Какво да пазим в резервата?
Ревюто е препубликувано от "Литературен вестник".
"Резерват за хора и вълци" от Здравка Евтимова
"Жанет 45", 2022
"Резерват за хора и вълци" е най-новият роман на Здравка Евтимова и през април тази година спечели наградата "Цветето на "Хеликон", връчвана на най-продаваната книга във веригата за предходната година. Това е шести роман за авторката, наред със седем сборника с разкази. Самата Здравка Евтимова няма нужда от представяне - през последните години тя е сред най-известните имена в българската литература, а нейните романи и сборници с разкази са преведени на над 30 езика, като от 2019 г. разказът "Кръв от къртица" е включен в учебниците по литература за осми клас в САЩ.
Излиза нов роман на Здравка Евтимова
Като човек родом от този край, преживях четенето на романа като приятна първа среща с творчеството на Здравка Евтимова. Това, разбира се, не е мерило за достойнствата на книгата. По-важното е, че този роман поставя актуални социални въпроси: за бедността в някои краища на България, за заминаването на хората в чужбина в търсене на препитание, за обираните им изоставени домове, за мутренските хегемони, които могат да си купят цяло село, за хората, останали в замиращите малки градчета и села... Всичко това е разказано с ненатрапчив хумор, предизвикващ усмивки и умиление.
Персонажите са истински и колоритни - силни женски образи, които притежават някаква неописуема харизма и са почти митологизирани. Положителните герои ни стават симпатични и мили, а за отрицателните очакваме да получат това, което заслужават. Езикът на романа е образен и въздействащ.
На преден план се откроява историята на Дамяна - малко момиченце, чиито родители са разделени. Бащата е сред многото българи, работещи в чужбина, а майка ѝ, брилянтна математичка, я е оставила на грижите на баба ѝ Елена, която е най-вещата билкарка в Радомирско. "Лудото Ленче", както наричат Елена, лекува нуждаещите се, дори лошите "хайдуци", които отсичат дръвчетата в двора ѝ в Старо село.
Постепенно Дамяна започва да учи занаята от баба си и намира единственото си другарче - малкото циганче Васил. На фона на всичко това се играят хора̀ на мегдана, потропват дизайнерските токчета на майката Сияна, случват се нейните раздели и събирания с мъжете в живота ѝ - съпруга Христо и мутрата Риж Димитър, реват мощни автомобили, къкрят отвари и лекове в странни бутилки, приготвени от Елена, и се носи мистериозен вълчи вой.
Сюжетът на места не е линеен и някои събития се представят по няколко пъти чрез различните гледни точки на отделните герои. Това може да бъде объркващо. Не е особено ясно кой е истинският главен герой - дали е Дамяна, дали е баба ѝ, или пък някой от родителите.
Романът засяга нещо по-дълбоко - отношенията между човеците. Всъщност в книгата вълци няма. Те по-скоро витаят оттатък видимия свят - отпращат към отчуждението между хората, към суровите им взаимоотношения, а това добре кореспондира с корицата на книгата - дело на художника Христо Гочев, на която се изобразява нещо като тотем от човешки глави, от които "поникват" вълчи муцуни. Все едно вълчото е вътре в нас, а не в гората - опасността не идва от набезите на зверовете, а от това, което сами можем да си причиним.
Друга важна тема в романа е талантът, която самата авторка коментира в свои интервюта и представяния. Проява на талант виждаме при Васил и дядо му, които лекуват с музиката си; виждаме го, когато Дамяна и Елена изцеляват хората; разпознаваме го дори в умението на жителите от тези западащи региони да оцеляват.
Така остават въпросите "Защо резерват?", "Какво има в него и какво трябва да се опази?". Защото това е основната функция на резерватите - да съхранят някого, нещо... Може би отговорът се налага сам. Това, което трябва да бъде опазено, са отношенията между хората, добротата.
Многократно в сюжета се разказва историята за намирането на спътник в живота на всеки човек. Според приказката, която е разпространена в този край, това става чрез изпиването на сълзите. Това се е случило с родителите на Дамяна, случва се и със самата нея и Васил - единственото ѝ приятелче. Тази местна приказка напомня на мита за сродната душа и разделените хора, появяващ се в "Пир" на Платон. Сякаш едно от основните послания в романа е търсенето на "другия", на липсващото, което трябва да бъде пазено и защитавано в този резерват.