Културният център на Софийския университет започва полемика за поезията
Културният център на СУ "Св. Климент Охридски" започва поредицата от срещи POIESIS/POLEMOS, с която цели да стимулира задълбочен публичен разговор върху българската поезия и нейните автори в последните десетилетия.
| "Днес, във време на медии и социални мрежи, поезията води трудно съществуване - и така е не само в българското общество. И като изкуство, и като творчески акт на социално смислопроизводство тя е силно маргинализирана и трудно успява да привлече вниманието на по-широка публика. Въпреки това като най-радикална форма на езиково творчество тя продължава да носи в себе си огромен потенциал и понякога, макар и опосредствано, оказва влияние не само върху прозата, драматургията, останалите изкуства, философията и хуманитарните науки, но и върху онова, което наричаме "поетика на живота", заявяват организаторите. |
Проф. Цочо Бояджиев: Автентичният избор е този на истината и доброто
Форматът POIESIS/POLEMOS е специфичен - един поет, писател, литератор или критик, ще представя по свой избор друг български поет. Идеята е да се постигне компетентно, но и лично ангажирано говорене "отвътре". Това ще става в диалог с лично подбрани от представящия гости, като фокусът може да е върху цялото творчество, избран цикъл или дори една-единствена творба на поета, за когото се говори, уточняват от Културния център на СУ.
Първото от поредицата събития ще се проведе на 15 ноември, сряда, от 18,30 часа в Театралната зала на Софийския университет. В неговите рамки поетесата и преводач Боряна Кацарска ще говори за поезията на Цочо Бояджиев с акцент върху последната му стихосбирка "Ще произнасям само гласните". Нейни събеседници - заедно с автора и публиката - ще бъдат Кристин Димитрова (поетеса, писателка), Марио Кръстев (режисьор, издател, продуцент) и Пенка Казанджиева (изкуствовед, график, сценичен дизайнер).
Проф. Цочо Бояджиев: Ние винаги сме в преход към съвършенството
Начална точка за дискусията им ще е въпросът с какво поезията на Цочо Бояджиев привлича широк кръг читатели. Дали със съчувствието към непреминаващата болка? С отстояването на естествения копнеж към доброто? С упорството в непостижимия - но неотменим - преход към съвършенство?