Издателство "Жанет 45" събра в книга писмата послания на известни български интелектуалци до абитуриентите. Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" беше създаден по време на пандемията през 2020 година, като есетата бяха публикувани в "Дневник" през последните три години. Сборникът "12 писма до дванайсетокласниците" се очаква в книжарниците до седмица.

В сборника са включени текстове на: Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Mария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор Караджов, Станислава Запрянова-Кинг, Магдалена Малеева, Галин Стоев, Мария Касимова-Моасе, Александър Симидчиев, Петя Кокудева, Иван Кожухаров, Мартина Апостолова, Цветан Цветанов, Зорница Христова, Симеон Василев, Мария Спирова, Стефан Вълдобрев, Мария Бакалова, Веселина Седларска, Димитър Коцев - Шошо, Иванка Могилска, Михаил Околийски, Жюстин Томс, Теодор Ушев, Йоанна Елми, Анета Василева, Александрина Пендачанска, Александър Алексиев, Никола Пенев и Анджела Родел.

В ръцете си държиш едно послание от друга епоха. Хартиена книга, пълна с писма до теб от хора, които вероятно не познаваш. Машина на времето, с която можеш да се върнеш назад в годините, когато теб още не те е имало. Мост към твоите родители и учители, когато са били на твоите години. Споделеният им опит и пожеланията им обаче не целят да те върнат към миналото, а да ти помогнат в прехода към бъдещето, което ти предстои.

Идеята се роди през 2020 година от ограниченията на пандемията и осъзнаването, че сред най-ощетените от локдауна са абитуриентите. В ключов момент от живота си те бяха затворени у дома, лишени от своя шанс да завършат един важен период от живота си и да навлязат смело в следващия етап.

Отнети им бяха утвърдените ритуали на баловете, събирането с приятели, пищната празничност, броенето до 12. Оттам дойде идеята да създадем един по-различен ритуал, да изпратим дванайсетокласниците с "Попътен вятър!" в океана на Големия живот, а писмата да са точно дванайсет.

Проектът набра популярност. Оказа се, че писмата се четат не само от дванайсетокласници, а и от техните родители, учители и близки. На следващата година, все още под ограниченията на пандемията, изпратихме нови 12 писма към випуск 2021. А след това ковид беше изместен от нещо още по-страшно: една чудовищна война съвсем близо до нас, която погълна стотици хиляди човешки животи в лакомата си паст, изличи цели градове от лицето на Земята и застрашава да разруши бъдещето на всички ни. Поредните 12 писма неизбежно уловиха тази тревожност на 2022 година, но също и чувството за съпричастност с украинския народ.

И така, след три поредни години на проекта "12 писма", 36 писма политат към своите дванайсетокласници (настоящи, минали и бъдещи). Съзнателно избрахме тази малко старомодна форма на общуване от времето, когато нямаше смартфони, чатове и социални мрежи и всяко писмо, написано лично от приятел (и обикновено на ръка), беше нещо специално. Искаме и този път да е специално. И да си намериш поне едно писмо, което е точно, ама точно до теб.

Друга разлика между света на днешните дванайсетокласници и нашия свят е свободата на пътуване. Днес сигурно не можеш да си представиш, че някой може да те спре да отидеш свободно в друга страна по света, да пътуваш, да търсиш себе си, да намериш любовта, да учиш или да потърсиш работа. Но до немного отдавна невъзможността за всичко това беше нашата реалност. Всъщност ковид ни напомни, че свободата на пътуване не е даденост и при екстремни обстоятелства много лесно може да ни бъде отнета.

А това означава и че е важно да я ценим и да я пазим.

Въпреки разликите между поколенията, най-важните неща остават същите. Приятелството. Емпатията. Почтеността. Грижата за природата. Смелостта да използваш своя глас, за да отстояваш истината и справедливостта. Бъдещето, което е и в твоите ръце. Всички тези теми, и още много други, са намерили място сред страниците на тази книга и надявам се, ще намерят своя път към теб. Точно към теб.

Накрая искам да завърша това писмо с благодарност към авторите на тези 36 писма, които прегърнаха идеята и написаха своите съкровени послания. Към художника Кирил Златков, който направи визията на проекта и дизайна на книгата. Към нашия медиен партньор "Дневник", благодарение на който писмата стигнаха до много по-широка аудитория.

Също и към издателство "Жанет 45", което прави възможно тези ефимерни послания да останат на хартия и да продължат да живеят извън дигиталния свят. Специална благодарност лично към издателя Манол Пейков, неуморния генератор на идеи, каузи и благотворителни инициативи, който дава страхотен личен пример за гражданска доблест.

Накрая, но съвсем не по важност, изразявам признателност към писателя Георги Господинов. Той подаде ръка на този проект, когато беше още в зародиш, и написа първото писмо - най-трудното.

Благодарност и към теб, който посягаш към тази книга, за да я прочетеш или споделиш с други хора и така да продължиш живота на тези прекрасни послания.