"Харолд и Мод" на Колин Хигинс (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Харолд и Мод", с автор Колин Хигинс, предоставен от Издателство "Кръг"

Култовата черна комедия "Харолд и Мод" за първи път в книга на български. Стефан Данаилов и Леда Тасева са звездите в тв постановката на Хачо Бояджиев от 70-те

Харолд е объркан юноша, който посещава погребения за забавление и често инсценира смъртта си по най-неочаквани начини. Мод е почти 80-годишна, обича да краде автомобили и да прави полицията за смях. Ексцентризмът на тези двама герои, които съдбата среща, ги превръща в култови образи.

Те са увековечени във филма "Харолд и Мод" от 1971-ва, в много театрални постановки, включително и у нас, а сега за първи път на български се публикува и едноименният роман. Авторът Колин Хигинс е американски сценарист, продуцент и режисьор, който пише книгата и сценария си едновременно като дипломна работа за магистратурата си. "Харолд и Мод" излиза по книжарниците със знака на издателство "Кръг", в превода на Владимир Германов и с красива корица от Виктория Видевска.

Възможно ли е деветнайсетгодишният Харолд, който обикаля из града с личната си катафалка, да се научи да живее пълнокръвно от щурата Мод, или ситуациите, в които младите попиват мъдростта на старите, си остават просто клише? Възможно ли е между двамата герои да се изгради приятелство, което да прерасне дори в нещо повече?

Отговорът е положителен, щом става дума за Мод, която разбива всички стереотипи на пух и прах. Мод често припомня на околните, че нищо не е вечно - нито вещите, нито дните ни на този свят. "Не можеш да позволиш светът да те съди толкова строго", казва тя на своя млад приятел. И още: "Най-добре е да не си прекалено морален. Самозалъгваме се и губим твърде много от живота си. Цели се над морала". Или: "Светът няма нужда от още стени. Всички трябва да излезем и да строим мостове!".

И така, докато Мод отваря очите на Харолд за всички възможности на живота, младежът се кани да отпразнува с нея осемдесетия ѝ рожден ден. Всеки е подготвил изненада за другия, но изходът от едната е особено труден.

Вълнуващ, забавен и необикновен, романът "Харолд и Мод" бързо печели симпатиите на читатели по цял свят. Едноименният филм с носителката на "Оскар" Рут Гордън, е награден с две статуетки "Златен глобус". Спектакли по пиесата и до днес се играят на театрална сцена по цял свят - от "Бродуей" до България. Незабравима остава телевизионната постановка на Хачо Бояджиев от 1978-а със Стефан Данаилов като Харолд и Леда Тасева като Мод. Всички нейни почитатели несъмнено ще харесат и романа, в който се разказва цялата история на любимите герои.

Колин Хигинс (1941 - 1988) е американски сценарист, продуцент и режисьор. Първият му проект "Харолд и Мод" е започнат под формата на сценарий за магистърския му труд, след което паралелно е доразвит в книга и филм. Хигинс има номинации за "Еми" и "Златен глобус", но името му остава завинаги свързано най-вече с "Харолд и Мод".

Откъс от "Харолд и Мод" на Колин Хигинс

Харолд Чейсън се качи на стола и наниза примката на врата си. Пристегна я и подръпна възела. Щеше да издържи. Огледа кабинета. Тихо звучеше Шопен. Пликът стоеше подпрян на бюрото. Всичко беше готово. Той чакаше. На алеята вън се чу кола. Тя спря и от нея слезе майка му. С едва забележима усмивка Харолд събори стола и увисна с конвулсии във въздуха. След малко краката му престанаха да ритат и тялото му остана да се люлее на въжето.

Госпожа Чейсън хвърли ключовете на масичката до входната врата и извика на прислужницата да прибере пакетите от колата. Обядът беше отегчителен и се чувстваше уморена. Погледна се в огледалото и разсеяно оправи косата си. Матираната перука ще свърши работа за вечерята по-късно, реши. Ще отмени часа си при Рене и ще подремне следобеден сън. В края на краищата полагаше ù се да се поглези от време на време. Влезе в кабинета и седна зад бюрото. Докато търсеше номера на фризьорката в бележника, се заслуша в Шопен. "Колко успокояващо", помисли си и започна да набира.

Рене щеше да се ядоса, обаче нямаше друг начин. Чу сигнала в слушалката, облегна се и забарабани с пръсти по подлакътника на стола. Забеляза плика на бюрото, адресиран до нея. Вдигна очи и видя от тавана да виси тялото на сина ù.

Застина на място.

Тялото леко се поклащаше, а въжето около голямата дъбова греда тихо проскърцваше в ритъм с клавирната музика.

