Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Атон" на Франческо Фратини (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Атон", с автор Франческо Фратини, предоставен от Издателство "Лемур"
Издателство Лемур представя ново преработено издание на романа "Атон" от Франческо Фратини
Криминален роман, изпълнен с мистерия и напрегнато препускане по петите на смъртоносна заплаха за човечеството.
Младата Изабел се впуска в загадъчно изследване на Атон, без да подозира към каква опасност я води нейният нестихващ интерес към легендите и приказните истории за това мистично място. Когато баща ѝ, комисар Филип Дорсел разбира, че животът на дъщеря му е застрашен, също се отправя към красивия гръцки полуостров.
Той трябва да използва всички умения, които е натрупал като следовател от Отдела по антитероризъм на френската полиция, за да я защити. Защото зад великолепието и привидния покой на Атон се крие мрачна тайна - смъртоносен вирус, който заплашва да вземе хиляди невинни жертви. Вихрената надпревара с времето преминава през Франция, Гърция, България и Англия и с всеки следващ час съдбата на човечеството става все по-несигурна.
Франческо Фратини е бизнесмен, продуцент и сценарист. Издава за първи път романа си "Атон" през 2018 г., без да подозира драматичните събития, които ще последват в световен мащаб и особено силно в родната му Италия. Настоящото издание е с нова редакция и оформление, но оригиналният сюжет е запазен.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Атон" на Франческо Фратини
Глава I
Изабел Дорсел довършваше работата си върху магистърската теза за историята и произхода на Света гора, с което щеше да добави диплома по чужди езици и литература към вече защитената си докторска степен по история на Гръцката православна църква.
В очите на приятелите ѝ изборът на подобна специалност, що се отнася до младо и модерно момиче на XXI век, изглеждаше, ако не странен, то поне не толкова интригуващ. Но за нея бе неизбежно решение. Майка ѝ, Ирена Каниакис, беше с гръцки произход и през цялото ѝ детство вместо приказки, ѝ разказваше историята и легендите, свързани с православните манастири, построени в Света гора през вековете. И след нейната смърт на Изабел ѝ се струваше, че единственият начин да я задържи жива в паметта си е да запише именно тази специалност. Изборът на руски език също беше логичен - баба ѝ по бащина линия беше благородничка от Санкт Петербург, избягала като малка със семейството си в Париж, след установяването на комунистическия режим. Възрастната жена бе съхранила любовта към родината си и я бе предала първо на сина си, а после и на внучката си.
Самата Изабел бе прелестно момиче, с остър ум и фино тяло, малко над метър и шейсет, със светлокафяви коси, подстригани на каре, тънки устни, които украсяваше с леко светлорозово червило, сини очи, като на баща си Филип, и типичен гръцки нос, наследен от майка ѝ. Обикновено се обличаше в широки и удобни дрехи, ярко оцветени и често зле съчетани, но за нея това едва ли имаше някакво значение - може би като контраст със сериозната материя, която бе избрала да изучава. Обичаше да прекарва слънчевите дни в парковете на столицата, където твърдеше, че учи най-добре, вместо да стои затворена между стените на дома си.
Още съвсем малка, баща ѝ се погрижи да я запали по бойните спортове, за да е спокоен, че ще може да се защитава сама. И тя наистина стана добър кикбоксьор, за радост и гордост на Филип. Освен спорта нейна стихия бяха езиците - в допълнение към родния ѝ френски, говореше свободно гръцки, руски и разбира се, английски. Това не беше изненада за никого, тъй като от дете общуваше на гръцки с майка си и на френски с баща си, а после в университета доусъвършенства и руския, който беше понаучила от своята баба.
Майката на Изабел беше родена в Солун, в северната част на Гърция. След като завърши университета в Атина, изпратиха баща ѝ в Париж като културно аташе на гръцкото посолство във Франция. Замина с него
и там се запозна с Филип Дорсел, който тогава служеше на Парижката полицейска академия, а сега - комисар по сигурността в Париж, в VII район.
От майка си Изабел бе наследила както своята деликатност, така и финия си външен вид. Волята и силния си характер дължеше на баща си. След смъртта на Ирена тя свикна да се грижи сама за себе си и за дома-кинството, което сега споделяха двамата с Филип. От няколко години живееха в апартамент в центъра на Париж, в близост до Дома на инвалидите, който майката и бащата на Ирена, нейните баба и дядо, ѝ бяха преотстъпили с охота, за да се върнат в родния Солун, където щяха да се наслаждават на пенсионерските си години.
