"Грехът на пианистката" на Кърт Палка (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Грехът на пианистката", с автор Кърт Палка, предоставен от Издателство "Кръг"

История и романтика се преплитатв новия роман "Грехът на пианистката". След "Клара" писателят Кърт Палка отново отдава почит на женската сила

История, романтика и мистерия се преплитат вълнуващо и драматично в романа "Грехът на пианистката", който вече е по книжарниците с логото на "Кръг". След посветения на Втората световна война "Клара" - също част от каталога на издателството, австрийският писател Кърт Палка отново поднася завладяващ разказ за една силна жена, притисната до ръба, като този път се фокусира върху това как миналото определя настоящето.

Изпълнена с напрежение и силно емоционално заредена, книгата е плод на задълбочено проучване. Освен че деликатно разнищва вечните и общовалидни теми за войната, любовта, религията, вината и изкуплението, "Грехът на пианистката" отдава почит на могъществото на музиката и на майсторството да се изработват пиана. Българското издание е в превод на Мартин Касабов и с корица от Таня Минчева (Kontur Creative).

Главно действащо лице в романа е Елен Жиру - никому известна пианистка, която в началото на 30-те години на миналия век се появява в канадско градче и приема да свири в местната църква. Енигматичната французойка бързо покорява малката уединена общност със своя талант и изтънченост, както и с историите си за фабриката за производство на пиана, притежавана някога от семейството ù.

Но точно когато решава, че най-накрая е успяла да се измъкне от капана на мрачното си минало, то я застига. Страшната тайна, която се е опитала да потули завинаги, става достояние на всички и Елен е принудена да отговаря пред закона за делата си. Колониалните времена, Първата световна война, възходът и крахът на семейния бизнес и преместването от Франция в Канада са само част от събитията, предхождащи най-големия ù грях. Умело превеждайки през спомените ù, авторът дава отговор на въпроса виновна или морално неопетнена е тя в крайна сметка.

Запитан в интервю за в-к "Глоуб Енд Мейл" какво го е вдъхновило да напише "Грехът на пианистката", Палка отговаря така: "Исках да изследвам дълбокия морален конфликт у една жена и начина, по който тя го разрешава. Идеята за романа се оформи в съзнанието ми толкова внезапно и категорично, че историята просто се разказваше сама. Това беше неизбежно, но се случи, след като години наред пътувах из Африка, Европа и Канада, трупайки впечатления. Най-ценният съвет, който съм получавал някога, е да продължавам да пиша за любовта. Но не просто в романтичния смисъл, а за всевъзможните човешки взаимоотношения, за хубавото и за лошото в тях, за магията и за ужаса".

Кърт Палка (р. 1941) е писател и журналист, роден в Австрия. Започва професионалния си път в Африка, където снима научнопопулярни филми в Кения и Танзания. Мести се в Канада и работи в телевизии и печатни издания; заема и поста старши продуцент в Си Би Си. Палка е автор на 8 романа, сред които е и "Клара" - финалист за наградата "Хамет" и вече издаден на български от "Кръг".

Откъс от "Грехът на пианистката" на Кърт Палка

Клисарят Морис я видял откъм сенките при страничния олтар и не след дълго вече разправял наляво и надясно, че в нея имало нещо необичайно. Гледал я, докато приближавала пианото - жена, която със сигурност не била първа младост, но все пак изглеждала добре в градските си дрехи. Разгледала инструмента, поразкопчала палтото си, седнала на столчето с вдигнати над клавишите пръсти, но така и не ги докоснала, а дълго гледала като омагьосана. Изглеждала поразена и като че внезапно остаряла с години. Чак когато се изправила, затворила дъската и тръгнала, забелязал, че накуцва.

Морис казал още, че първоначално куцането не се забелязвало, но сега бил сигурен. Някаква сянка я обгърнала внезапно. Като огромна тъга.

Тя научи всичко това по-късно от Милдред Ямосуки, която случайно била в кухнята на хотела, докато Морис разказвал историята на някаква прислужница. Бил дошъл да вземе обяда на свещеника и Милдред бързо дръпнала и затворила вратата зад себе си.

