Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Замъкът на Холивуд" на Оливие Мин (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Замъкът на Холивуд", с автор Оливие Мин, предоставен от Издателство "Кръг"
Съзвездие от знаменитости в романа "Замъкът на Холивуд". Четем историята на легендарното шато "Мармонт", приютявало прочути имена от киното и музиката
Съзвездие от знаменитости марширува в новия неустоим роман, посветен на холивудския блясък и суета. "Замъкът на Холивуд" е литературният дебют на френския телевизионен водещ Оливие Мин, с който той ни пренася в Лос Анджелис - град на безспирни партита, пълен с хора, готови на всичко, за да успеят. Книгата на издателство "Кръг" в превод на Иван Баталов и с корица от Стоян Атанасов (Kontur Creative).
За да въвлече в творбата си някои от най-големите имена от шоубизнеса, Оливие Мин поставя в центъра на своя разказ прочутото шато "Мармонт". Действително съществуващо място, този бароков и разпуснат, елегантен и либертариански хотел е построен във време, когато околностите все още са били обитавани само от койоти. Издигнат е по подобие на френския замък Амбоаз - една от атракциите на река Лоара. Сменило много собственици, няколко пъти на ръба на фалита и разрухата, шатото е неизменна забележителност на Холивуд, а работещите в него спазват само един закон - пълна дискретност.
През лятото на 1958-а, години след като е превърнала "Мармонт" в труднодостъпна обител, именитата му управителка и звезда на нямото кино Абигейл Феърчайлд се завръща в хотела. Присъствието й озадачава всички. Те са наясно с нейния труден характер и хаплив език, но не и с мотивите й да се появи отново.
Случайната й среща с младия Уейн Корнуол връща на героинята вкуса към един забравен живот. Красавецът, доскоро скитал из хълмовете на Холивуд, сега има късмета да стигне до легендарното шато. Той напомня на Абигейл за хора и събития от миналото, затова тя решава да го образова и подготви за опасностите, които крие Меката на киното. Тук всеки ден мнозина са на крачка от успеха, докато други свършват на дъното на някой каньон.
В "Замъкът на Холивуд" измислицата се смесва с реалността. Прочутите обитатели нa шато "Мармонт" дефилират в странни и нелепи ситуации от 30-те до 80-те години на миналия век. Виждаме Джеймс Дийн да скача през прозорци, Джим Морисън да се разхожда и да пада от покриви, а Дюк Елингтън да броди из коридорите нощем, докато "нанизва" своите музикални композиции.
В хотела звездите търсят вдъхновение и отдих, но понякога и убежище. Както е с Джийн Харлоу - легендарната блондинка от 30-те, на която дори Мерилин Монро завижда. Авторът разказва нейната трагична история от друг ъгъл: изравяйки от архивите смъртта на втория й съпруг, той пита дали в действителност става дума за самоубийство, или истината е друга.
Звездното пътуване стига до 80-те години, когато многообещаващият актьор и комик Джон Белуши намира смъртта си именно в шатото. Читателите проследяват неговите приятели Робърт де Ниро и Робин Уилямс из прословути холивудски ресторанти и барове до дискретни апартаменти в "Мармонт", където момичетата и дрогата са в изобилие.
"Замъкът на Холивуд" е ода за американското кино и музика, но е и страшна приказка, която предупреждава за крайностите, на които са способни, копнеещите за слава.
Оливие Мин (р. 1967 г.) дели времето си между Лос Анджелис и Париж. Той е телевизионен водещ, журналист и продуцент. Номиниран е за престижната награда 7 d'Or - еквивалент на "Еми". През 2017 г. публикува биография, посветена на прочутия френски актьор Луи Джордан, която е високо оценена както от критиците, така и от публиката. "Замъкът на Холивуд" е неговият първи роман.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Замъкът на Холивуд" на Оливие Мин
Шато "Мармонт"
Мармонт Лейн, Холивуд
2 септември 1970 г.
На Джеймс Дъглас Морисън, по-известен като Джим Морисън, му беше дошло до гуша от упреците, че виси от прозореца на деветия етаж на "Континентъл Хаят Хаус". Омръзна му постоянно да бъде наблюдаван и съден за всяко негово действие. Налагаше се да намери друго убежище.
Корин Патън беше обхваната от лека треска, когато го забеляза да се задава към рецепцията, въпреки че през последните месеци имаше много вземане-даване с Алис Купър и Боб Дилън. Джим не беше съвсем в нормалното си състояние с оглед на часа, освен ако състоянието, в което се намираше, не беше нормално за него. Тя му даде ключа за едно бунгало близо до басейна.
- Това момче е обсебващо. Притежава дяволска красота, Кармел, направо ме омагьоса.
