- Поради липса на друг избор. Книгите на разни мерзавци като Толкин и К. С. Луис ме отвлякоха още като дете и отказват да ме върнат в реалния свят. Продължавам да ги умолявам, че трябва да се изкарват пари, да се прави ремонт на банята, да се купува автомобил, но те не искат и да чуят. Противно на общото мнение, книгите могат да бъдат безсърдечни същества.

- За ужас на домашната библиотека, която би била достатъчна за един живот, настървено следя какво ново излиза всяка седмица. От години работя в книжарница, което ми позволява недобросъвестно да чета най-новите издания. За съжаление, положението с кориците и оформлението не е оптимално и най-малкото усилие от страна на издателите прави впечатление. Никой не е безгрешен, но се опитвам да следя книги, по които са работили хора, които уважавам.

- Купчината за четене отдавна не се побира върху нощното шкафче. В момента е заела неудобна позиция и събира прах на земята. Забелязват се имена на български и английски, сред които: Дейвид Фостър Уолъс, Мартин Еймис, Вирджиния Улф, Франк Милър, Хьолдерлин, Куентин Тарантино, Ник Кейв, Кант, Рей Бредбъри, Томас Бернхард, Кобо Абе, Мишима Юкио, Пати Смит, Мишел Уелбек, Реймънд Карвър, Артур Шницлер, Фланъри О'Конър, Олга Токарчук, Лорънс Стърн и едно помагало за шофьорски курсове, което вероятно ще ми е по-полезно от всичко изброено.

- "Галаад" на Мерилин Робинсън. Тиха книга, прави те по-смирен и добър човек. Ако има вероятност отново да повярвам в Господ, Мерилин Робинсън е човекът, който може да ме убеди да се върна в лоното на църквата.

- Идеалният вариант е сутрин след събуждане, но напоследък ставам късно, така че четенето се случва в малките часове на нощта. Има дни, в които успявам да се върна в безгрижните юношески времена, когато можех да чета на работа, на спирката за автобуса или дори в движение. Чел съм книга и докато карам колело.

- Почти винаги на хартия. През година-две избърсвам прахоляка от четеца, става ми тъжно и решавам да прочета нещо на него. Обикновено го съчетавам с ходене пеша, което не е препоръчително из невротичния трафик в днешно време. Последно слушах като аудио книга биографията на Дейвид Линч, която бе поредица от записи на пространни интервюта с него. Беше изключително приятно самият Линч да разказва живота си.

- Едни от по-добрите книги, които човек може да открие в днешно време, все още не са преведени, така че ги чета на английски. След последното пътуване до Болоня си накупих италиански книги на Итало Калвино, Дино Будзати и Умберто Еко, които нямам търпение да прочета, но тъй като по време на часовете по италиански в езиковата гимназия зяпах през прозореца, ще ми е доста по-трудно, отколкото бих искал да си призная.

- Търся по-добри писатели от мен, които да ме карат да си задам въпроса защо изобщо съм се захванал с този занаят. Като по-млад търсех да доловя гласа на интровертни невротици, с които да се самоопределя. Открих го в книгите на Кафка, Достоевски и Роберт Валзер, както и в Бартълби на Мелвил. Сега търся книги, които надскачат баналното, и още повече - идеологиите на деня, което става все по-трудно. Задушаващо време е, но с малко повече усърдие човек може да открие невероятни заглавия. Никога не е имало повече книги.

- Ако има въображение, размах, фантастични и приказни елементи, сюрреализъм, лудост, бройте ме. Предпочитам да има отстраняване от битовизма, а още по-добре - книгата да започне с него и в последствие да ни отвее с невъобразими, но естествено изградени решения. Ако говорят птици, ако геометрията на стаите се променя или героят, докато върви за среща с момиче, постепенно потъва в тротоара, вкусвам чистия дъх на съня.

- Приятелката ми подари статиите на Дино Будзати за "Кориере дела сера", писани в продължение на почти тридесет години. Престъпления, мистерии, катастрофи и трагедии, позиционирани някъде между разказа и черната хроника. Страхотно издание на италиански, което се надявам някога да прочета.

- Холдън Кофийлд е завинаги мой приятел.

- Рядко възхищението към автора съвпада с това към човека, но при Толкин и Селинджър това е така.

- В библиотека, на земята, в четец и някои графични романи, които преглеждам на таблета.

- Този въпрос ме хваща неподготвен. Откривам, че тази година не съм прочел нито една забавна книга. Вероятно ще прозвучи непочтено, но понякога се смея на книги, писани от родни писатели. Нямам категоричен отговор дали проблемът е в мен или в тях.

- "The Passenger" на Кормак Маккарти.

- Не се сещам за такава.

- За съжаление трябва да е жив, нали? Карл Уве Кнаусгор.

- За мое огромно разочарование това е "Доброжелателните" на Джонатан Лител. До ден днешен ми е болка, че я оставих по средата. Дори не помня защо не успях да я дочета. Проблемът не беше в самата книга, а някакви банални обстоятелства в живота ми.

- Отдавна не ми е неудобно. Множество философски книги, които се считат за крайъгълни камъни за ерудирания човек. Не съм чел Кант, много малко от Юнг, винаги съм избягвал Сартр, както и Мишел Фуко. От художествените бих казал "Тристрам Шанди", но как да ме е срам, че не съм я чел, след като не познавам човек, който да я е чел.

- "Властелинът на пръстените". Наскоро си поръчах от Англия изданията с илюстрации на Алан Лий, които искам да притежавам от години. Зимата е подходящо време за завръщане към Средната земя.

- Много е особено, сякаш разбирам по-добре механизмите при създаването на книгата, какви лостове дърпа авторът и какво е чел за вдъхновение. От друга страна интуитивно все още не харесвам книгите, които като по-малък не съм харесвал, така че може би ставам по-информиран, но интуитивно не съм се променил изобщо.

- От "Безкраят в стрък тръстика" научих, че преди 2000 години бестселър е била някаква готварска книга на сицилиански шеф. Успокоих се, че всичко си е все същото.