Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Създателят на ангели" на Морган Грийн (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Създателят на ангели", с автор Морган Грийн, предоставен от Издателство "Ера"
Тялото на млада жена, облечено и поставено така, че да прилича на ангел, е открито в парка в Стокхолм. Убийството има смразяваща прилика с тези на Създателя на ангели - сериен убиец, заловен преди две десетилетия... и току-що починал в затвора.
Обаждането шокира детектив инспектор Джейми Йохансон, която отдавна е скъсала всички връзки с Швеция. Нейният баща е заловил Създателя на ангели и тя добре помни този тежък период. Но сега оригиналните досиета по случая липсват, както и неговият партньор. Всеки момент убиецът може да вземе нова жертва, а репутацията на баща ѝ е застрашена.
Джейми се завръща към замръзналите улици на родния си град, за да открие дали има имитатор, или са осъдили грешния човек преди толкова години.
Тя се изправя срещу собственото си мрачно детство, както и срещу злото, дебнещо града, за да разгадае този случай и да открие истината. Но с толкова много тайни, заровени под заснежената земя, ще успее ли да хване убиеца, преди той да вземе следващата си жертва?
Създателят на ангели се завърна и планът, изготвян двадесет години, вече е в действие!
Морган Грийн е израснал в Южен Уелс и е учил английска литература и творческо писане в университета в Суонзи. През 2017 г. той създава платформа, посветена на насърчаването на амбициозни автори. Морган е писал в различни жанрове, но става популярен с романите за шведката Джейми Йохансон, които го изстрелват на върха на скандинавската криминална класация на Amazon.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Създателят на ангели" на Морган Грийн
Бързо излязоха от града. Местопрестъплението беше на няколко километра на север, встрани от добре утъпкана пътека през гората, която беше идеална за бегачи и пешеходци. Беше и популярна. Пътеката се извиваше безкрайно между черно-белите стволове на брезите.
Създателя на ангели никога не криеше жертвите си, те трябваше да бъдат намерени.
Джейми разгледа първичните записки от местопрестъплението, докато Вийк караше, като увеличаваше разстоянието между тях и къщата. Напрежението ѝ намаляваше с всяка улична лампа, покрай която минаваха. В папката в скута ѝ имаше снимка на района от високо, на няколкостотин метра източно от местопрестъплението имаше път, по който се излиза от града. Нещо, което приличаше на отбивка, беше оградено като възможното място, на което убиецът е паркирал.
Джейми прелисти останалите документи - копия от свидетелските показания на двойката, която открила момичето, докато правили сутрешния си крос в снега.
Не видели никого. Нищо не чули. Видели момичето сред дърветата и спрели. Приближили се и тогава разбрали какво има пред тях.
Полицаите пристигнали петнайсет минути по-късно и оттогава мястото беше оградено.
Тялото все още беше тук и целият район бе отцепен. По заповед на Вийк никой не влизаше и не излизаше. Искаше местопрестъплението да остане възможно най-чисто, докато не получат записките на бащата на Джейми, оригиналните досиета по случая. Както и Робърт Нистрьом - в стаята за разпити.
Джейми трябваше да му го признае - Вийк беше целенасочен човек, тя оценяваше това.
- Знаем ли вече самоличността на жертвата? - попита тя, когато стигна последната страница, в папката нямаше нищо за нея.
Вийк поклати глава.
- Все още не. Засега нямаме информация за изчезнали лица, които отговарят на възрастта и описанието ѝ.
Джейми се втренчи в прозореца. Ситни капчици влага се търкаляха по стъклото, докато караха.
- Тийнейджърките не изчезват просто незабелязано - каза Джейми.
Вийк посрещна думите ѝ с мълчание, сякаш нямаше отговор, и продължи да шофира.
***
Вляха се в двулентовия път, който свързваше Стокхолм с малкото отдалечено градче Валентуна, където спряха пред един полицай. Униформеният държеше палка и пренасочваше движението, за да не се налага да намаляват скоростта и да не зяпат към наредените полицейски коли, които бяха издълбали дълбоки кални следи с гумите си по края на шосето.
Вийк изключи двигателя и потърка очи. Джейми се чудеше колко пъти е идвал на местопрестъплението през последните два дни.
Бяха изминали почти трийсет и шест часа от откриването на тялото.
Обикновено отдавна трябваше да са разчистили, но мразовитият въздух пазеше всичко непокътнато.
Джейми си спомни, че на четиринайсет години пристъпваше тихо, когато минава покрай кабинета на баща си вкъщи, за да не го събуди. Той спеше на дивана, стиснал празна бутилка от уиски и хъркаше. Винаги хъркаше толкова силно.
Тя беше разгледала последователно всяка от снимките на стената му. Всичките седем момичета, поставени в определена поза.
Преглътна, като си спомни колко се уплаши.
Всички бяха на нейната възраст, може би малко по-големи. Момичета като нея.
- Готова ли си? - попита Вийк.
Джейми кимна, защото в момента нямаше доверие на гласа си, и излезе от колата и от спомените си.
