"В една целувка се души ни сляха": литературна вечер, посветена на Мара Белчева
Националният литературен музей и къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" (София, ул. "Г. С. Раковски" 138, ет. 1.) организират на 14 февруари поетично-музикална вечер под наслов "Аз слушам само твоите очи, как дивно ми говорят за живота" и откриват ново експозиционно пространство, свързано с личността и литературното дело на Мара Белчева, съобщиха от културната инситуция.
Драматичната и неповторима любов на Мара Белчева и Пенчо Славейков ще бъде водещ мотив на вечерта.
На своеобразната среща между минало и настояще ще се четат стихове за любовта, изпълнявани от български поети от различни поколения - Найден Вълчев, Недялко Йорданов, Маргарита Петкова, Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Добромир Банев, Красимира Макавеева, Калоян Христов.
Специално участие ще има композиторът Хайгашод Агасян.
Животът на родената в град Севлиево поетеса Мара Белчева (1868 - 1937) е белязан от поредица щастливи срещи и фатални загуби. Умна, добре образована и силна, след всеки удар на съдбата тя успява да възвърне равновесието и душевната си цялост, а с интелектуалното си очарование привлича Пенчо Славейков и се превръща в негова сродна душа и вечна спътница.
"В знак на почит към една от най-красивите и талантливи български поетеси, в музея на баща и син Славейкови ще се открие нова експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на Мара Белчева", поясняват от Националния литературен музей.
Из поезията на Мара Белчева
Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
***
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
***
Душата ми отново посети
и в есента Великден ми донесе!
И свeтъл звон в тъмата се разнесе, -
крило на херувим над нас лети.
И домът ми с дъхът си освети,
Раздигнаха се тъмните завеси,
и мъртва в мене радостта възкресе:
във нея бяхме само аз и ти.
В една целувка се души ни сляха,
и пролет цъфна, птичките запяха,
събудиха градинските цветя.
И във мълчанието от бяла свила,
загърнала ме твоята закрила,
на тихото й аз крило летя.