Госпожа Чейсън се вторачи в изцъклените очи, изплезения език и възела, стегнат здраво около зловещо извития врат.

"Съжалявам - чу се тъничък глас, - свързахте се с несъществуващ номер. Моля, уверете се, че набирате правилно. Това е..."

Госпожа Чейсън прекъсна връзката.

- Харолд, сериозно ли?! - изпъшка, докато опитваше пак. - Мислиш си, че е много забавно, предполагам. Изглежда, за теб няма значение, че семейство Крофърд ще дойде на вечеря.

- О, Харолд ВИНАГИ е имал добри маниери - каза госпожа Чейсън на възрастната госпожа Крофърд същата вечер. - Наистина! Карах го да се храни с нож и вилица още когато беше на три. Никога не е създавал проблеми като бебе, макар че бе по-болнав от другите деца. Трябва да го е взел от баща си, защото аз не съм боледувала и ден през живота си.

И разбира се, от него е наследил и странната си представа за ценности - тази слабост към абсурдното. Помня, че веднъж, когато бяхме в Париж, Чарли излезе за цигари и следващото, което чух, бе, че са го арестували, защото се носел гол по Сена - експериментирал с теченията на реката с чифт жълти надуваеми плувки. Ами струваше ни доста enfluence и d'аrgent, за да потулим случая, уверявам ви.

По-младата госпожа Крофърд се засмя разбиращо, а с нея и господин Крофърд, господин Фишър, господин и госпожа Тръскот-Джоунс. Възрастната госпожа Крофърд от-пи от шампанското си и само се усмихна.

- Готова ли си за десерта? - попита я домакинята. - Готови ли сте всички за прекрасна пеш мелба? Харолд, скъпи, не си доял цвеклото си!

Харолд само я погледна от края на масата.

- Чу ли ме, скъпи? Изяж си цвеклото. Много е хранително, чудесно е за организма ти.

Харолд вдигна очи към майка си и мълчаливо остави вилицата.

- Какво ти е? - попита госпожа Чейсън. - Не се ли чувстваш добре?

- Гърлото ме боли - отговори той тихо.

- О, скъпи! Тогава бързо се качвай да си легнеш. Извини се и кажи лека нощ на всички.

- Извинете ме - рече Харолд. - И лека нощ на всички.

Стана от масата и напусна трапезарията.

- Лека нощ - отвърнаха всички.

- Вземи един аспирин! - извика госпожа Чейсън след сина си. - С много вода!

И пак се обърна към гостите.

- Боже мой - каза им, - не знам какво да правя с това момче. Напоследък е много труден. Ще го изпратя при доктор Харли, психиатъра ми, а брат ми Виктор - бригадният генерал - разбира се, непрекъснато ми повтаря, че отговорът е в армията. Аз обаче не искам да попадне в някоя джунгла, за да се бие с местни. Така загубих Чарли. Разбира се, Чарли не се биеше. Снимаше папагали в Полинезия, когато...

- Още шампанско! - извика възрастната госпожа Крофърд и шумно се оригна.

- Майко! - възмути се дъщеря ù.

- Простете. Стори ми се, че видях прилеп.

На масата настъпи кратка тишина, докато господин Тръскот-Джоунс не съобщи, че никога не е вкусвал такава чудесна пеш мелба, и госпожа Чейсън не разказа как е получила оригиналната рецепта от някакъв тенор в Токио, който твърдял, че бил незаконен син на самата Нели Мелба.

"Защо водят тази стара жена на партитата - мислеше си госпожа Чейсън, докато седеше пред тоалетката и сваляше перуката си, - е напълно непонятно. В края на краищата тя е съвършено сенилна. Винаги е толкова неловко, особено за семейството ù, и разбира се, подлага на изпитание домакинята."

"Защо не я настанят в дом? - питаше се тя, докато взимаше пеньоара си от леглото. - Там ще се погрижат добре за нея и ще може да живее с други такива, докато ù дойде времето."

Спря пред вратата на банята и застана пред огледалото в цял ръст. Изпъна рамене, потупа корема си. "Да останеш млад, означава чисто и просто да останеш слаб."

Отвори вратата и запали лампата в банята. Харолд лежеше във ваната с широко отворени очи и прерязано гърло, от шията и китките му се стичаше кръв.

- О, боже! О, боже! - изпищя госпожа Чейсън. - Не! Не! Това е прекалено! Прекалено е!

Обърна се и разплакана избяга по коридора.

Харолд изви врат и се ослуша. В далечината чуваше истеричното виене на майка си. Погледна се в изпръсканото с кръв огледало и на лицето му се появи едва доловима усмивка.