Можем да срещнем сенките на двамата нобелови лауреати за литeратура в центъра на София.

Ако от църквата "Света Неделя" поемете по улица "Съборна" в единствената възможна посока - към градската градина, само след пряка ще стигнете до улица "Леге". На ъгъла в дясно, по диагонал на археологическия музей, малко по-навътре от тротоара, се издига неправеща впечатление сграда с магазини на първия етаж. Някога тук е бил хотел "Континентал". На старите снимки ни се представя като тежка, сдържана сграда на два етажа и половина. Срещу него е имало също достолепна, макар и по-ниска къща. През 1920 година хотелът приютява бягащия от социалните промени в родината му Иван Бунин.

От Воронеж той и съпругата му са пътували със санитарен влак до Минск, от там с други бежанци до Киев, установили са се за половин година в Одеса, а после в един януари ден на 1920 година се качват на претъпкан френски кораб, за да се озоват след перипетии в София, на ъгъла на "Леге" и "Съборна". Тогава сградата на Българската народна банка не е съществувала и от хотела Иван Бунин вероятно е можел да вижда царския дворец, градината пред него, доколкото ставащото му е позволявало да се интересува от забележителностите на града. Още повече че към всичко се е прибавила кражба на накитите на съпругата му и на парите им, от казват, техен сънародник.

Спомените, с които Бунин е отпътувал от тук към Париж и Нобеловата награда за литература, получена 13 години по-късно, вероятно не са били приятни. А и няма как пътят на бягството и несигурността да оставят приятни спомени. Не намирам белег дали тогава някой е отбелязал присъствието в столицата ни на това изящно, кристално в точността на рисунъка перо. Не зная и дали някой български писател е изпратил до перона на гарата слабата, аристократична фигура на Бунин.

Със сигурност не така е било с другия нобелов лауреат по литература, отседнал в хотела на отсрещния ъгъл - Рабиндранат Тагор. Действието се е развило 6 години по-късно и датите са добре запомнени - 17 и 18 ноември 1926 година. Хотелът се е наричал "Империал" и е открит година по-рано. Тагор е бил на обиколка в Европа, в София многохилядна тълпа го е поела още от гарата, съпътства го е до хотела, а той я е поздравил от балкона, който можем да видим и днес. След това Тагор изнася две лекции в днешния Музикален театър и отпътува към Русе и Румъния, все така потопен във въодушевление, посрещан от делегации и възторжено запомнен в първите страници на вестниците.

Малко пространство от София, приютило два нобелови лауреата за литература - единия 13 години след като е получил наградата, другият - 13 годин преди да му бъде връчена. Единият - първият неевропейски носител, вторият - първият руски носител. Бомбандировките над София през януари 1944 година разрушават "Континентал" и времето изгражда на негово място нова сграда. "Империал" стои все така със самочувствие на другия ъгъл, сменя собствениците си, а към помещенията му неизменно се насочват хора с власт или с име, или с пари. Или с всичко изброено.

Малко кръстовище в София.