За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
daskal1
Рейтинг: 2369 НеутралноМоже би ще е от помощ да се разбере заглавието. То е комбинация от две думи. Първата е гръцката "Емпуса" (Ἔμπουσα), митична променяща се женска фигура с един крак от метал (мед) или магарешки крак, която се появява на уплашени и объркани хора. В митологията тази апариция е подчинена на Хеката.
Спомената е от Аристофан в неговата комедия "Жабите".
Втората дума е "Симпозиум", в първоначалното си значение събиране на мъже на пиене и приказка. По този начин се характеризират спътниците на Мечислав в санаториума за болни от туберкулоза и обстановката там.
от там „Empusion“ - Емпусион"
daskal1
Рейтинг: 2369 НеутралноОтделно за книгата, четена на полски ("Empuzjon"). Виртуозно използване на езика, майсторски шлифовани завладяващо предаден климат. Но, ако някой очаква силна сюжетна линия и съдържание, може да остане разочарован. Горе-долу прилича на друг подход към сюжета на "Вълшебната Планина" (не зная дали така е преведена на български Czarodziejska Gora)"
BHB
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#2] от "daskal1":
Даскале, като казваш това, много ми е интересно какво мислиш по въпроса с използването, или по-скоро вече прекаленото използване, на религиозни и митологични сюжети. Според мен, от това, което съм чел досега, те са като патерица за всеки, който няма въображение и просто не е интересен писател. Ако е в началото на кариерата, това го приемам за сигурен знак. Ако пропише такива неща по-нататък, значи наближава края на съответния писател. Ама никой от големите писатели на 18-и и 20-и век не прави това, нито един. Друго самосъзнание откъде да започнеш и кога точно да спреш.
daskal1
Рейтинг: 2369 НеутралноДо коментар [#3] от "BHB":
Нямам претенции да съм професионален литературен критик, имам друга професия. Лично моето мнение е, че от едно над 20-тина години сме в период на модата на приказните сюжети. Свидетели сме на филми и сериали за вампири, магьосници и сражаващи се със злото рицари, елфи и тролове-гиганти. Токарчук много успешно използва жанра.
Още първата и книга, "Пътуването на Хората на Книгата" (1993) е със сюжет от 17 век и забраната на религията на хугенотите от Кралят Слънце в полза на католицизма, книга която подсказва много по-късни теми (хугенотите се отправят на север за да търсят нова страна). Следващата и, Е.Е. (1995) е с инициалите на петнадесетгодишната Ерна Елитцер, дъщеря на немски фабрикант, която изведнъж проявява способности на медиум. Сле три години издава "Домът денем, домът нощем", за една света жена, изгонено немско семейство и животът в селото в различни времена и духовни измерения, смесване на сън и яве, релано с нереалното.
Нов етап бележи "Бегуни" (2007) за староверците, които бягат от злото като се местят често в нови територии и времена, от султанските дворци до съвременните летища. Там ние търсим този дух на постоянната промяна в себе си. В "Карай плуга си през костите на мъртвите" (2009) е символизъм, екологичен активизъм, и английска поезия (Блейк, "Блуждаещата по горите сърна носи нашето безпокойство на душата" - ужасен мой превод), съчетани с криминална нишка на загадъчни убийства. Следва "Книгите на Якуб", книгата за младия пришълец-евреин, разделил общността с идеите си, книгата създала най-много шум в Полша с обвиненията към консервативното общество. В тази книга още титулната страница споменава за "разкази на мъртвите пресъздадени от авторката, за седем граници, пет езика и три големи религии, без да броим по-дребните"...
Какво повече да кажа?