Студът щипеше бузите ѝ и тя присви очи, втренчена в притъмнялото небе и купестите облаци, които все още висяха над тях. Отдясно брезите се люлееха на вятъра и снежни насипи се криеха в сянката им. От лявата ѝ страна се простираше пътят - мокър и блещукащ на мигащите сини светлини, които идваха от патрулната кола в средата на всичко това.
Джейми придърпа вълненото си палто около раменете, като изчака Вийк да заобиколи колата и да се отправи надолу към гората.
Той прецени склона уверено, стъпваше леко и после залъкатуши напред, сякаш да не се подхлъзне.
Джейми го последва, а снегът хрущеше под стъпките ѝ встрани от калния банкет. Беше уморена и не вярваше и на равновесието си.
Шумът от пътя заглъхна зад тях, щом стигнаха вътрешността на гората. Чуваха звука от дишането в ушите си. Вийк закрачи бързо, като следваше тънката синьо-бяла полицейска лента. Тя се увиваше от ствол на ствол, като ги насочваше все по-навътре и светлините на патрулките скоро потънаха сред дърветата.
Джейми преглътна, като задържа ръце в джобовете и заби поглед в широките рамене на Вийк. Единственият звук бяха стъпките им, които пропукваха скрежа и скърцаха в ледената кал отдолу.
Беше изненадана, че така лесно се съгласи да я доведе тук. Може би началникът ѝ му беше казал каква става, когато надуши случай. Може би Вийк наистина не очакваше да намери следи в къщата на баща ѝ, или просто бе разбрал по изражението ѝ, че принуждавайки я да влезе вътре, няма да помогне особено на разследването.
Изглеждаше прагматичен човек.
Така или иначе, Джейми се радваше, че беше тук, а не там, в къщата.
Вийк забави ход и Джейми го настигна, като примигна от внезапната светлина, която я посрещна.
Пред тях имаше найлонови платна, забодени с телбод за дърветата. Непохватно обхващаха пролуките, събираха се на снега и създаваха щит, за да предпазят местопрестъплението от зяпачи.
Вътре Джейми виждаше фенери, които осветяват полупрозрачните платна на мастиления фон на гората.
- Готова ли си? - попита Вийк.
Един вертикален процеп, прорязан в найлона пред него, се размърда леко.
Гъстата гора беше потулила вятъра, но върховете все още се люлееха горе и тихо огласяха зимната тишина.
Джейми кимна, пъхна ръце по-дълбоко в джобовете си и пристъпи.
Жертвата беше около тринайсетгодишна.
Джейми стисна зъби, очите ѝ се спуснаха по бледосинята кожа на момичето.
Тънък слой сняг се беше натрупал върху раменете, косата и протегнатите ѝ пръсти.
Събрани пред лицето ѝ, дланите бяха притиснати една в друга. Китките, вързани с въже, за да ги държат.
Беше на колене, прегърбена така, че гърбът ѝ да остане извит.
Босите ѝ стъпала сочеха нагоре, а върховете на пръстите ѝ бяха почернели от студа.
Тънка бяла рокля за кръщене висеше от откритите ѝ рамене. Беше алено червена там, където подострените брезови клони промушваха тъканта, заравяха се в земята и държаха тялото на място и в поза.
Лактите ѝ се опираха на два от клоните, като така принуждаваха ръцете да останат вдигнати пред затворените очи.
Джейми започна да обикаля и да оглежда навсякъде, като вървеше по утъпканата пътека в снега, която Вийк и останалите на местопрестъплението бяха направили.
Дишаше бавно и се опитваше да успокои сърцето си, доколкото бе възможно.
Вийк остана настрани.
Клоните - общо шест - бяха забити в гърба на момичето.
Разрезите на роклята ѝ бяха прецизно направени. Раните по кожата ѝ също. Всичко беше направено внимателно и точно.
Всички клони имаха еднаква дебелина - два сантиметра и половина в диаметър, или може би малко по-дебели и достатъчно тънки, за да бъдат промушени между ребрата, без да ги счупят.
Клоните се протягаха нагоре, извиваха се и се разделяха на все по-тънки клончета, увисваха под собствената си тежест, а снопът беше посипан с тънък слой сняг.
От двете страни на гръбначния ѝ стълб имаше разположени по три клонки, които да приличат на крила, излизащи от гърба на момичето.
Готова да полети.
Ангел.
Джейми спря, осъзна, че беше обиколила местопрестъплението и е потънала напълно в мрачното му сияние.
Очите я боляха.
- Е? - едва прошепна Вийк.
Снимките в кабинета на баща ѝ се подредиха пред очите ѝ.
- Мм - отвърна тя със свито гърло.
- Той ли е? - попита Вийк.
Едва ли наистина очакваше тя да може да определи това.
- Не знам - отвърна с тънък и тих глас Джейми, - но е добър.
- Добър?
Тя вдигна очи, за да срещне изненаданите му вежди и питащите му очи.
- Добър имитатор е, ако не е той - обясни Джейми. - Баща ми винаги е смятал, че Сьоберг е убивал и преди. Беше убеден в това. Не можеш да убиеш момиче за първи път и да направиш нещо такова - не се наложи да показва, за да разбере Вийк какво има предвид.
