Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Годината на свинята" на Кармен Мола (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Годината на свинята", с автор Кармен Мола, предоставен от Издателство "Кръг"
Лятото се смразява с "Годината на свинята" - нов криминален роман от Кармен Мола. Четем най-разтърсващата книга за инспектор Елена Бланко и на български
В разгара на лятото испанската литературна сензация Кармен Мола смразява българските си почитатели с "Годината на свинята" - третата книга от нашумялата по цял свят криминална поредица за инспектор Елена Бланко. Романът е също толкова завладяващ, колкото предишните два - "Кървавата годеница" и "Пурпурната мрежа", но е дори по-напрегнат и брутален.
Едновременно ужасяваща и съкрушаваща, в историята е невъзможно да бъдат разграничени доброто и злото. Българското издание е с логото на издателство "Кръг" в превода на Анелия Петрунова, а оригиналната корица е адаптирана от Наталия Чайкина.
Интригата в "Годината на свинята" се заплита броени часове преди настъпването на китайската Нова година, когато Ческа Олмо - младши инспектор в испанската полиция, изчезва безследно. След цял ден без нея колегите ѝ започват да я издирват с помощта на Елена Бланко, която доскоро е завеждала отдела за разкриване на най-тежките престъпления.
Макар и твърдо решена да сложи край на кариерата си след невъобразимата развръзка по случая с отвлечения ѝ син в "Пурпурната мрежа", тя не може да остане безучастна, когато в беда е нейна приятелка. В хода на разследването екипът се натъква на зловеща престъпна схема, съществуваща от десетилетия.
Ужасяващи разкрития изправят героите пред тежки въпроси: защо някои хора се превръщат в зверове? Имат ли жертвите право на отмъщение? Доколко познаваме близките си и готови ли сме да загърбим морала си заради тях? Но най-вече: възможно ли е човек да се завърне невредим от ада?
Започнала през 2018 г. с "Кървавата годеница", заради световния си успех криминалната трилогия се сдоби с допълнителна четвърта книга - Las madres ("Майките"), която излезе в оригинал през 2022-ра. Година по-рано стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за "испанската Елена Феранте" и наредила се сред най-популярните испаноезични автори.
Оказа се, че хитовите романи са написани не от пожелала анонимност университетска преподавателка и майка от Мадрид, както гласеше официалната информация дотогава, а от трима телевизионни сценаристи - Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. Изненадващото разкритие беше направено покрай удостояването им с престижната награда "Планета" за друга тяхна книга.
Малко след това литературно отличие с най-голяма парична стойност в света - 1 млн. евро, тримата автори дадоха интервю за испанския вестник "Ел Паис", в което отрекоха обвиненията, че са избрали женски псевдоним с цел по-големи продажби. "Не се скрихме зад жена, а зад име - заяви Антонио Мерсеро. - Не знам дали мъжки псевдоним би продавал по-малко от женски, но се съмнявам."
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Годината на свинята" на Кармен Мола
Барът е пълен, повечето клиенти са испанци, но има и групи китайци, както и по някой заблуден турист. Но пък интериорът е изцяло азиатски: цветни фенери и гирлянди с екзотични китайски йероглифи и фигурка от онези, които приличат на котка и си движат едната лапа в знак на поздрав. Под всичко това се намира най-обикновен бар, с калаен плот и маси с ламинирана повърхност, от онези, на които щеше да има пепелници с емблемата на "Чинар" или "Мартини", ако пушенето все още беше разрешено. Жителите на квартал "Усера" в Мадрид вече са свикнали да живеят на място, което в други градове би се наричало "Чайнатаун".
