Предговор. Нашият Шева

Звонимир Бобан

Лесно ми е да пиша за Шева, струва си да се даде възможност на хората да опознаят тази строга, но добра славянска душа. Мисля си за фамилията, която носи моят съотборник, моят брат и приятел. Изключително важна и величествена фамилия за Украйна. Тарас Шевченко е бил поетът на поетите и бащата на бащите в прекрасната страна, която ражда за нас този елитен росонер1 - Андрий Шевченко.

За пръв път го срещнах в Загреб. Играхме един срещу друг в мача между Хърватия и Украйна, който се явяваше първи плейоф за класиране на световните финали през 1998 г. Излизайки на терена, в последните двайсет минути от редовното време той ни създаде проблеми по десния фланг, но въпреки това успяхме да спечелим с 2:0. В мача реванш просто ни изуми, като отбеляза два гола за двайсет минути, при това за наше щастие VAR не съществуваше и вторият гол беше несправедливо отменен. На шампионата ние взехме бронзовите медали в първото участие на мондиал за моята малка страна.

Същата вечер останах впечатлен, че видях един необикновен играч, който излизаше извън границите на стандартния футбол. Това момче имаше време да навакса и щеше да ни догони - имаше и пета скорост, можеше да включи и на шеста, а топката сякаш му бе залепена за краката. Той някак странно се движеше, преди да ускори и да връхлети противника с дрибъл.

Бягаше, Андрий ШЕВЧЕНКО без да си поема дъх, отбелязваше с лекота, съчетавайки в себе си всички познания за футболния живот, които има. Физически здрав като бик, точен като снайпер, той играеше футбол със сърце - истински самороден талант. Ние много го обсъждахме в съблекалнята: "Първо беше Блохин, а сега имат още един", казваше със съжаление нашият треньор.

После се присъедини към нас в любимия ни "Милан". Аз бях рамо до рамо с него в пълния смисъл на думата като по-голям брат. В Италия преди всичко ти е нужен човек, който да дава насоки и съвети за сложния италиански футбол. Той плени всички със своята осведоменост, професионализъм и искреност.

Първоначално Шева имаше един проблем, поради това на него му се искаше повече да тича, отколкото да вкарва голове. Но след известно време той започна да прави онова, което умее повече от всеки друг: стана смъртоносният Шева. Вършеше работата си с особено постоянство, неприсъщо за славяните. Виждайки как се търкаля топката по терена, внезапно отбелязваше гол. Когато забележеше пукнатина в отбраната, той спринтираше и стреляше към вратата - с ляв, с десен удар, с глава Шева умееше да вкарва голове по всякакъв начин.

Когато се върна от "Челси", на мен не ми хареса неговото състояние. Знаех, че това е лоша идея. Но така или иначе, той не загуби нищо, тъй като по-рано бе направил грандиозни и незабравими неща.

След като приключи кариерата си, Шева искаше да остане сам. Това нежелание да общува с никого, между другото, е разбираемо и присъщо на всеки един от нас. Но истината е, че от момче Андрий се превърна в мъж. Заедно със съпругата и четиримата си синове той създаде невероятно семейство. Стана прекрасен баща и съпруг, а с отбора на Украйна се доказа като истински треньор.

Единственото, което все пак никога не му се е налагало да придобива просто защото той го носи в себе си цял живот, това е истинската, чистосърдечна славянска душа. Премисляйки добре казаното, трябва да поправя изречението, с което започнах: приятелите в моя живот се разделят на два типа. Първите са тези, които в по-голяма степен са ми били партньори. Вторите са онези, които са ми били по-малко съотборници и повече братя. Когато мисля за Шева, в ума ми се появява съвсем друго определение, което не свързвам нито с първия, нито с втория тип хора. Задълбавайки в мислите си по темата, размишлявам за живота, за времето, прекарано с него, за моя Шева!

