В санаториума обаче се говори не само за здраве и лечебни процедури. До Войнич и останалите пациенти достигат смразяващи кръвта истории за трагични събития, случващи се в околните планини. Макар героят да е зает с усилията да крие истината за състоянието си, мистерията на ужасяващите слухове го привлича все по-неудържимо", пише в анотацията.

Няколко месеца по-късно Европа ще бъде обхваната от пламъците на Първата световна война.

Самата Токарчук разказва в интервю, че знае почти наизуст романа на Томас Ман и полемизира с него.

Той постави пред Войнич малко маслено платно с планински пейзаж. Трудно беше да се прецени коя част на света изобразява, тъй като планината имаше някак фантастични, преувеличени форми, сякаш бяха изваяни от въздух. Върху тях се струпваха още някакви невъзможни сгради. В средата се преплиташе зеленината на маслинова горичка, но погледът веднага биваше привлечен от група цветни и драматични фигури.

- Та това е Авраам. А другият е Исаак. Всеки глупец би ги разпознал - заяви Войнич уверено.

- Човекът не е от значение. Присвий очи. Мечислав се усмихна несигурно. Погледна веднъж, втори път.

Очакваше някакво движение в картината, както в случая с шестоъгълниците, които изведнъж бяха затанцували, но тук нищо не се случваше.

- Гледай, не говори - апострофира го Тило.

Картината изобразяваше жертвоприношението на Авраам и всичко онова, което обикновеният, възпитаван в християнските ценности човек знаеше за тези събития от далечното митично минало. Ето че Бог, в призив да изпита вярата на верния си раб, изискал от него да му посвети възлюбения си син. С тази цел Авраам отишъл заедно с Исаак в пустинята, на мястото, където се принасяли жертви, и там възнамерявал да отнеме живота на сина си. Бог се почувствал толкова удовлетворен от послушанието на човека, че в последния момент възпрял с помощта на ангела и дланта, и ножа.

Картината, която сега му разкриваше Тило, улавяше най-драматичния момент - ножът, насочен от бащината ръка и от силата на гравитацията, вече се е устремил към врата на момчето. То, без да го осъзнава, чака смирено това, което има да се случи. Ангелът, увиснал във въздуха, с цялата си ангелска сила се опитва да възпре ръката на бащата. По положението на Авраамовото тяло личи, че това не е никак лесно, понеже дланта му вече е набрала скорост и ножът след миг ще се вреже с огромна сила в нежното вратле на детето.

Човек може много неща да научи, ако погледне лицето на ангела, но то е скрито зад златните ангелски коси в някаква неочаквана като за лик на небесна твар сянка, може дори да заприлича на физиономия на брадат мъж, макар все пак ангелите да са лишени от пол, още повече от брада! Зад гърба на бащата се е отворила дупка в зеленината. Това тъмно петно прикова погледа на Войнич, нещо там се случваше, нещо проблясваше, нещо трептеше, някакви очи гледаха оттам.

Той доближи картината още по-близо до очите си, изморени, но толкова съсредоточени, та чак насълзени от усилието - образът деликатно се замъгли, а пейзажът се превърна в петна от охра и зелено, кафяво и разводнено сиво. Картината се превърна в това, от което всъщност се състоеше - петна и ивици, следи от четката, някакви късчета, които се оформяха на групи от неясни и непрецизни форми. А когато вниманието на зрителя беше вече добре притъпено, върху картината се появи нова гледка, предишните контури се оформиха в нещо съвсем различно, което преди това привидно не бе видимо, но което явно е било там, след като сега го виждаше. Войнич възкликна уплашено и обърна поглед към Тило, който го гледаше със

задоволство.

- Какво видя? - попита Тило.

- Нещо като и аз не знам. Лице тяло? Нещо живо?

- Всеки вижда нещо различно. Проекция. Точно това е Хери мет де Блес - каза.

- Какво беше това? - попита изплашено Войнич.