На Ческа не ù пречи, че в този бар, който преди време се държеше от Пако, един сеговианец, когото познаваше, откакто се премести да живее в квартала, има надписи на китайски и дори фигурка на Буда до касовия апарат. Сервитьорът с дръпнати очи, който е на смяна в момента, ù сервира същото безкофеиново лате макиато, същите правилно налети бири и шкембе чорба по мадридски, която превъзхожда и онази, която сервираха в най-добрите времена. Сервитьорът има непроизносимо име, затова за клиентите испанци е наследил името на първия собственик на бара: Пако. Освен това Пако, макар и китаец, е от квартала, говори испански като всеки друг.
- Пако, дай ми кутийка бира за вкъщи и ми кажи колко ти дължа.
- Днес те черпя, няма ли да останеш? Още не е започнал празникът.
- Прибирам се вкъщи, защото имам конюнктивит и дори не трябваше да излизам. Дойдох само за да ти честитя Годината на свинята.
- Благодаря, но аз съм роден в Мадрид, в болница "Ла Милагроса". За мен краят на годината е на 31-ви декември Това са китайски работи - смее се той.
Ческа би останала по-дълго, за да се наслади на атмосферата, но барът е препълнен, а очите ù смъдят. Освен това утре трябва да става рано, призована е като свидетелка в съда на площад "Кастиля" по случая с една мрежа за трафик на жени, която Отделът за анализ на случаи разби. Това са задълженията, които трябва да изпълнява, защото е координаторка на ОАС - само координаторка, не шефка, както Рентеро все ù повтаря. Кавгата със Сарате отпреди два часа също ù развали настроението за празнуване. Смяташе, че ще вечерят заедно, но той изчезна с приятелите си и ù върза тенекия. Дори самата Ческа не разбира защо му се ядоса толкова: възрастни хора са, всеки е свободен да прави каквото иска. Но въпреки това
Преди да излезе от бара, се отдръпва и прави място на група мъже в костюм на дракон, които танцуват под ритъма на барабани и дайрета. Не знае как ще се поберат всички в заведението, но хората вътре им правят място; Пако ù каза, че колкото повече веселие и врява има, толкова повече късмет ще имат през новата година.
На улицата също е претъпкано, но намира спокойно място, където си слага капките за очи, които Буендия ù препоръча този следобед. Отваря кутията с бира "Мау" и отпива голяма глътка, докато гледа костюмите и слуша музиката, аплодисментите и пиратките. Тогава към нея се приближава някакъв мъж, испанец е, но я заговаря на китайски.
- Zhuniáng Jíxiáng.
- Не разбрах нито дума - отговаря му тя с усмивка.
- Ами чакай, ще ти го повторя - налага му се да извади някакво листче, което носи в джоба си, и да го прочете отново. - Zhuniáng Jíxiáng.
- И какво означава?
- Един китаец ме увери току-що, че така се пожелава късмет през Годината на свинята. Но кой знае, може да значи "пролетни рулца" или "свинско в сладко-кисел сос", това би било забавно: Честита година на свинското в сладко-кисел сос. Казвам се Хулио.
- А аз - Ческа.
Целуват се по двете бузи, официално. Ческа се заглежда в Хулио, висок е, силен и привлекателен, въпреки че е облечен в старомодно зелено палто с оранжева подплата. Може да се каже, че е красив мъж, освен това ù се струва, че има чувство за хумор.
- Наблизо ли живееш? - го пита тя, учудена, че никога не се е засичала с него. Мадрид е много голям, но в кварталите мадридчаните изпитват фалшивото усещане, че всички се познават.
- Не, отскоро съм в Мадрид. Гимназиален учител съм, назначиха ме в едно много долнопробно училище в квартала - Хулио веднага се разкайва за казаното. - Извинявай, сега ще ми кажеш, че ти си учила в тази гимназия, и ще се почувствам неловко.
- Не се притеснявай. Аз дойдох в този квартал по-късно. Освен това съм учила в девическо училище.
- Не знам кое е по-лошо.
- Девическото училище - смее се Ческа.
