Биографията е базирана на десетки интервюта със съученици, приятели и бивши служители в компаниите на Мъск. Влисмас изчита хиляди страници с информация в стремежа си да разгадае енигмата на най-богатия човек. Той проследява пътя към професионалния успех на Мъск, без да отегчава с подробности, като непрекъснато задава и отговаря на въпроса: "Защо Мъск преследва точно тези цели?" Той винаги го поставя в контекст - откъде идва и накъде отива.

Майкъл Влисмас е автор на седем книги, включително биографии на голф легендата Гари Плейър, ръгбиста Шалк Бургер старши и учения проф. Тим Ноукс. Той живее в Съмърсет Уест, близо до Кейптаун, с жена си и двамата им синове. Управлява собствена спортна новинарска агенция.

През 2013-а Илон Мъск украсява корицата на списание "Тайм" като една от "Стоте най-влиятелни личности в света". На 15 май същата година гимназия "Брайънстън" публикува поздрав за Мъск във Facebook:

Колкото и да се гордее училището с бившия си ученик, спомените на Мъск за времето, прекарано в гимназията, надали са приятни. От онази сутрин през януари 1984-та, когато Дани Уорник гледа как закарват Мъск в "Брайънстън", за да постъпи в осми клас, започва един мъчителен период от неговата младост, който едва не го убива.

Неловкото, стеснително хлапе с вид на задръстеняк вече не е вземано просто за чудак, който забавлява другите. В култура и среда, която си затваря очите за тормоза с оправданието, че "момчетата са си момчета" и че такъв е ритуалният преход към възмъжаването, Мъск става мишена. Тормозен е безмилостно и злобно. Това, че е по-малък от повечето си съученици, не му помага особено: "Почти ме пребиваха до смърт, ако наричате това "тормоз", казва той в интервю за "60 минути".

Бивши ученици от "Брайънстън" от онази епоха проговориха публично в социалните медии за неконтролируемия тормоз, съществувал в училището. Мнозина споменаха по име банди или отделни личности, които са дебнели из коридорите. За пострадалите от техните ръце физическите белези може да са били временни, но емоционалните следи остават за цял живот.

Някои го възприемат като част от израстването, нещо, което трябва да се изтърпи, или като част от тъканта на училищната система наравно с домашните и учителските крясъци. Други го омаловажават: "Африка не е за лигльовци". Но за Мъск съвсем буквално е въпрос на оцеляване, тъй като безмилостно е взет на прицел от банда побойници: "Много дълго време бях най-малкият и най-дребният в класа, защото рожденият ми ден просто се пада почти на последния ден, когато могат да те приемат в училище - 28 юни. А и аз се развих по-късно. И така, дълги години бях най-малкият и най-дребният в класа. Бандите в училище ми организираха буквално хайки", казва той.

Най-тежкото пребиване, което понася, го праща в болница. Докато седи на горното стъпало на едно стълбище, е изритан в главата от група по-големи ученици. След като се свлича надолу, побойниците му се нахвърлят и го пребиват така тежко, че се налага да го откарат в клиниката "Сандтън".

Ерол потвърждава случая в писмо до южноафриканския финансов журналист Алек Хог. Когато прочита разказа, Хог написва статия за побоя над собствения си син Травис: "Покойният ми син Травис, подобен в много отношения на Илон Мъск, също беше тормозен безмилостно в училище. Прекалено умен, за да съществува благополучно, той често страдаше от последиците на това, че умее да отвръща бързо, а тялото му се развива по-бавно. Майка му така се гневеше, че цапардоса единия от побойниците. Но дори и това не помогна. Ала колкото и тежко да му беше на Травис, побойниците от "Брайънстън", тормозили Илон Мъск, задават нови нива на жестокостта в учи¬лищния двор".

Ерол споделя с Хог как Илон "беше толкова пострадал, че направо не го познах. Лежа в болница две седмици. Повдигнах обвинение за нападение, но полицията в Рандбург отказа да ги даде под съд - заявиха, че това са просто skoolseuns wat rondspeel . Самото училище не се ангажира. Илон беше на дванайсет години. Веднага го отписах. После всеки ден го карах до Преторийската мъжка гимназия".

Последиците от тормоза са дълготрайни. Те оставят белег върху бъдещия милиардер дори на физическо ниво. През 2013 г. Ерол пише във Facebook: "Наскоро Илон се подложи на операция за вътрешна корекция на носа заради последствията от училищните побои в старата Южна Африка. Илон винаги е влагал всичко от себе си, но в старата Южна Африка нещата между белите стояха сурово и НИКОЙ не се биеше честно. Двама те държаха, а трети те млатеше в лицето с дърво и тъй нататък. В първия си ден в училище новите момчета бяха принуждавани да се бият с училищния бабаит. Омразата беше ендемична. Сред възрастните един поглед към някого, който влиза в бар (ако си достатъчно глупав да влезеш в бар - по онова време бяха "само за мъже") можеше да те вкара за три дни в интензивното. Нека да са три месеца, ако погледът ти е бил малко нахален. Някой съмнява ли се в това? Значи не сте били тук".

