала номер три. С кафето в ръка, Кливдън се помъчи да игнорира странното усещане в ръцете си, присвиващата болка в стомаха. Помисли си, че вероятно е прекалил вчера във фитнеса. Тази вечер щеше да си даде почивка.
Без да обръща внимание на особеното усещане, пронизващо мускулите му, Кливдън влезе в съдебната зала с обичайната си наперена походка, черпейки сила от възхитените погледи на дванайсетте мъже и жени в журито. Четиримата тийнейджъри на подсъдимата скамейка, с доста по-бебешки лица, отколкото той си ги спомняше, се размърдаха неловко и не посмяха да погледнат към него. Съдията, жена с каменно изражение, която не беше сигурен, че е срещал преди, втренчи в него хладен поглед.
Сцената беше готова, следваше звездното му изпълнение. Той се насочи към свидетелската банка и протегна ръка, за да я положи върху Библията. И точно тогава го връхлетя неочакваното - внезапно осъзна, че тялото го предава. Лицето му се отпусна, зрението му се замъгли. Сграбчи ръба на банката, неспособен да диша. Опита се да извика за помощ, но от устата му излезе само неразбираем стон.
Хвана се за гърдите и се свлече на колене. Долови настъпилата суматоха, тълпа адвокати го наобиколи, наметалата им се развяваха като крила на прилепи. Докато рухваше назад, очите му за един последен път попаднаха върху кралския герб, най-великия британски символ на справедливостта. После всичко потъна в мрак.