Купуват четири кутийки бира и пакет чипс от един китайски амбулантен търговец и тръгват към площад "Хулиан Мариас". Там, на отсрещния тротоар на улица "Марсело Усера", където кипи купонът за края на китайската година, има няколко тихи пейки, на които могат да седнат.
- Това, което аз казвам на учениците, е, че щом са там, в час, значи са избрали да водят по-различен живот от онези, които остават на улицата, от онези, които ходят в парка "Прадолонго", за да прекарват деня в пиене на бира, пушене на марихуана и друсане с хапчета.
Ческа е на друго мнение, но не иска да осуети началото на свалката с много явно разногласие. Затова предпочита да възрази с половин уста:
- Толкова ли е лоша тази гимназия? Аз отдавна живея в квартала и не ми се струва толкова долнопробен, има недостатъци, но в никакъв случай не е най-лошият в Мадрид.
- Може би се е променило, откакто ти си учила Аз им повтарям, че трябва да ходят с високо вдигнати глави, защото продължават да учат и това е техният избор.
Ческа се изненадва от разказа на Хулио: присвоил си е една сцена на Мишел Пфайфър от "Опасен ум". Дори би могла да цитира точната реплика от филма: "Няма да се крия от смъртта, когато тръгна към гроба, ще вървя с вдигната глава и силен дух, винаги има избор". Но ù е забавно, може би това красиво и малко превзето момче смята, че да повтори реплика от филм, е добър начин за свалка. На нея ще ù се отрази добре да се поразсее, има нужда да забрави за малко за работата в ОАС, за делото, на което трябва да отиде утре, и за яда си към Сарате. Има нужда да изпразни ума си, а младежът изглежда добър вариант за разтоварване, затова прекъсва бърборенето му с целувка.
- Далеч ли живееш? - пита го.
- Малко - отговаря той, по-скоро озадачен, отколкото разтревожен.
- С кола ли си?
- Не, дойдох с метрото.
- Да отидем с моя мотоциклет.
Би било по-удобно да го покани в апартамента си, но идеята не ù се нрави, току-виж Сарате накрая се откаже от уговорката с приятелите си, появи се и я завари в леглото с мъж, с когото току-що се е запознала. По-добре да не рискува.
Пристигат с мотоциклета ù на площад "Комендадорас", паркират там и се качват в един съвсем малък апартамент. Очите на Ческа смъдят, затова влиза в банята и си слага капките. Прави ù впечатление, че нито на мивката, нито на стъклените рафтове има лични вещи, но не се замисля, иска само да прави секс, за първи път от много време насам ще го прави с мъж, различен от Сарате, и усеща гъдел по гърба.
Хулио я чака с отворена бутилка вино и налята чаша. Свалил си е ризата и гледката се харесва на Ческа. Едва са вдигнали наздравица, когато започват да се целуват. Той се справя сръчно с първите ласки, с първите действия, за да я съблече. Изглежда, че иска да наложи бавно темпо, но Ческа се съблича от раз, защото предпочита едно бързо чукане и да се прибере вкъщи. Бута го на леглото и когато сяда върху него, усеща много силно замайване. Ляга, той я прегръща, целува я и тя се оставя в ръцете му, а умът ù подсказва, че нещо не е наред
Той се навежда с уста към половите ù органи и замайването на Ческа се смесва с вълна на удоволствие. Притваря очи, но ги отваря отново, защото през стаята е преминала сянка. Сигурна е, че я е видяла. В замъгленото ù съзнание се настанява ужасяващо усещане: не е сама с Хулио на това място. Вниманието ù привлича някакво сумтене. Не идва от Хулио, идва от друга част на спалнята. Отваря очи и вижда силует, който препречва светлината от уличните лампи: на касата на вратата се е подпрял някакъв мъж и наблюдава сцената, сякаш това е в реда на нещата. А в долната част на леглото две глави следят всяко движение с втренчени погледи като хипнотизирани.
Ческа иска да окаже съпротива, да избяга, но мускулите и волята ù вече не я слушат.