Паоло Малдини

Lа sala del camino беше мястото, на което по традиция се събираше целият отбор и центърът за протичане на срещите на всички от "Миланело".2 Мястото, на което от време на време ни посещаваше Силвио Берлускони, като дори сядаше да свири на пианото. Сърцето на спортния комплекс. На 5 ноември 1997 г. тук се събра голяма част от футболистите, включително и аз. Седяхме на канапето пред телевизора, говорехме си нещо и чакахме да започне мачът "Барселона" - "Динамо" (Киев) в Шампионската лига. Много искахме да видим нападателя, за когото се носеше слух, че рано или късно ще дойде в "Милан". Искахме да видим Андрий Шевченко.

Гол! Гол! Гол! В края на първото полувреме той вече беше отбелязал три пъти, и то на "Камп Ноу" - този световен футболен храм. Някой изключи телевизора и остави дистанционното на мястото му. Следващите четиресет и пет минути вече нищо не можеше да ни учуди. Лека нощ, момчета, сладки сънища!

Шева ще стане един от нас. Шева ни трябва! Действително почти през цялото време от първите седмици, в които се присъедини към нас, се усещаше като чужд човек. Той все пак идваше със съвсем различна култура. Например, след като се наобядваше, ставаше от масата и си отиваше в стаята. Но ние му обяснихме, че сме в италиански клуб и тук не правим така. Ставаме всички заедно едва тогава, когато и последният от играчите се е нахранил. Шева беше свикнал да бъде повече независим и по-малко вземащ участие в общите дела. От време на време даже се шегувахме с него. Веднъж например цялата група внезапно стана от масата. Той също скочи от мястото си, готов отново да се захване със задълженията си (имаше купища различна работа за вършене), а наистина не всички на трапезата бяха приключили.

‒ Андрий, сядай

Той се сърдеше, защото никак не обичаше някой да си правиршеги с него.

На терена недоволстваше, че нашите тренировки продължават час и двайсет минути, а той бе свикнал при Лобановски да траят доста по-дълго - някъде към три часа. В това време ние пък се оплаквахме, че за тези час и двайсет минути не е пробягал сто километра. Обучението му в Украйна е било свързано с повече упражнения и тренировки, в които не се залага на бързината, а по-скоро на издръжливостта. Веднъж дори го попитах: "Защо казваш, че не тренираме много, а самият ти не влагаш сто процента в подготовката си?". В "Милан" беше различно, наложи му се да даде от самото начало всичко в името на победата. След като проумя това, той бързо се преориентира, което със сигурност е доказателство за голямото му благоразумие.

Прие нашия светоглед. Останалото е история, останалото са победи и слава. Ненавиждаше да губи, независимо дали е на финала на Шампионската лига, или в обикновена игра на пинг-понг с осем- годишния син на някой наш съотборник. Когато му се удаваше възможност да победи, не се интересуваше дали играе срещу мъж или дете, за него всички бяха просто съперници. Не делеше конкурентите си, не виждаше никаква разлика в тях, затова и не им се даваше.

Той беше невероятен футболист, който е невъзможно да бъде сравнен с никого. Сякаш на терена ни го бе спуснал самият Бог на футбола: заради начина му на живот, играта, усета и заради това как изживяваше всеки мач. Ако някой ме попита как Шева вкарва голове, аз бих отговорил да се настани удобно и да се подготви за дълга история: с десен крак, с ляв, с глава, летейки, дебнещ като хищник, с бързина, с хитрост, с пета, с нос или внезапно, променяйки посоката на движение. Другите са други, а Шева си е Шева - неописуем и невъзможен за поставяне в точно определена категория.

Един ден си бях вкъщи и гледах някакво предаване, в което показваха всички голове, които е отбелязал Андрий за "Милан". Веднага си казах "Страхотно, ще изгледам няколко, а след това ще прехвърля канала. И без това ги знам наизуст".

Един.

Два.

Пет.

Десет.

Двайсет.

Изключително!

Не, не спрях да гледам. Взех си мобилния телефон и му се обадих:

‒ Шева, как го правиш?

‒ Просто винаги съм искал да победя, Паоло.

Днес в La sala del camino е окачена и неговата снимка.

С купата от Шампионската лига в ръце.