Най-добрите разкази на популярната американска писателка Шърли Джаксън (1916 - 1965), събрани в сборника "Лотарията и други разкази", излязоха за първи път на български език, съобщи издателство "Кръг". Преводът е на Светлана Комогорова - Комата, а корицата е на Люба Халева.

Джаксън е известна с пристрастията си към свръхестествени теми и провокативните си сюжети. Печели огромна популярност именно с разказа си "Лотарията", публикуван през 1948 г. в списание "Ню Йоркър". В него тя разкрива невидимата зловеща страна на пасторално американско село. Темата за изкупителната жертва и мрачния обрат, предизвикват изумителна читателска реакция - медията получава рекорден брой писма, а Шърли Джаксън е принудена да се защитава. Въпреки това "Лотарията" става част от американската култура - препечатки в списания, сборници и учебници; радио адаптация, балет от 1953 г.; филми от 1969 г. и 1997 г.; опера; пиеса.

Любопитна е оценката на майстора на хоръра Стивън Кинг: "Прочетох "Лотарията" в гимназията. Първата ми реакция: шок. Втората: "Как го е направила?"

Сборникът съдържа още 24 истории, напълно непознати за българските читатели. Те са писани през различни години. Творби като "Демоничният любим", "След вас, драги ми Алфонс", "Цветната градина", "Седемте вида неяснота" и "Зъбът" разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце.

Отличителното при Джаксън е, че работи с повтарящите се мотиви и символи. В повечето разкази присъства един и същ второстепенен герой - господин Харис. Той е демоничният любим, писател, нелеп колега или странен съсед сноб. Различни предмети се появяват в различните разкази, а домът - в града или в провинцията - е централен топос. "Джаксън е проникновен наблюдател на домашната баналност и дребнотемие, зад които с изящна жестокост ни разкрива дълбоките, страшни за гледане пластове на човешкото. Тя открехва пердето към ужаса на съществуването и общуването", уточняват от издателството.

ЧАРЛС

В деня, в който синът ми Лори тръгна на детска градина, той отхвърли гащеризоните от рипсено кадифе и започна да носи сини джинси с колан. Гледах го първата сутрин как тръгва с по-голямото съседско момиче и ясно разбирах, че една цяла епоха от живота ми е приключила и моето сладкогласно детенце от яслите е било заменено от някакво наперено създание с дълги панталони, което забрави да поспре на ъгъла и да ми махне за довиждане.

Същия ден той се прибра - входната врата се отвори с трясък, кепето му изхвърча към пода, а гласът му изведнъж се превърна в дрезгав крясък:

- Тука никой ли няма?

На обяд се изрепчи на баща си, разля млякото на сестричката си и отбеляза, че учителката му казала как не бивало да изричаме напразно името Господне.

- Как беше днес в градината? - попитах с внимателно отработен нехаен тон.

- Добре - отвърна той.

- Научи ли нещо? - попита баща му.

Лори го погледна студено.

- Научих нищо.

- Не научих - поправих го аз. - Не научих нищо.

- Обаче учителката напляска едно момче - каза Лори. Говореше на филията си с масло. - Задето се държи нахално - додаде той с пълна уста.

- Какво направи момчето? - попитах. - И кое беше?

Лори се замисли.

- Беше Чарлс - отвърна. - Държеше се нахално. Учителката го напляска и го прати да стои в ъгъла. Страшно беше нагъл.

- Какво направи? - попитах отново.

- Виж какво, младежо... - започна баща му, но Лори се смъкна от стола, взе си една курабийка и се отдалечи, още преди съпругът ми да се е доизказал.

На другия ден, още щом седна да обядва, Лори отбеляза:

- Днеска Чарлс пак се държа лошо.

Ухили се чак до ушите и добави:

- Днеска Чарлс удари учителката.

- О, небеса! - възкликнах аз, та да не споменавам напразно името Господне. - Сигурно пак са го напляскали.

- Много ясно - отвърна Лори, след което се обърна към баща си: - Я виж!

- Какво? - вдигна поглед баща му.