Мълчанието му беше достатъчна подкана за пояснение.
- Ако това е имитатор - продължи тя, - тогава вероятно сме изправени пред същото нещо. Някой, който смята Сьоберг за свой идол. Някой, който иска да му подражава, но и някой, който е убивал и преди. Човек, който добре знае какво е да допреш острието до плът. Да работиш върху човешко тяло, сякаш е предмет...
Джейми въздъхна и погледна надолу към локвата кръв около момичето. Беше разтопила снега и оформила симетричен кръг около нея. Земята се виждаше под тялото ѝ.
- От ОЗМ минаха ли? - попита Джейми.
- Моля?
- Мамка му, съжалявам, ъъъ... - тя се разрови в мислите си. - От СМТ минаха ли? Съдебномедицинските техници?
- Да - каза отчетливо Вийк, - макар да не са оптимистично настроени. Един-единствен набор от стъпки води от пътя до местопрестъплението - Вийк се обърна и посочи с два пръста пътя, по който бяха дошли - и обратно. Убиецът е стъпвал в собствените си следи, движейки се заднешком, което унищожава всякаква надежда да идентифицираме размери или шарки на подметките на обувките.
Убиецът знаеше какво прави.
- Клоните бяха проверени за отпечатъци, но колегите от СМТ не намериха нищо. Подозират, че е носил ръкавици, но ще изследват по-подробно за полимери и частици, когато преместим тялото в лабораторията - Вийк си пое дълбоко въздух и продължи: - Момичето е било мъртво, преди да бъде разположено по този начин, но не от дълго време. Почистена е и е облечена много внимателно, преди да бъде пренесена тук. По тялото ѝ няма следи от наранявания.
- Освен дървените колове, забити в гърба ѝ - промърмори Джейми, като направи още една обиколка.
Забелязваше повече с всяка стъпка. Виждаше повече. Чувстваше повече.
Гневът забушува в гърдите ѝ.
Вийк продължи:
- Използваното въже е обикновено неизбелено ленено или памучно - естествени влакна. Криминалистите са сигурни в това, но все още чакаме потвърждение. Ще проверим и охранителните камери на всички магазини в околността, които продават такива неща. Съмнявам се обаче убиецът да е бил толкова небрежен.
- Мм - отвърна Джейми, докато се взираше в тялото. Спря точно зад момичето и погледна към Вийк през крилата ѝ. По тялото ѝ няма следи от наранявания. Така каза Вийк. - Изнасилена ли е? - попита Джейми.
Нямаше по-деликатен начин да попита това.
- Не знаем - отвърна той и срещна погледа на Джейми над главата на момичето. Кестенявата ѝ коса падаше на кичури около спокойното ѝ лице като жива рамка.
- Това беше един от отличителните белези на Създателя на ангели - продължи Джейми. - Изнасилва жертвите си, преди да ги убие.
Вийк стисна устни в права линия.
- Невъзможно е да се каже, докато не бъде прегледана от патолога. Това, че всички момичета в миналото са избирани в пубертетна възраст, води до заключението, че има сексуален елемент в престъплението и че ангелският мотив е свързан с чистотата. Девствеността. В неговите убийства има скръб - каза Вийк, - опит да възстанови невинността.
Джейми си пое бавно въздух. Не искаше да прави повече предположения.
- А роклята? Някогашните рокли са взети от църквата, която Сьоберг и съпругата му са посещавали. Всяка неделя са водели християнска група.
Джейми беше изненадана колко много успяваше да изрови от спомените си. Беше ги потискала толкова дълго. Обмисляше какво още щеше да изникне от дебрите на ума ѝ.
Тогава реши, че каквото и да ѝ струва, щеше да хване това копеле.
Съдейки по безизразното лице на Вийк, Джейми заподозря, че прозрението ѝ за облеклото на момичето не е нова информация за него. Без съмнение вече бяха разпитали всички служители и детективи в шведската полиция, работили по онова време и бяха събрали колкото се може повече информация въпреки липсващите досиета.
- Направихме снимки и ще отправим запитвания - обясни Вийк. - Тази църква вече е затворена, превърнала се е в руини. Запалиха я, след като осъдиха Сьоберг.
- Имаме нужда от тези досиета. Оригиналните досиета.
- Така е - кимна Вийк. - И от бележките на баща ти.
Джейми не знаеше дали думите наистина бяха насочени към нея.
Тя въздъхна тежко. Лек мирис на кръв се разнасяше в ледения въздух.
- Кога ще откарат тялото в лабораторията?
Тя трябваше да разбере през какво е преминало момичето.
- Аз решавам - рязко отвърна Вийк. - Искам да огледам отново местопрестъплението на дневна светлина... След като прочета бележките на баща ти.
Джейми се приближи бавно до него, ботушите ѝ хрущяха в снега.
- Добре - прошепна тя. Нямаше нужда да говори силно, за да я чуят в тишината на гората. - Заведи ме вкъщи.