Филип наблюдаваше дъщеря си по време на защитата на магистратурата ѝ, сякаш се възхищаваше на шедьовър, изпитваше неприкрито задоволство и дълбоко се вълнуваше, защото му напомняше за младостта и за жена му. Въпреки всичко, което преживя, мислеше си той, Изабел се превърна в силна и решителна жена.
Гордееше се с дъщеря си, въпреки че нейната упоритост нерядко бе причина да влизат в пререкания.
За миг спомените го отведоха във времето, когато Ирена се разболя. Ужасно време Изабел беше все още тийнейджър. Химиотерапията бе продължила почти две години и неведнъж изглеждаше, че има шанс за успех. Но всеки път поредният рецидив го караше да губи надежда. Какво ли ѝ е било да гледа как майка ѝ гасне с всеки изминал ден, съсипана от терапията
В крайна сметка Изабел се справи, успя да овладее болката и да продължи напред. За Филип беше още по-трудно, защото той се озова сам с дъщеря, за която да се грижи, и работа, която не му позволяваше да ѝ отделя много време. За негово щастие, Изабел показа твърдост, за която той дори не подозираше, че притежава и заедно преминаха през този тежък период. Набързо прогони тези мисли - не беше време тъкмо сега да потъва в миналото и лошите спомени. Изабел завършваше един цикъл от живота си и беше време да се мисли за бъдещето.
Решиха да отпразнуват събитието само двамата в любимата ѝ бирария на улица Дьо Клиши. Макар да се чувстваше малко виновна, че не покани приятеля си, Изaбел не искаше да съсипе такъв важен и за нея, и за баща ѝ ден - Филип хич не понасяше нейния избраник. Тя поръча обичайното топло козе сирене върху канапе от салата, а Филип избра свинско задушено със сметанов гъбен мус и сирене, пържени картофи и бира.
- Не бива да ядеш тези гадости! - отбеляза Изабел.
- Така или иначе, не ги ям всеки ден. Освен това поръчах без сосове, те са вредните - двамата се засмяха.
- И така, какво реши? - попита я Филип.
- Не съм сигурна. Мислех да организирам пътуване до Гърция - хем ще мина да поздравя баба и дядо в Солун, хем ще прекараме няколко дни на морето. Още не съм казала на Марсел, но обикновено винаги ме подкрепя.
- Според мен е добра идея - отвърна Филип. - Кога смятате да заминете?
- Веднага щом намерим билети за Солун, без значение кога.
- Заслужаваш почивка! Поработи здраво през последните месеци. Отслабнала си, трябва да се храниш по-добре!
- Прав си, през следващите дни ще се поправя със сувлаки и мусака.
- А Марсел кога ще реши да си намери работа? Или мисли да живее още дълго на гърба на техните?
- Татко, стига! Знаеш, че учи!
Лицето ѝ се стегна в упорита гримаса. Не за първи път Филип повдигаше темата, макар да знаеше, че трудно ще повлияе на Изабел, щом е решила нещо.
- А, да! Колко изпита има още?
- Хайде да сменим темата! Когато някой не ти харесва...
- Добре, съжалявам, не исках да ти развалям прекрасния ден! След малко трябва да бягам - побъркват ни в Централата с тази история с фалшивите сигнали за терористични атаки.
- Знам, татко, не се притеснявай. Ще се видим на вечеря, но те предупреждавам, че Марсел също ще дойде.
- Обещавам да се държа добре.
Филип я целуна по бузата, прегърна я силно и се запъти към паркираната наблизо кола. Наблюдаваше го как излиза - обожаваше го!
Все още е красив мъж! - помисли със задоволство.
Съжаляваше, че след смъртта на майка ѝ той така и не погледна друга. Но в крайна сметка малко егоистично смяташе, че ще го ревнува от друга жена. Прогони тази мисъл и се върна към вечерите, които прекарваха на терасата в дома на баба си и дядо си. Сгушена до майка си, смълчана и загледана в морето, Изабел попиваше историите за войни, бедствия и морски разбойници, кръстосвали водите около Света гора.
- Виж, Изи, монасите намерили убежище на полуострова, издигнали манастири, крепости на вярата и утехата в трудни времена.
- А защо са станали монаси, мамо?
- Пътят на вярата е път на съвършенството, триумф на духа. Мнозина са търсили живот в хармония и служение на този висш идеал.