- Погледни надолу - каза Лори. - Виж ми палеца. Ама че си тъп! - и се разсмя като ненормален.

- Защо Чарлс удари учителката? - побързах да попитам.

- Защото тя искаше да го накара да оцветява с червени моливи - обясни Лори. - Чарлс искаше да оцветява със зелени моливи и затова удари учителката, а тя го напердаши и каза никой да не си играе с Чарлс, обаче ние всички си играхме.

На третия ден - беше срядата на първата седмица - Чарлс ударил с люлка главата на едно момиченце и му я разкървавил, а учителката го наказала да не излиза през цялото междучасие. В четвъртък Чарлс трябвало да стои в ъгъла, докато им четели приказка, защото постоянно тропал с крака по пода. В петък Чарлс бил лишен от привилегията да ползва черната дъска, понеже разхвърлял тебеширите.

В събота отбелязах пред мъжа ми:

- Не смяташ ли, че детската градина обърква твърде много Лори? Всичката тая грубиянщина, сбърканата граматика, пък и това момче Чарлс - подобно влияние ми се струва много лошо.

- Всичко ще се нареди - увери ме той. - В света няма как да няма и хора като Чарлс. По-добре да ги срещне сега, отколкото по-късно.

В понеделник Лори се прибра късно и пълен с новини.

- Чарлс! - извика той, щом се зададе отдолу по хълма. Аз тревожно го чаках на стъпалата пред входа. - Чарлс - крещеше той, докато катереше хълма. - Чарлс пак беше лош.

- Влизай веднага - подканих го, щом приближи достатъчно. - Обядът те чака.

- Ти знаеш ли какво направи Чарлс? - попита той, щом мина след мен през вратата. - Чарлс така се разкрещя в училище, че пратиха едно момче от първи клас да каже на учителката да го накара да млъкне, и затова Чарлс трябваше да остане след училище. И затова всички деца останахме да го гледаме.

- Какво направи той? - попитах.

- Просто си седеше там. - Лори се покатери на стола си и се настани на масата. - Здрасти бе, тати, дърти и космати!

- Днес са задържали Чарлс след училище - осведомих аз баща му. - Всички деца останали с него.

- Как изглежда този Чарлс? - попита мъжът ми. - Как му е фамилията?

- Той е по-едър от мен - каза Лори. - Няма галоши и даже не носи яке.

В понеделник вечерта беше първата родителска среща и само това, че малката беше настинала, ми попречи да отида. Страстно желаех да се запозная с майката на Чарлс. Във вторник Лори изведнъж отбеляза:

- Днес нашата учителка имаше приятелско посещение.

- От майката на Чарлс ли? - попитахме в един глас с мъжа ми.

- Неее - отвърна презрително Лори. - Беше мъж и ни накара да правим упражнения, трябваше да си докоснем пръстите на краката. Виж - слезе от стола той, приклекна и докосна пръстите на краката си, - ето така! - Върна се тържествено на стола, грабна вилицата и заяви: - Чарлс дори не прави гимнастика.

- Хубаво - казах аз сърдечно. - А не искаше ли Чарлс да прави гимнастика?

- Неее - отвърна Лори. - Чарлс се държа така нахално с приятеля на учителката, че не му дадоха да прави гимнастика.

- Пак ли нахалства? - попитах.

- Изрита приятеля на учителката - обясни Лори. - Приятелят на учителката каза на Чарлс да докосне пръстите на краката си като мен преди малко, а Чарлс го срита.

- Какво ще го правят Чарлс, как смяташ? - попита го баща му.

Лори сви рамене превзето.

- Сигурно ще го изгонят от градината.

Сряда и четвъртък минаха по обичайния начин - Чарлс крещял, докато им четели приказка, освен това ударил в корема едно момче и го разплакал. В петък Чарлс пак останал след училище, както и всички други деца.

На третата седмица в детската градина Чарлс вече беше институция в семейството ни. Малката беше Чарлс, когато плачеше по цял следобед; Лори се направи на Чарлс, когато напълни количката си с кал и я прекара през кухнята; дори и мъжът ми, когато закачи с лакътя си телефонния кабел и събори телефона, пепелника и една купа с цветя от масата, след първата минута каза: "Май стана като с Чарлс".

