Мюриел Барбери е френска писателка, авторка на международния бестселър "Елегантността на таралежа", както и на "Животът на елфите". Страстта ѝ към японската култура заражда историята за едно цвете, един търговец и много саке. "Час, изпълнен с плам" разкрива трите нишки, които осмислят живота на Хару Уено - изкуството, приятелството и неговата Роз, далечна му толкова, колкото е разстоянието между Япония и Франция. Любовта на Хару към чужденките става причина част от него да се разхожда необезпокоена по френските улици. Без да подозира, Роз, губеща усмивката си с годините, ще накара търговеца да се пита от майка си ли е наследила мрака, или от него самия.

Тайното цвете, което той крие от всички, ще пусне корени в цялото му съществуване, ще съпровожда мислите му от зазоряване до късните нощи, удавени в саке.

Интересът на Хару към формите го обвързва в безкрайно приятелство с грънчаря Кейсуке. Интересът му и към духа обаче го кара щедро да дарява храма Шинньо-до. Срещите с клиенти ще запознаят търговеца на изкуство с много животи, много клети съдби, с Пол, на когото ще довери тайната си, с чужденка, която се лекува в Япония. Ще го запознаят и с жена, порцеланова, тънеща в сянката си, неутешима, студена. Французойка, за която лек няма.

Хару Уено разкрива на Кейсуке значението на лисиците в хорските истории. Лисицата казва това, което човек я кара да каже. Тя показва слабостите му, неговите източници и желания. Слабости, които крие, но и такива, които придават нюанс на съществуването.

Проследява се житейският път на човек, опознал болката и преживял загубата на нещо, което никога не е имал. Опити за смърт и провали, и успехи, и нежелание, и неспособност. Читателят би усетил тъга, но с привкус на перфектна завършеност. Ще бъде удовлетворен, че действието е такова, каквото е нужно да бъде - трагично, за да се отличи още по-силният контраст на щастието и дзен градините.

Романът не рисува утопия, той показва човека, намерил хармония в порочността си. Показва и безсилието срещу смъртното легло, срещу болестта, срещу земните трусове. И въпреки сивотата на мрака, въпреки скръбта, книгата оставя чувство за нежност и чиста емоционалност, за баланс и подреденост. Роз задържа надеждата, прокрадваща се в отчаянието, с отсъствието си и едновременно със своето присъствие. Тя се оказва щастливата случайност, която може да придаде смисъл на цял един живот.

Непоследователността на епизодите придава на изживяването динамичност, ретроспекциите ни помагат да опознаем и обикнем всеки герой в романа, да се приближим и да съчувстваме. Подробно описаните пейзажи рисуват живописни картини на японски хълмове, реки и уют. Киото е град на изкуство и съпреживяване, той е пространство и стремеж. Той е изкуство. Затова не е изненада, че именно той вдъхновява Барбери да сътвори роман, пресъздаващ всичко японско в най-забележителните му проявления.

Книгата открива своето продължение в "И розата сама да е", в която Роз се впуска из японските небеса, където понякога минават лисици.