Докато Левски извършва агитационните си обиколки и основава нови структури, Теофан Райнов и Райчо Гръблев са делегирани да се срещнат с Мацини, Бакунин и Херцен. Гръблев е от Плоещ, член на съзаклятния комитет, верен на Касабов. Райнов разполага с 600 лири за пребиваването им в Женева, Париж и Лондон. В първите дни на юни 1869 г. делегатите поемат към Западна Европа.

По препоръка на Каравелов първата спирка е при голе­мия руски революционер Херцен. Но до сериозни разговори не се стига: Херцен им заявява, че с практическа революция не се занимава и българите са изпратени при будка за тю­тюн на ул. "Montchillon" в Женева. Това е любимият магазин на Бакунин, където българин продава стоката. Така Райнов и Гръблев стигат до масона анархист Михаил Ба­кунин. "Скъпи братя, прощавайте, гдето досега не съм ми­слил за вас, но аз ви обичам, защото съм космополит" - с тези думи той посреща двамата българи.

Според Теофан Райнов квартирата на Бакунин по това време е "гнездото, в което се зараждат революциите, посе­щавана от емигранти от най-различни националности". Визитата на българите съвпада с тази на известните ре­волюционери Сергей Нечаев и Николай Жуковски. Така в компанията на световноизвестните отявлени радикали, българската революция е обсъдена подробно и всестранно. Едноседмичният престой на българите се превръща в един своеобразен спецкурс по теория и практика на тайните об­щества. Съветите на Бакунин са пари, оръжие и въстание. Финансите да се набавят под прикритие: чрез волни помо­щи за училища, библиотеки, читалищна дейност. Оръжие­то да се съхранява в тайни складове, като боеприпасите да стигнат поне за шест месеца отбрана. За самото въстание: позициите да са в планинските райони и да се чака помощ от Европа. За практическото ръководство Бакунин ще из­прати инструктор специалист. Явно руският космополит харесва българите, защото ги снабдява с препоръчително писмо до Мацини. Но великият италианец отказва да ги приеме в Швейцария и насрочва срещата в Лондон.

Тъй като Мацини ползва само френски, е необходим преводач. Касабов свързва Теофан Райнов с Марко Бала­банов, тогава студент в Париж. Балабанов е проверен, пи­томник на Раковски, още в юношеските си години пише за "Дунавски лебед". През 1863 г. е адютант на Кръстника (Раковски - бел. ред.) при дипломатическите му совалки.

В началото на юли делегацията - вече от трима души, се озовава в Лондон.

Още го помня аз, оня мъж с бяла, но свежа коса, също с бяла и свежа брада кръгообразна, исправен както беше до една маса натрупана и от двете страни с разни книги, перио-дически списания и вестници италиански, французки и английски. Ръст среден, снага тънка, жива и изразителна физиономия, очи сиви и святкави, поглед проницателен, скромен по видиму, но солиден и приличен английски кос­тюм... Не зная какво бе писано в препоръчителните за нас до него писма, но Мацини ни прие твърде благосклонно: Вероятно той, като духовен баща на революционерите, гле­даше не без душевна радост в нас, въспитаници на револю­цията. Подир като се здрависа отделно с всекиго от нас, той ни покани да седнем, като ни каза в същото време, че ще му бъде приятно да се разговори с нас за нашето отечество:

Аз мога да ви уверя положително, че всички наши при­ятели, па и цяла свободолюбива Европа, за която човещина­та не е гола дума, съчувства живо както към вашия народ в домогванията му да се освободи от турското иго,

Така и към всички други, които се борят, гдето и да е от тиранските режими. Ние сме далеч от вас, но ние сме гото­ви да направим за вашето дело със слово и с перо, па и инак още, каквото е възможно.....

Можете да знаете, че аз съм основал сега едно друже­ство на всемирен републикански съюз, посрещнат нався­къде с одобрение... Кажете ми сега вие какво имате да ми кажете, като сте дошли от толкова далеч тука при мен".

Мацини исказа всичко това преспокойно наистина, но и с един тон на такава убедителност, че нам не трябваше нищо повече, за видим в него един предан приятел и горещ застъпник на угнетените народи, следователно и на на­шия... под това приятно впечатление ние се поогледахме с очевиден израз на задоволство.... и с покана чрез скимване от двамата ми другари аз взех думата:

Стига да ви кажем, че теглилата и бедите на тоя народ под турско иго са неимоверни, неописуеми, че са стигнали своя връх, че нашия народ не е господар ни на своя имот, ни на своя живот, ни на своята съдба... Управление има само на думи, но всичко е произвол. Ето защо този народ, който всякога е протестирал против тая чужда и варвар­ска тирания, сега от няколко години насам, благодарение на положените усилия за умственото му пробуждане, бла­годарение на свободолюбивия вятър, който вее около него от окръжаващите го съседни християнски държавици... благодарение още и на достигающите и до него през гъста тъмнина зари от европейската цивилизация, е захванал и той да се движи и да търси исход от едно положение, което вече е нетърпимо...

Но като народ, заробен политически от пет века, ние сме естествено неопитни по воденето подобна борба и ние търсим за това примери и уроци в други народи. Вие сте в такива случаи техен внушител, вие сте в това отношение жив пример и вашата дума в такива обстоятелства има го­ляма тежест. Испратени до вас от наши съотечественици, които са си поставили за задача борбата срещу турското иго до освобождението на отечеството, ние на драго сърдце и с искрена благодарност ще чуем и ще донесем, гдето трябва вашето мнение и съвети... Ние ще се считаме честити, ако се удостоим да испълним така мисията си при великия ита­лиански патриот и славен ратник за человеческа свобода."

Можете и да не успеете за първи път, но веднъж при­викнали на такваз борба, ще ви бъде мъчно да се откажете..."