По време на третата и четвъртата седмица Чарлс като че ли се преобрази. В четвъртъка от третата седмица Лори мрачно докладва на обяд:

- Чарлс днес беше толкова послушен, че учителката му даде ябълка.

- Какво? - възкликнах.

- За Чарлс ли говориш? - додаде предпазливо мъжът ми.

- Да, за Чарлс - отвърна Лори. - Той раздаде моливите и събра книжките след това, а учителката го нарече свой помощник.

- Какво е станало? - попитах невярващо.

- Той ù беше помощникът, това е всичко - каза Лори и сви рамене.

- Може ли това да е вярно за Чарлс? - попитах една вечер мъжа си. - Възможно ли е да се случи подобно нещо?

- Само почакай, и ще видиш - отвърна цинично той. - Когато си имаш работа с Чарлс, това означава само, че крои нещо.

Май грешеше обаче. Повече от седмица Чарлс беше помощникът на учителката - всеки ден раздаваше и събираше неща, никого не задържаха след училище.

- Следващата седмица пак има родителска среща - казах една вечер на мъжа си. - Отивам, за да намеря там майката на Чарлс.

- Попитай я какво се е случило с него - отвърна мъжът ми. - Ще ми се да знам.

- И на мен ми се ще - признах.

В петък същата седмица нещата се върнаха към нормалното.

- Знаете ли какво направи днес Чарлс? - попита Лори, докато обядвахме, с леко страхопочитание в гласа. - Каза на едно момиченце да каже една дума и тя я каза, а учителката ù изми устата със сапун, пък Чарлс се смееше.

- Каква дума? - неразумно попита баща му.

- Трябва да ти я кажа на ухото, толкова е лоша - отвърна Лори. Слезе от стола си, заобиколи и отиде при баща си. Мъжът ми приведе глава и Лори радостно му прошепна думата. Очите на баща му се облещиха.

- Чарлс това ли нареди на момиченцето да каже? - попита той с някакво уважение.

- Тя два пъти го каза - отвърна Лори. - Чарлс ù нареди да го каже два пъти.

- Какво стана с Чарлс? - попита мъжът ми.

- Нищо - отвърна Лори. - Той раздаваше моливите.

В понеделник сутринта Чарлс зарязал момиченцето и сам произнесъл лошата дума три-четири пъти, като всеки път му измивали устата със сапун. Освен това разхвърлял тебешири.

Когато същата вечер тръгвах за родителската среща, мъжът ми ме изпрати до вратата.

- Покани я на чай след срещата - каза той. - Искам да я видя.

- Стига да е там - изрекох молитвено аз.

- Там ще е - отвърна мъжът ми. - Не виждам как ще проведат родителската среща без майката на Чарлс.

На срещата седях нервно, оглеждах всяко уверено лице на матрона и се опитвах да определя кое от тях крие тайните на Чарлс. Никое не ми изглеждаше достатъчно изпито. Нито една жена не стана по време на събранието да се извини за държанието на сина си. Никой не спомена Чарлс.

След срещата разпознах и издирих детската учителка на Лори. Тя държеше поднос с чаша чай и парче шоколадова торта, а аз - с чаша чай и парче торта с маршмелоу. Маневрирахме предпазливо една към друга и се усмихнахме.

- Нямах търпение да се запознаем - казах. - Аз съм майката на Лори.

- Всички ние много се интересуваме от Лори - отвърна тя.

- Да, в детската градина със сигурност му харесва - казах. - Постоянно говори за нея.

- Малко му беше трудно да се приспособи през първите една-две седмици - отвърна превзето тя, - но сега е чудесен малък помощник. С известни отклонения от време на време, разбира се.

- Лори обикновено се приспособява много бързо - съгласих се. - Сигурно изключенията са били под влияние на Чарлс.

- На Чарлс?

- Да - засмях се аз. - Сигурно с Чарлс мира нямате в детската градина.

- Кой Чарлс? - попита тя. - В детската градина нямаме Чарлс.