Понеделник: 12 дни до Коледа

Лос Анджелис

Чарли Гудуин си пое развълнувано дъх и зачука неистово с пръсти по екрана на телефона си, който осветяваше лицето ù в иначе мрачния склад. Отвори едно приложение и затърси двуминутната медитация за освобождаване от стреса при спешни случаи. А когато се разнесе успокояващият глас, тя затвори очи и си пое дълбоко дъх в опит да забави ритъма на лудо биещото си сърце. Единственото, което постигна обаче, беше само да запрати острата миризма на ментовия екстракт по-надълбоко в носа си, та чак до гърлото. По принцип обичаше уханието на мента и всичко, свързано с Коледа. Но това си беше чист саботаж. Вонеше на огромно захарно бастунче, което не ù носеше никакъв празничен дух.

Телефонът започна да вибрира в ръката ù и тя отвори леко едното си око, за да се вгледа в екрана. Беше Прия Басу - нейна приятелка и гримьорка на снимачната площадка.

Прия беше права. Чарли въздъхна тежко и облегна глава на стената зад себе си. Започна да шепти личната си мантра, като я съгласува с издишванията и вдишванията си с аромат на мента: "Не му се давай".

Остин Наш. Мъж, с когото имаше горчив предишен опит, но и неин съводещ в риалити предаването за сладкарство "Сладко и солено", от което бяха заснели два сезона, но се готвеха да свалят от ефир и да го заместят с ново заглавие: "Един прекрасно (из)печен ден", което да започне да се излъчва след празниците. В момента обаче снимаха специалното издание на "Сладко и солено", което отново водеха заедно и което представляваше своеобразно дванайсетдневно отброяване на оставащите дни до Коледа.

Бяха поканили да участват и дванайсетима непрофесионални сладкари, които да се съревновават, за да бъде излъчен най-добрият, който да си тръгне и със сумата от двайсет и пет хиляди долара. А настроението трябваше да е празнично и приповдигнато. Само че поведението на Остин Наш я принуждаваше по-скоро да си каже: "Ами, глупости!", отколкото да почувства веселия и светъл коледен дух. Това извънредно празнично издание предоставяше и последна възможност на Чарли да впечатли продуцентите и да си подсигури място в "Един прекрасно (из)печен ден". А то щеше да ù даде свободата да не споделя снимачната площадка с Остин Наш.

Познаваха се още от училището по кулинарство, където тя беше разбрала, че Остин не е никакъв готвач, а само един готованец, когато го спипа да представя нейна рецепта като своя. Само че той беше и подмолен и тя така и не успя да го докаже. След като завършиха гимназията, Чарли замина за Париж за бленувания стаж при знаменит френски сладкар, а Остин се отправи към Ню Йорк и тя никога повече не си спомни за него.

Докато талантът ù не беше открит от несравнимата телевизионна продуцентка Саша Торес, която сега беше началник на Чарли... както и на Остин. Саша се беше появила в "Суси" - небезизвестно заведение в Ел Ей, където Чарли се беше издигнала като главен сладкар след завръщането си от Париж. Тогава ù възложиха задачата да поднесе на Саша фламбираните череши, с които се славеше ресторантът. Продуцентката пък веднага предложи на Чарли сладката част на водещ в риалити предаването ù за пекарство.

Налагаше се да напусне сигурната си работа в "Суси", но Чарли съзнаваше, че това е възможност за още по-значими и вълнуващи постижения - например да води свое кулинарно предаване като "Един прекрасно (из)печен ден", излъчвано по множество телевизионни програми в страната, с което щеше да се утвърди като професионалист в бранша. А защо и да не издаде собствена поредица от готварски книги? Чарли можеше и да е наивна и с твърде високи амбиции, но нямаше как да знае, когато прие предложението на Саша, че ще ù се наложи да споделя кулинарната сцена със смъртния си враг от кулинарното училище - Остин Наш.

- Това се казва лош късмет, Гудуин - измърмори си Чарли, а споменът за онзи ден преди почти една година веднага отвлече вниманието ù от мантрата ù за медитация.

Оказа се, че бяха взели Остин на работа, защото бил приятел на сина на един от директорите в телевизията, но въпреки това той се държеше така, сякаш заслужава повече мястото си, отколкото Чарли. От мига, в който се озоваха заедно на снимачната площадка, поведението му беше измамно обаятелно и самоуверено, докато в началото Чарли беше кълбо от нерви - налагаше ù се да излезе от зоната си на комфорт, за да влезе в ролята на телевизионен водещ.