В това отношение между баща и син има много общо. Ерол е разказвал как са го тормозили в училище: "Постъпих в гимназия "Риетондейл" след основното училище "Хамилтън" в Претория, където шест месеца беше същински кошмар. По онова време бях дошъл от Англия. Все още издирвам Малкълм Уот. Малкълм, моля те, свържи се с мен, ако прочетеш това. Дължа ти един счупен нос, а може би и малко отгоре. "Риетондейл" беше сред най-лошите училища с типове като Фишбах, Столц и Ларк. В първия си ден там трябваше да се бия с Джон Фишбах в десет рунда. Направи ме на кайма. Ей, бях обут със сандали. Всички английски хлапета ходеха така. Заради това ме пребиха, пикаеха в чантата и върху учебниците ми. Следващия път, когато видях Фишбах, той лежеше пиян в канавка в Дърбан. Престори се, че ми иска пари, само за да му помогна да излезе".

Ерол обобщава начина си за оцеляване така: "Гледай надолу и не привличай внимание, разбираш ли".

Когато е питан за думите си, той отговаря: "Относно баровете през 60-те... ей, бях в "Плаза" с приятели, когато някой навън на опашката преби един тип с ритници до смърт. Вие не сте били там. Илон ходеше на училище през 80-те. Лежа две седмици в болница, пребит почти до смърт. Осъзнайте се".

Историята на Ерол за ученическите му години в Претория несъмнено е резонна. По онова време между английските и африкаанс хлапета текат битки. Докато страната е расово разделена между бели и черни, лагерите в общността на белите са английски и африканс. Като английско момче, живеещо в африкаанс предградие, Ерол несъмнено е бил мишена като soutie или rooinek . Претория винаги е била повече африкаанс общество и в това отношение си има собствени културни войни. Йоханесбург обаче е напълно друг свят. Макар да ги делят по-малко от 65 км по националната магистрала, Претория и Йоханесбург винаги са отстояли на цели светове един от друг. Йоханесбург е по-английски, но и той си има свои гангстери, а португалските, гръцките и ливанските банди са сред най-страшните в града.

Смяната на до голяма степен консервативното общество на Претория с Йоханесбург сигурно е изисквало от Мъск голямо пренастройване. Лоунхил се намира на по-малко от 10 км от "Брайънстън" и затова е логично Илон да бъде записан в тамошната гимназия.

Но колкото и да страда, той не възприема манталитета на жертва. Записва се на карате и се научава да се защитава: "Започнах и аз да им раздавам удари, също толкова силни... Това ми даде урок - ако се биеш с побойник, не може после да се помиряваш с него... Побойниците си търсят мишени, които няма да отвърнат на удара. Ако направиш от себе си трудна мишена и удариш побойника в носа, той ще те смели от бой, обаче повече няма да те докосне".

Като че ли именно заради този опит Илон е решен да върши добро за другите. Попитан в интервю за "Ролинг Стоун" кой е най-големият му страх, той казва, че това е изчезването на човешката цивилизация. "Аз съм прочовешки настроен. Обичам човечеството. То е страхотно", казва на Джо Роган.

След като новината за тормоза над Мъск в гимназията "Брайънстън" избухва, директорът Джон Скелтън дава изявление: "Първоначално много се натъжих, след като прочетох какво се е случвало с него - казва той пред Нюз 24. - Ценностите на нашето училище са честта, достойнството и уважението. Всяко човешко същество е уникално и особено... Тормозът беше приеман като част от израстването и сега виждаме негово негативно влияние. През 90-те хората започнаха да осъзнават, че агресията е много деструктивна сила". В същия репортаж Ерол допълва: "Южна Африка е страна на спортягите. Тя може да ражда и интелектуалци, но не е интелектуална сила".

След като преместват Илон в Преторийската мъжка гимназия, където дисциплината е по-строга, тормозът престава. Мнозина размишляват, че точно този период в живота на Мъск е причина за скъсването на връзките му с Южна Африка. Води и до едно голямо недоразумение относно мъжката гимназия.

Широко известно е, че бившият директор Бил Шрьодер се обръща към Мъск с молба да помогне във финансирането на проект за няколко нови училищни сгради. Това е част от световната тенденция "старите момчета", т.е. възпитаници, да даряват средства, било то за нова училищна зала, библиотека или компютърен център. Според съобщенията Мъск е направил дарение от един милион ранда и после помолил Шрьодер никога повече да не го търси.