- По-тихо, Морис - рекла. - Жената в момента е в трапезарията.

- От Квебек е - прошепнал той. - Видях регистрацията на колата.

- Замълчи - смъмрила го Милдред. - Бъди тих и си върви по работата, преди да изстине храната на отчето.

Следобед Морис я видя отново в църквата да гледа таблото с обяви. Когато се приближи и я попита дали може да помогне с нещо, тя посочи късчето хартия, на което пишеше, че отец Уилям търси опитен пианист, който да изпълнява църковната музика, докато оправят органа.

- Той ли е свещеникът тук? - попита тя.

- Да, той е.

- Мога ли да поговоря с него?

- Не виждам защо не. Той е в сакристията*. Мога да ви покажа пътя.

Морис хареса усмивката є, когато му кимна да благодари. Поведе я през наоса**, после през светилището и покрай олтара към задните помещения. Щом тя влезе и вратата се затвори, известно време той подслушва какво си говорят. Отецът є задаваше въпроси, а тя му отговаряше.

В крайна сметка Морис се върна към задълженията си и не след дълго видя отец Уилям да я води към пианото. Тя остави на първата пейка палтото и шапката, които носеше. Косата є беше вдигната - черна, само тук-таме побеляла. Жената завъртя ръчката на столчето пред пианото, за да нагласи височината, след което седна. Отецът се разположи на една от задните пейки.

Морис се беше качил на подвижната стълба до северните прозорци. Поправяше някои от рамките и когато жената започна да свири, той изгаси поялната лампа, остави я на стълбата и се заслуша.

Стори му се, че свири много добре, и от начина, по който отецът се беше отпуснал на пейката, Морис разбра, че току-що е преминала успешно изпита.

По-късно тя се върна в хотела, където поиска някоя по-тиха стая. Собственичката є даде ключ с номер 308 и є се усмихна.

- На най-горния етаж, от задната страна. Само иглолистни дървета и океанът. Името ми е Милдред. Ако имате нужда от нещо, кажете.

- Благодаря ви. Мадам Кабайе от Монреал ми каза за вас. И за този хотел.

- Нашата Сидони? Познавате я!

- Да, отсядах в пансиона няколко пъти.

- Ожениха се тук, но след това се преместиха.

- Каза ми. Съпругът є работи в банковия клон в Шербрук. Той е помощник-управител, а тя се грижи за пансиона. - Тя взе ключа и добави: - Може да поговорим за това по-късно.

Горе в стаята прокара ръка по леглото, огледа гардероба и нощното шкафче, боядисано в сиво-синьо и украсено с облаци и слънчогледи в селски френски стил, банята през отворената врата, гледката зад прозореца. Тишината.

- Прекрасно е - каза на Милдред, когато слезе отново. - Благодаря ви. Ще я взема. Името ми е Елен Жиру. Някой ще може ли да ми помогне да взема багажа си от колата? На задната седалка съм сложила сандък, за който ще имам нужда от още една ръка.

- Разбира се - отвърна Милдред. - Да отидем да го вземем.

В седем часа същата вечер тя отново седеше пред пианото, този път по случай погребалната литургия за трима рибари.

Милдред й беше казала, че в града всички са познавали мъжете и църквата ще е пълна. Така беше. Когато се обръщаше надясно, можеше да види препълнените пейки и пътеки. Гледаха я от всички страни. Хората си шепнеха един на друг и отново обръщаха поглед към нея, очевидно озадачени коя е. Милдред беше предрекла и това. Самата тя седеше по средата на третата пейка до четиримата си служители.

От амвона отец Уилям говореше за тримата покойници и за това каква загуба преживяват техните семейства и общността в този момент.

Тя седеше на столчето пред пианото и чакаше, като търкаше ръце или ги държеше в скута си, за да ги стопли.

Тогава отец Уилям слезе по извитите стълби, погледна към нея и кимна. Тя се изправи и започна да свири.

* Наричано още дяконник, това е помещение в храма, където се съхраняват богослужебните одежди и църковната утвар. - Бел. ред.

** Централната част от храма. - Бел. ред.