А според Саша това, че Остин прилича на млада версия на Роб Лоу, само можеше да ù помогне да свикне. И ето че Остин с невъобразимо съвършената си коса, изваяна челюст, сини очи и гъсти мигли се превърна в "солената" половина на дуото им, а не след дълго нещата потръгнаха зле в отношенията между двамата водещи.

Чарли се опита отначало да подходи непредубедено и да му даде шанс. Беше готова да го понесе, ако се окажеше, че човекът е все така вбесяващ, както беше в училище - все пак подобна възможност не се удаваше всеки ден. И ето че много скоро разбра, че Остин действително се е променил но не към по-добро. Като начало си беше създал изключително противния навик да ти масажира раменете, докато ти предоставя снизходителни съвети, без значение дали си му ги поискал и дали е имало нужда от тях.

- Да го беше оставила да поври още една минутка, и пареното тесто щеше да е превъзходно, Чарли. Нищо, другия път.

Нещата се влошиха още повече, когато от ръководството съобщиха, че предаването "Сладко и солено" ще бъде заменено с "Един прекрасно (из)печен ден", което беше замислено като формат с един водещ - тоест Чарли и Остин влизаха в открито съревнование за една и съща позиция. Освен това се предвиждаха и голяма награда от сто хиляди долара, включване на рецепта в готварска книга на някой известен кулинарен майстор, а щяха да присъстват и участници с професионална подготовка. С други думи, "Сладко и солено" щеше да изглежда като едно аматьорско шоу в сравнение с "Един прекрасно (из)печен ден".

Без втори водещ, с когото да споделя светлината на прожекторите, без повече дразнения или остроумни закачки между двама души, които реално не можеха да се понасят взаимно. Повече свобода за творчески размах и много повече пари, защото "Един прекрасно (из)печен ден" разполагаше с впечатляващ бюджет. Чарли искаше тази позиция и я заслужаваше. Тя беше по-добрият сладкар, а и не беше голяма тайна, че в сравнение с него с нея се работеше много по-лесно. Неведнъж беше забелязвала как Саша върти очи с досада заради арогантното поведение на Остин.

Работата с Остин се беше превърнала в душевно изтезание и Чарли се радваше, че снимките на специалното издание ще свършат скоро. Той постоянно я критикуваше и дразнеше, а после заявяваше с усмивка, че това е просто "солената част" от личността му. Днес даже дотолкова се залиса от поведението му, че изрече репликите си в грешна последователност - нещо, което никога не ù се беше случвало досега. А после, когато тъкмо се беше оттеглила в складовото помещение, за да се помъчи да събере мислите в главата си, той ù се нахвърли изневиделица, за да се подиграва за случайната ù грешка на езика.

- Какво ти става днес, Чарли? Пак ли проблемът с понеделниците?

Беше му пределно ясно, че микрофоните са все още включени и че всички, включително и Саша, ще ги чуят. След това дори демонстративно положи длан на рамото ù и го потри с престорена загриженост.

- Не се тревожи! Аз ще се погрижа за бъркотията. Запаметил съм репликите и на двама ни.

И преди Чарли да успее да отвърне каквото и да било, камо ли да избута ръката му, бутилката с екстракт от мента, чиято капачка Остин трябваше да е завинтил, след като е отмерил една супена лъжица, необходима за шоколадовите трюфели тип захарно бастунче, които приготвяха, се разля върху плота от неръждаема стомана и попи доволно в полата на Чарли.

- Ооо - изрече Остин, когато тя отскочи назад, макар и със закъснение. - Мислех, че съм затворил по-здраво капачката. Виновен съм.

Чарли му се усмихна вяло и отвърна лаконично:

- Няма нищо.

След това помоли Саша да направят петминутна почивка. Никой от състезателите не присъстваше на снимачната площадка - заснемаха допълнителни кадри без главните участници, за да може графикът да е по-гъвкав, макар и подходът на Саша да беше винаги да се състезава с времето. Чарли се оттегли в склада, където държаха всички тенджери, тигани и съдове за печене, с идеята, че разполага само с броени мигове, в които да се опита да прогони чрез медитация мисълта за Остин Наш от съзнанието си.