Главната интендантка Дейзи Гросън обаче остана безчувствена към "дяволската красота". За нея преди всичко беше очевидно, че "нейните момичета" - камериерките, се скъсваха да чистят бунгалото на Джим. Тя не криеше колко е отчаяна:
- Право да ви кажа, истинско бунище! Предупреждавам ви, мисис Патън, ако ще да е рокзвезда, това момче трябва незабавно да се научи да спазва хигиена, в противен случай го оставям да кисне в собствените си лайна!
Разкрилата се пред камериерката гледка беше "позорна". Празни бутилки от водка и бира се въргаляха по пода. Масичката в хола бе украсена със стръкове марихуана и прашинки кокаин. На пода в спалнята лежаха изцапани с екскременти чаршафи, а дюшекът с петна от урина, повръщано и кръв стоеше изправен до стената, наподобяващ някаква авангардна картина.
Когато привечер Джим Морисън се прибра надрусан, дори не забеляза, че стените в стаята са пребоядисани, нито че дюшекът, завивките и килимът бяха нови. Вечерта му протече както и предишните: с наркотици, алкохол, момичета.
На другия ден следобед той излезе на булевард "Сънсет" с коженото си яке и започна да си играе на корида с колите. В това нямаше нищо изненадващо за онези, които познаваха Джими. Смъртта истински го привличаше. Да си играе с нея, да я докосне, да я укроти - беше част от психиката и естетиката на певеца.
Дори се покатери на покрива на бунгалото си. Плажуващите около басейна го видяха да се разхожда напред-назад като котка.
Натъпкан с дрога и алкохол, той танцуваше някакво подобие на сарабанда. Въпреки опиянението си изглеждаше решим и непобедим. Нима сам не си беше избрал прозвището Lizard King[1] - мощния пълководец на гущерите, криещи се под къщите и камъните по хълмовете? Пред развеселените погледи на приятелите си той се спусна от покрива, изпълнявайки пирует, и увисна във въздуха, държейки се за улука.
Дали заради килограмите си, или потните длани, но кралят на гущерите жестоко се изтресе върху покрива на пристройката към бунгалото. Имаше късмет да се отърве само с подут глезен и натъртен гръб.
- С твоето салто от покрива ти изхаби последния си живот. Внимавай в картинката! -предупреди го пианистът и съосновател на "Дорс" Рей Манзарек, който разчиташе в случката лоша поличба.
Веднага щом Джим се събуди, както винаги със замаяна глава, Памела Карсън - неговото гадже, годеница, сродна и също прокълната душа, "всичко" за него, което щеше да се превърне в "нищо", го раздруса и му съобщи новината.
- Събуди се, събуди се, мамка му. Случи се нещо лошо с Джими.
Нима смъртта беше толкова дезориентирана, че не е могла да спипа него - Джеймс Дъглас Морисън, малкия принц на рока, изродил се в един пияница, пристрастен към всички дроги? Новината се стовари като гръм - на същия 18 септември Джими Хендрикс се беше задавил с повръщаното си.
- Ето кое ще накара най-дръзките да размислят дали да продължат да приемат тия боклуци, но ще видите, че нито един няма да спре! - сподели Абигейл с Бил, докато слушаха в кухнята извънредната новина по радиото.
Памела беше червенокоса хубавица, слаба и фина. Продаваше дамско бельо в магазинче на булевард "Сиенега" 947, подарено ù от Джим. Като всички жени и тя харесваше разрушителната му привлекателност. В нейния плен бяха мнозина от Нико от "Велвет Ъндърграунд" до Мариан Фейтфул, без да се броят милионите бесни тийнейджърки.
За голямо облекчение на всички - гости и служители, Джим Морисън напусна шато "Мармонт" в края на октомври. Замина за Маями, където се водеше дело за обида и клевета. Неговото "искате ли да ви покажа парчето си" беше недопустимо за консервативните власти в щата Флорида. Мастурбаторските му хореографии и изявленията му възмущаваха обществото.
После замина за Париж, за да се срещне с жената на живота си - Пам Карсън. Музиката беше престанала да го забавлява. Рокът се беше превърнал в една индустрия сред много други. Не беше той човекът, който щеше да промени света. Поезията - ето с какво искаше да се занимава. През декември щеше да навърши двайсет и седем години... "Клуб 27", наречен на възрастта, на която много легенди на рока и блуса угаснаха трагично, скоро щеше да се разрасне. Брайън Джоунс от "Ролинг Стоунс", година по-рано Хендрикс... списъкът с членовете на този много изискан клуб едва-що започваше да се попълва. Джим не мислеше за това. Не беше ли точно смъртта най-добрата му приятелка?
[1] Кралят гущер (англ.). - Бел. прев.
