Сборник с разкази отбелязва 105-годишнината на Александър Солженицин
Единайсет истории от нобеловия лаурет за литература Александър Солженицин са събрани в сборника "Кайсиево сладко", съобщи издателство "Лист". Книгата излиза по повод 105-годишнината от рождението и 15 години от смъртта на писателя дисидент.
Повечето разкази, писани след 1994 г., се публикуват за първи път в превод на Боряна Даракчиева. Останалите са в познатите вече преводи на Лиляна Минкова и Манол Наков. Художник на корицата е Дамян Дамянов.
| "Солженицин е предизвикателство не само за превод, но и за читателите. Защото неговите творби настояват не толкова да се обърнем назад и да съдим за хората на миналото, колкото да погледнем в себе си и да се запитаме за бъдещето. Точно затова е труден автор, защото не ни позволява удобна дистанция, а ни изправя пред нашите собствени възможни грехове", казва Боряна Даракчиева, цитирана от издателството. |
Солженицин размишлява години наред над възможностите, които предлага жанрът "разказ в две части". След като през 1990 г. завършва историческия епос "Червеното колело", той се връща към сюжетите, отлежавали десетилетия, посочват от "Лист".
"Този жанр направо настоява за живот. Виждам няколко подобни типа разкази. Най-простият е с един и същ герой или двама-трима в двете половини на разказа, но разделени от времето - то може да е малко, но може да са минали и години. (Да, това е очевидна и неподозирана подробност, която се среща в много литературни сюжети.)", разказва Солженицин в едно интервю, цитирано от издателството.
Александър Солженицин (1918 - 2008) е световноизвестен руски писател и дисидент, обявил се открито срещу тоталитарната система в СССР. През 1970 г. е удостоен с Нобелова награда за литература "за моралната сила, с която продължи традициите на великата руска литература". Преди този триумф животът му поднася най-тежки изпитания - през 1941 г. е мобилизиран и участва във Великата отечествена война, но още преди края ѝ е арестуван и изпратен в трудов лагер от системата ГУЛаг. Години по-късно въз основа на личните си спомени и свидетелствата на други лагерници, пише фундаменталното си художествено изследване "Архипелаг ГУЛаг", нареждано сред най-значимите книги на ХХ век. Наричан е "съвестта на Русия".
Ето и разказите, включени в сборника "Кайсиево сладко":
"Матрьонината къща", 1959 г.;
"Дясната ръка" - 1960 г.;
"Случай на гара Кочетовка", 1962 г.;
"Захар Торбата", 1965 г.;
"Колко жалко", 1965 г.;
"Великденско кръстно шествие", 1966 г.;
"Его", 1994 г.;
"Критични времена", 1994 - 1995 г.;
"Новата младеж", 1993 г.;
"Настенка" 1993; 1995 г.;
"Кайсиево сладко" - 1994 г.