Не ù се получаваше. Вместо това у нея се породи още едно чувство, което не беше изпитвала от много дълго време, и се прибави към раздразнението ù: Чарли усети как ù липсва родният дом. Старлайт Пийк - градче, което се намираше само на няколко часа път на север от Лос Анджелис, се потапяше изцяло в празнично настроение по това време на годината: на заден фон се издигаха планини със заснежени върхове, сякаш посипани със захар, а всяка къща, всеки магазин и всяко ъгълче на улицата грейваха от коледна украса. Животът в причудливия Старлайт Пийк беше толкова по-простичък, отколкото в големия град. А кое беше най-хубавото в родното ù градче ли? Липсата на Остин Наш в него.

Изведнъж луминесцентните лампи над главата ù в складовото помещение се запалиха с внезапна искра. Чарли се дръпна рязко от стената и изпусна телефона си на земята. За миг се озова лице в лице с новия асистент на Остин - Нейтън (беше си създала навика да запомня имената на всички хора, с които работи, без значение каква беше ролята им в предаването), а успокоителният глас на приложението ù за медитация отекна като единствения звук, който огласи помещението: "А сега се съсредоточете върху раменете Наблюдавайте напрежението, което събирате в тях Вдишайте през корема Осъзнайте всички усещания в тялото си".

Нейтън кихна - вероятно го беше подразнила миризмата на мента, след което се покашля, а адамовата му ябълка заподскача в гърлото. Човекът очевидно се смути, че се е натрапил така на "таланта" на предаването, особено когато беше повече от ясно, че днес явно не ù е ден.

- Ох, ъм, съжалявам, госпожице Гудуин. Нямах представа, че

- Здравей, Нейтън! Няма проблеми, не се притеснявай - отвърна Чарли, наведе се да вдигне телефона си и спря медитацията. - Наричай ме просто Чарли.

Тя се запита наум каква ли е историята на Нейтън и неговата голяма мечта, довела го в Ел Ей. Градът преливаше от хорски амбиции и рядко се срещаше индивид, който да не се бъхти на поне две позиции, докато се надява на големия си пробив.

- Саша ли те изпрати да ме повикаш? - попита Чарли.

- Ами - изрече провлачено Нейтън. - Нещо такова. Но ми нареди и да омасля тиганите за следващата част.

Беше по-нисък от Чарли, която беше около метър и седемдесет без токчета, а на него му се налагаше да застане на пръсти, за да се пресегне през коледната украса към тиганите с незалепващо покритие на най-горния рафт. Гледката ù помогна да осъзнае, че каквато и да беше голямата мечта на Нейтън, то тя определено не беше обвързана с готвенето.

- Не омасляваме този вид тигани - отбеляза Чарли, като пъхна телефона си в джоба на полата и потри носа си, за да прогони поредния гъделичкащ ментов порив. - Покритието може да се напука - тя се пресегна и взе един от чугунените тигани. - Ето. Чугун - кухненският труженик.

Нейтън взе тигана от нея, но не прецени тежестта му и се сгърчи от усилието да го задържи.

- Чугунът е най-точният избор за карамелизиране - отбеляза Чарли, като задържа тигана отдолу, докато асистентът успее да го хване по-удобно.

В днешното меню беше предвиден обърнат сладкиш с ананас във вариант на къпкейкове, подправени със сос от бърбън и подправки, за да се придържат към празничната тематика, и Чарли знаеше, че чугунената повърхност ще е най-подходяща за извличането на лепкавия тъмен плодов сироп, който беше необходим, за да се демонстрира сложността на десерта.

- Благодаря, Чарли! Саша каза да взема няколко - уточни Нейтън и се пресегна, за да вземе още един от чугунените тигани, след което се извърна отново към нея. - Искам да кажа нещо, ако позволиш. Толкова си естествена пред камерите! И също така си страшно забавна, да знаеш. А и единствена ти предложи чугуна вместо

Чарли нямаше представа как точно се случи, но за броени секунди изведнъж цялата етажерка, на която бяха подредени десетки тигани, залитна напред. За миг даже си помисли, че с Нейтън ще успеят да пресекат траекторията ù на падане, тъй като и двамата се бяха пресегнали да подпрат металната конструкция. И може би щяха да успеят, ако не бяха всичките тенджери и тигани, които не бяха застопорени за рафтовете и се подчиниха на законите на гравитацията. Цялата етажерка се стовари върху тях. Нейтън изкрещя нещо, но тя не успя да го чуе заради оглушителната дандания, вдигнала се от стоварващия се на земята метал. В следващия миг Чарли почувства остра болка в главата и пред погледа ù причерня.