Първите стихове от тези редове са перифраза на песента на "Щурците" "Аз съм просто човек". Тя е по текст и музика на Кирил Маричков. Едноименният албум на групата излиза през 1990 г., веднага след "промените", падането на комунизма, идването на демокрацията и както още може да се нарекат месеците след 10 ноември 1989 г.

Но докато дойде времето "Щурците" да изпеят тези думи, те живеят и творят много дълги години, през които се налага да премълчават. Или поне да обличат посланията си в много по-безопасни рими - такива в угода на режима. На комунистическия режим.

Историята започва много по-рано. Тя е описана в "На прага на времето" - автобиографичната книга, която Кирил Маричков издаде тази година. Представлява внушително издание в 576 страници. Включва над 100 снимки от личния архив на Маричков, някои от които се публикуват за първи път, както и снимки на всички албуми на "Щурците".

Оформлението и корицата са на дизайнера Тодор Манолов.

Та тази история започва още с раждането на Кирил Маричков, както започва всеки един живот, и още повече - с разказа за неговите предци. Този разказ е важен, за да се разбере кой стои в основата на това Маричков да бъде "просто човек".

Още в спомените на Маричков от детската градина живее Йосиф Сталин. И няколко "весели истории" за него.

По същото време приятел на Кирил Маричков се жени за дъщерята за едно от най-важните партийно величия в държавата. Сестрата на Маричков - Люба, е на сватбата.

По това време Кирил Маричков и няколко негови приятели основават "Бъндъраците". Те са първата българска рок група. Създават я в София през 1962 г. Разделят се през 1966 г.

През следващата година започва историята на "Щурците", "The Crickets" или "The Grillen". Но всъщност е имало предложения групата да има съвсем други имена - от "Синигерите", "Врабчетата" и "Папагалите" до "Монасите на електрическия дисонанс" и дори "СЕКС" (Студентски електронен китарен състав").

Първата българска песен на "Щурците" е "Кажете "не". С нея и за първи път се показват по телевизията.

Макар че днес понятието ВИС да се свързва със СИК и силовите групировки в България от 90-те години на миналия век, всъщност първите ВИС-аджии у нас са именно "Щурците". А зад абревиатурата в случая стои Вокално-Инструментален-Състав. В някои от периодите по времето на комунизма, в които "Щурците" за забранени за слушане, издаване и да изнасят концерти, а тези периоди са общо три, при малкото им участия, те са представяни само като ВИС, без името "Щурците".

Забрани има и за някои от песните им, които остават изгубени, "изпаднали" от плочите. Нямат разрешение и да ги изпълняват. Такъв е случаят със "Стоп. Стоп".

През 1968 г. излиза книгата "Люти чушки" на Радой Ралин. Тя не се харесва на властта в България. Инкриминирана е и изтеглена от книжарниците още преди да се продаде целият тираж.

Събитията превръщат Ралин в най-видния критик на комунистическия режим и безспорен дисидент.

През същата година "Щурците" взимат участие на Световния младежки фестивал. Изпълняват песента си "Стоп. Стоп".

- Каква е тази песен "Стоп, стоп?!"

- Една от фестивалните ни песни, другарю!

- Текстът е от Радой Ралин! - заяви ядосано големият.

Песента изчезна, анихилира. Изтриха записа от фонотеката на радиото, унищожиха и записаното по време на фестивала - да няма никакви доказателства, че такава песен е съществувала."

Подобна е съдбата на всяка песен на групата, която не е одобрена от властта. Многобройни са случаите, в които "Щурците" записват и репетират под зоркия поглед на агенти от Държавна сигурност, както се наричат комунистическите тайни служби.

А най-сигурният начин техен концерт да бъде веднага спрян, да им изключат тока и да им забранят изяви за месеци или няколко години, е бил просто да изпеят "Satisfaction" на Ролинг Стоунс или "Hey Jude" на Бийтълс. Понякога е било достатъчно просто да пеят на английски.

По-късно ще стане ясно, че опитът за революция срещу комунистическия режим в Чехословакия е смазан с танкове, а събитията ще останат в историята като Пражката пролет.

Когато чува съобщението по радиото обаче, Маричков мигновено си спомня: "Бях на 12 години, когато съветските танкове смазаха Унгарското въстание. Баща ми и дядо ми успяваха да слушат радио "Свободна Европа", макар че тогава го заглушаваха по радио София обявиха, че "Съветският съюз и неговата непобедима Червена армия ще окажат на братския унгарски народ помощ в борбата му срещу фашистката контрареволюция".

На фона на последвалите събития - нападението на Русия над Украйна на 24 февруари 2022 г., тези написани по-рано думи звучат като лошо пророчество или исторически обоснована прозорливост.

Историята и музиката се преплитат през цялото време съвсем законосъобразно в разказа на Кирил Маричков и до голяма степен обясняват имало ли е, нямало ли е рок музика в България преди 1989 г. и ако я имало, как е звучала тя, винаги във верния тон с властта.

Но причината Маричков да напише тази книга не е само тази. Той я формулира така: