Здравка Евтимова: Има повече усмивки в "Луничави разкази"

Новата книга на Здравка Евтимова "Луничави разкази" ще бъде представена и в София, съобщи издателство "Жанет 45". Сборникът излезе в края на миналата година и беше промотиран в Пловдив, Сливен и други градове на страната.

Столичната премиера ще се състои на 8 февруари, четвъртък, от 18 ч. в книжарница "Гринуич" (бул. "Витоша" №37). Тя ще премине като разговор между проф. Амелия Личева - декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет, и Здравка Евтимова.

"В "Луничави разкази" са събрани двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях разсмиват, други натъжават, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо не и на живота ни извън книгата", казват от "Жанет 45".

В интервю за БНР Здравка Евтимова каза, че заглавието на книгата е измислено от редактора й Красимир Лозанов.

"Имах радостни моменти тези години. Имах приятели, които ме бяха помолили да напиша щастливи разкази. Трима са идвали при мен и са ми казвали: "Напиши ми един щастлив разказ, за да ми тръгне на хубаво." Така по някакъв начин щастието да отиде до тях. Има повече усмивки в тази книга. Има и тъжни моменти, разбира се. Човек живее от тъгата и се гмурва след това в радостта, за да може да оцени всеки радостен миг - което е безценно съкровище", заяви писателката пред националното радио.

Здравка Евтимова (64) е носителка на редица литературни награди, сред които "Златен ланец", "Чудомир", "Блага Димитрова", "Балканика", Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за "Една и съща река"). През 2019 г. й е присъдена Националната литературна награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската духовност, а през октомври 2021 г. зрителите на Българската национална телевизия я избират за своя любим български автор.

Последният ѝ роман "Резерват за хора и вълци" беше отличен с "Цветето на Хеликон" през 2022 г. като най-продаваната книга от номинираните за наградата "Хеликон". Романи и сборници с разкази на Здравка Евтимова са публикувани не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Гърция, Канада, Израел, Италия, Китай, Франция, Сърбия, Северна Македония, Словения.

Из "Луничави разкази" от Здравка Евтимова

МИЛЕНА КАВГАТА (откъс)

"Целият им род е крив - от бебето до най-дъртия, умът - тел, дето не се превива, нито се чупи, само ръждясва. Това са те. Дядо ѝ се казва Андон, все начумерен, като че някой е запалил купчина тор в главата му и наоколо пуши, та се не търпи. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под името не струва.

Напънала се госпожица Анда, та сварила сапун - сама го къкрила, сама го рязала на калъпи. То не сапун, ами злост - сложила го в една щайга и на всеки калъп издълбала букви, та написала "Бившият".

Помислете какво ще си миете с вашия бивш, дами.

Нагла, та горчива Анда - и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:

- Милена, как е Калоян? Ще му предадеш ли, че съм го търсила?

Калоян е моят син - фокусирам вниманието върху този факт, за да лъсне категорично що за крив корен е тя.

- Защо - казвам - си го търсила?

- За да му дам този сапун - подарък от мене - и тя ми подава един калъп, на който е изкопала с печатни букви "Бившият". - Нали се сещаш какво мръсно пране можеш да избелиш с това? - намеква ми Анда.

Добре че съм възпитана жена, та не ѝ казвам в прав текст: "Я се виж колко си дебела."

- Значи Калоян вече ти е бивш? - заключавам тънко.

- Да, точно така - потвърждава тя.

- А ти си дебела! - лая аз.

Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко - тоест никога.

Очите ми са малко слаби, та може и да съм се заблудила - сълза ли лъсна по клепките на Анда? Колкото ще се просълзи котлонът, на който варя боб, толкова ще се просълзи тя.

- Да - казах аз. - Дебела.

Тя се завъртя, обърна ми гръб - честно, едричка беше, но те от техния род са такива - месо им дал господ, и гърла. Баща ѝ Дачо например, като пийне и викне, се чува от Перник направо на Централната гара в София; ако е замръзнала Струма, ледът се раз-пуква. Ако дядо ѝ Андо се напие и зине да пее - това аз с очите си видях, защото вишната е в моя двор - разцъфна пустата вишна, от песента на тоя пияница цветчетата ѝ се разтвориха до едно.

- Тогава - досети се Анда - дай ми сапуна обратно. Синът ти няма да ми е бивш.

Тук е точното място да кажа, че макар и мой единствен син, Калоян е глупаво момче, щом накланя ума си към Анда. Вярно е, пътува повече от моряците - днес е в Радомир, утре е в Търново, а вдругиден - в Ивайловград."