Такъв беше революционния урок, който ни даде папа­та на революциите през това столетие... С убедителното си слово, със святкавия си поглед той ни разгорещи револю­ционно до такава степен, че ние се попогледнахме... като че да убедим най-напред сами себе си, а после и него, че у нас, по нашите възстанически кроежи, всичко e така наредено, както расправи той... Но, след един момент размишление, нам не беше възможно да дадем положителен отговор за всичко това и не знам какво смънкахме, но той ни разбра, и побърза да прибави:

Тук Мацини счете, за своя длъжност, да ни попита, между другото, и за борбата ни с гърците по черковния въпрос и след като ние му отговорихме... той побърза да ни каже, че той не може да се произнесе по тоя въпрос, но при­бави, че той, ако и с вяра в божеството, не само не обичал въобще религиозните и черковни распри, но ги намирал всякога и вредни за народите и за свободата им, че те раж­дали междуособни и международни омрази... те обикнове­но спирали полета на човечеството към напредъка...

Мацини ни говори на края за общата политика и стро­го осъди французката политика, през онова време, на На­полеон III... но, прибави той да каже, морето се вълнува страшно сега във Франция и катастрофата е неминуема.

Мацини с тия думи ставаше тогава един вид пророк. Тъкмо подир една година тази катастрофа настана не само за Франция, но и за омразния нему Наполеон III, поразен и заробен от победоносните немци в г. Седан на 4 септември 1870 г., през която година споменахме по-горе и Рим от ита­лианците и стана столица на обединена Италия, сънят и блянът на Мацини през целия му живот. Но Мацини меч­таеше в онова време и друго нещо... той ни говори и за необ­ходимостта от осветяването в Европа една нова, по-съобраз­на със съвременния дух, обща политика, която да скъса с досегашните предразсъдъци, да отвори нова ера за народите, да доде така на помощ и на всички угнетени народи, какъвто беше нашия... Но това, казваше той, не ще може да се постигне докогато в политиката преобладават днешните престърели и ръждясали традиции, тъй противни на въ­обновения чрез науката и напредъка свят.. като ни насъ­дрчаваше да не се отчайваме и ни казваше не само с натър­тен тон, но и с пълна самонадеяност и с един вид безспорен авторитет, че работите в Европа няма да останат така, че нов дух ще съживи европейския свят, че правдата ще въз­сияе за всички, че свободата ще възтържествува навсякъ­де и ще стане дело на всички, че турското робство ще бъде съкрушено. "Всичко ще се измени, ни казваше той като от триножник с пророчески авторитет, всичко ще се измени, когато дойдем ние на власт".

Всичко, което "папата на революциите" препоръчва, ще бъде изпълнено от Левски.

***

Срещата между Мацини и тримата българи не при­ключва само с тази визита. Една от идеите му е създаването на федерация на източните народи. Няколко месеца по-къс­но Мацини финансира "L'Etoile d'Оriente" - вестник, който популяризира идеята за федерация на балканските народи и Турция. Италианецът запознава българската делегация с гръцките и турските емигрантски кръгове, които са под негов контрол. Дори се стига до споразумение: българите се задължават да внасят през Румъния за Турция техния вестник "Революция". Разпространението трябва да се осъ­ществява заедно с българските вестници. Райнов, Гръблев и Балабанов са запознати и с известния за времето си ан­глийски публицист Стаумфилд. Той пише в английския пе­чат по българския въпрос.

През първата половина на юли делегацията се връща в Букурещ. Пред посветените членове на "Млада България" в читалището "Братска любов" Райнов и Гръблев дават от­чет за свършената работа. При всички случаи разказите на двамата са довели до политическа екзалтация емигранти­те. Решено е да засвидетелстват признателността си към ве­ликия италианец, като му пишат. Писмото е на френски и носи дата 16/28 юли 1869 г.:

Нашият другар Райнов се завърна...: той ни изнена­да приятно с разказа си за приема, що сте му оказали, и за съветите, които сте му дали по нашата кауза. Ние винаги сме разчитали твърде много на Вашата нравствена подкре­па и ето, че надеждите ни се оправдаха. Сега се чувстваме твърде задължени към Вас и бъдете уверени, че винаги ще отдаваме най-голямо внимание на съветите Ви, които ще изпълним... Ние си поставяме за задача занапред да разчу­пим тесните рамки на мемоара от 1867 г. и да пропагандира­ме републиканизма. Но същевременно ще оставим нашите братя отвъд Дунава да действат за осъществяване програ­мата на мемоара - защото те могат да действат политически само под този предлог. Нашето убеждение е, че трябва да се иска много, за да се придобие все пак нещо, и за тази цел ще ни послужи най-вече радикализмът, който възприемаме тук, в свободна Румъния. Не се съмнявайте никак в демо­кратизма на българите...

Колкото за дела - навсякъде из България има малки на­родни чети, които държат турците в постоянно напреже­ние. Ние сме образували едно книжовно дружество, на кое­то възлагаме големи надежди... Дружеството има за цел да доставя средства за издръжка на българските книжовни­ци, които от своя страна се задължават да работят неумор­но за обогатяването на нашата литература... То притежава вече капитал от 300 000 фр. Един от нашите другари, /В./ Стоянов, е този, който най-много заляга за това благородно дело. Той е разработил тази идея в Прага преди две години...

Пак нотабилите са тия, които, подбуждани от Русия, се противопоставят на дружеството...

На край Ви съобщаваме за нарастващата дейност във всички български кръгове: всеки работи(текстът е повреден), всеки жертва, а мнозина са готови и да умрат.

Напред!

Препоръчваме се на вашата бащинска благосклонност

Дружество "Братска любов"