Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Анна О" на Матю Блейк (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Анна О", с автор Матю Блейк, предоставен от Издателство "Ера"
Ами ако кошмарите ни всъщност не са сънища? Анна О не е отваряла очи от четири години.
От нощта, в която е открита дълбоко заспала, след като намушква двама души до смърт без ясен мотив. Наречена е от таблоидите Спящата красавица, а състоянието ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като "синдром на примирението".
Доктор Бенедикт Принс е съдебен психолог и експерт по съня. Неговите методи са последната надежда Анна О да бъде събудена, за да се изправи пред съда.
Докато Бенедикт се опитва да опази собствените си тайни и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на много по-дълбока, по-мрачна мистерия. Той знае всичко за най-тъмните кътчета на ума, заровени в подсъзнанието, но не подозира за огромната опасност от това, което излиза наяве
Събуждането на Анна О не е краят на историята, а само началото!
Матю Блейк се нарежда до звезди от ранга на Джилиан Флин и Алекс Майкълидис със своя заплетен, мрачен и пълен с обрати роман. Правата за издаване на книгата са купени за над 30 територии и е най-обсъжданият трилър на Франкфуртския панаир на книгата.
Откъс от "Анна О" на Матю Блейк
5. Бен
Основните факти по случая Анна О са сравнително познати. Мисля, че точно затова всички помнят случая, в суровата му простота има нещо шокиращо.
В три и десет сутринта на 30 август 2019 година Анна Огилви, двайсет и пет годишна, чиято майка е министър от правителство в сянка, а пък Анна е съосновател и редактор на списание "Елементарно", беше намерена заспала в бунгалото си в почивния комплекс "Фермата", в Оксфордшър, с двайсетсантиметров кухненски нож в ръце. В съседното бунгало бяха открити телата на най-добрите ѝ приятели: Дъглас Бют, на двайсет и шест, и Индира Шарма, на двайсет и пет.
Аутопсията разкри по десет прободни рани в двата трупа, общо двайсет. Пръстовите отпечатъци на Анна бяха единствените върху ножа и върху дрехите ѝ имаше петна от кръв. Криминалистичният анализ впоследствие установи съвпадение между петната върху дрехите ѝ и кръвта на двете жертви. Дигиталната проверка откри в телефона на Анна съобщение в "УотсАп", което съдържаше частично признание, изпратено преди да я завладее дълбокият сън.
Съдейки по трупното вкочаняване, смъртта настъпила няколко часа по-рано. Двете жертви не можели да бъдат спасени, раните им са били фатални. Детектив инспектор Клара Фенъл от отдел "Тежки престъпления и организирана престъпност" на район Темз Вали беше първият полицай, който стигна до "Фермата" и направи първоначален оглед на местопрестъплението. Тя завари госпожица Огилви все още облечена в изцапаните с кръв дрехи. Въпреки многобройните опити заподозряната да бъде събудена, госпожица Огилви остана заспала и неконтактна и по-късно беше закарана с линейка в болница "Джон Радклиф", на Хедли Уей.
Всички изследвания се оказаха в норма. Тя беше жива. Организмът ѝ функционираше. Невъзможно беше да се идентифицира мистериозното заболяване, което да е станало причината за дълбокия ѝ сън.
Анна Огилви никога повече не отвори очи.
Публичните последици бяха брутално бързи. Майката на Анна, баронеса Емили Огилви, незабавно напусна работата си като министър на вътрешните работи в правителството в сянка и се оттегли от Камарата на лордовете. Ричард Огилви, бащата на Анна и управител на глобален фонд, се отказа от плановете си да отвори нов офис в Манхатън. Прякорът на Анна дойде от псевдонима на Анна в социалните мрежи: @АннаО. Обикновено повечето заподозрени в убийство са мъже с нисък коефициент на интелигентност и мрачни истории на домашно насилие. Анна О беше млада жена, високо образована и публично известна като журналист в списание и писател. Историята на Анна О се оказа мечтата на всеки таблоид.
Медиите скоро изровиха всичко друго за Анна: детството ѝ в огромна къща в Хампстед; слуховете за употреба на наркотици като тийнейджърка; гаджетата ѝ в колежа в Оксфорд; дори за другите служители и стажанти в "Елементарно", списанието, което Анна основала заедно с Индира и Дъглас. Ако съм научил нещо като психолог, това е, че всички нашумели убийства са свързани с някакъв подходящ момент в определен период на годината. Август е идеалният месец за таблоидите, точно в средата на мъртъв сезон. Няколко месеца по-късно, и случаят можеше никога да не се разпали.
За мой късмет, Анна Огилви беше избрала добре момента.
Скоро, разбира се, дори имената в таблоидите се превърнаха в разделителна линия. Онези, които вярваха в невинността ѝ, я наричаха "Анна О", а онези, които смятаха, че е виновна, я кръстиха "Спящата красавица". Никой обаче не откъсваше очи от историята.
Честно казано, аз също.