- Не б еш е . То си е там. Илюзия е, не се бой.

- Но картината Коя е истинската?

- И двете са истински, и тази, и онази, която виждаш вътре, щом смениш начина, по който гледаш, щом премрежиш поглед.

- Откъде я имаш? Копие ли е? - попита Войнич, като доближаваше лицето си до платното и оглеждаше всеки детайл на тази особена картина.

С удоволствие би взел лупа, за да изучи третия и четвъртия план, защото там можеше да се видят странни неща, фигура в златисто сияние, която сякаш се носи във въздуха, човешки силует, укрит в зеления гъсталак, две разпалени очи в дълбините му. Ивици, мамещи петна с неочаквана дълбина, мазвания с четката, които всъщност бяха лабиринт Разтърсен, Войнич премести въпросително погледа си върху Тило. Онзи, разбира се, не отговори. Смущението на Войнич го забавляваше. Плъзна се по възглавниците и легна по гръб.

- Не е копие - каза след малко, като гледаше в тавана. - Откраднах тази картина.

От с мъка изтръгнатите думи Войнич разбра, че картината е била собственост на семейството на Тило и че това е единственото, което е взел от вкъщи, без изобщо да възнамерява да връща.

- Гледам на нея като на полагаща ми се зестра - заяви, а Войнич получи усещането, че устните на приятеля му се стиснаха, а очите му станаха стъклени. - Всеки ден проверявам дали вдигнатата ръка с ножа не е паднала. Човек може да си представи, че вижда всичко това секунда по-късно, когато ножът вече е забит в шията на момченцето и кръвта тъкмо бликва от нея, като изпръсква грапавата повърхност на жертвения камък и човешката кръв се смесва с животинската. Би било някакъв вид облекчение, не мислиш ли? Всъщност истината е такава - продължи Тило. - Авраам е убил първородния си син, защото това е поискал от него Бог. В Библията е ясно. Написано е, че Авраам се е прибрал от планината Мория сам. Бил е в компанията на своя слуга, за Исаак не се споменава нищо. Авраам е убил Исаак. А онзи, който се появява по-късно в Библията, е някой друг, поставено лице.

Бог живее в Планината на убийците. Продължава да взема пленници и с удоволствие приема човешки жертви. На нас ние се струва, че жертвоприношението е нещо страшно и варварско, но така мислим ние, съвременните хора.

Някога хората са се нуждаели от жертвоприношения, за да получат усещане за собственото си влияние върху Бога. Всъщност хората все още имат нужда от жертвоприношения, затова непрестанно дирят възможности и оправдания, за да принесат такава жертва. Принасянето на жертва все пак е израз на лична сила и на власт над света. Споделяш света с Бога, даваш му да си скубне от него и в същото време подкопаваш Божието величие и сила. Защо са му на Бог жертвоприношения, след като сам може да си вземе каквото иска? Защо трябва нещо да му се доставя, след като притежава всичко?

След това стана още по-странно, защото Тило твърдеше, че пейзажът е в състояние да убие човек. Че притежава огромна сила, защото представлява съвкупност от различни енергии, че е кулминация на геометрията. И тук, в Гьорберсдорф, се случвало така, че веднъж годишно пейзажът си взимал жертвата и убивал човек. Било голяма грешка, че всички те са се озовали тук, защото по този начин са се превърнали в потенциални жертви на това място. И непрекъснато са наблюдавани от тукашния пейзаж.

- Погледни през прозореца, сякаш всичко това има лице, разбираш ли?

Войнич си даваше сметка, че температурата на приятеля му сигурно рязко се е повишила, и вече си мислеше да извика някой лекар от курхауса. Да, Тило халюцинираше.

Ала в този момент, без да чука, в стаята нахълта Опиц и със сериозно изражение положи длан върху челото на Тило.

- Моля, слезте при Раймунд - каза на Войнич. - Нека донесе лед.