Колко са завоевателните войни, които Русия губи? Как въпреки всичко украинците разбиват мита за непобедимостта на втората армия в света? Колко срамни тайни крият българо-руските отношения? Според Огнян Стефанов отдавна е време да се дадат отговори на тези въпроси. "С всеки изминал ден хората получават доказателства за това как кремълският лидер и неговата армия се опитват да сбъднат зловещото пророчество за края на света, но и много сведения остават скрити", убеден е авторът на "Путин, войната и ние".

Огнян Стефанов е известен с книгите си "Кома", "Мафията от КГБ до ДС", "Господари на моргата", "Интервю с диктатор" и като създател на сайта "Фрог нюз", популярен с критиките си към корупцията в България.

БОРИС ПАСТЕРНАК, КУЕНТИН ТАРАНТИНО И СМЪРТОНОСНАТА СЯНКА НА КРЕМЪЛ

Когато прочетох "Доктор Живаго" на Борис Пастернак, изпитах дълбоко чувство на признателност към автора, който отвори пред очите ми цялата бездна на един строй, описван красиво и с много удивителни, но оказал се машина за смилане на съдби. Бях потресен и в същото време възхитен от умението на Пастернак да ни покаже живота, както Данте ни развежда из Ада. Могъщо усещане за реалността, която си играе с илюзиите, за да заеме мястото си в биографията на всеки от нас.

Пастернак успява някак да изпрати ръкописа в Италия и там през 1957 г. това знаменито литературно произведение вижда бял свят. А той го оценява и се възхищава. Но в Съветския съюз "Доктор Живаго" е издадена за първи път през 1988 г. - 28 години след смъртта на Пастернак. Защото там държали на "своята" истина.

Никога не успях да проумея що за приумица на съдбата е това? Но вече започвах да се ориентирам в лабиринта на диктаторските режими: Аз определям! - е философията на сатрапите. Те решават в даден момент, но не подозират, че Пастернак в крайна сметка ще спечели тази война.

През 30-те години на миналия век, когато сталинските репресии са във вихъра си, Пастернак превежда световни автори, но и немалко грузински поети с надеждата, че Бащата на народите* ще забележи това като грузинец. Писателят се е опитвал да оцелее, особено по време на еврейските чистки, в които загиват световни имена на руската литература. И Пастернак се спасява като по чудо.

Но цената... Цената е платена. Творецът се затваря, заживява в свой тесен кръг. През 1958 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Но "отказва" да я получи под натиск от Кремъл. Отказва, както сам пише до Нобеловия комитет, заради "отношението в СССР към това най-високо отличие". Аргумент, който и до днес затруднява изследователите.

Тогава написва стихотворението "Нобеловата награда"**

Две години по-късно Пастернак умира. Далеч от славата, от градския шум, намерил убежище в своята вселена.

Истории като тази те правят разсъдлив, предизвикват яростта ти, но и нараняват. Няма как да останеш безразличен, но ставаш внимателен. Едната възможност е да приемеш позициите на "мъдрото държавно и партийно ръководство", което държи живота ти, както се държи в ръка паднало от дървото врабче, което още не се е научило да лети. Пръстите се събират и птичето... няма го. Даваш си сметка за това. Много хора все още смятат, че решението на диктатора е правилното. Затова подкрепят "специалната военна операция" днес, спят в палатки пред Паметника на Съветската армия в София и бранят руските интереси, сякаш са свещени.

В Русия тези, които искат да имат свое мнение, са преследвани по всички възможни начини.

Избереш ли страната на Пастернак и другите като него, се превръщаш в птиче, което опитва да се измъкне от хватката на желязната ръка. Трудна задача, но който успее - разперва крила и полита. Полетът е свобода. Самото упорство да търсиш пролука от мрака към простора е свобода.

***

През 2019 г. американският режисьор и актьор Куентин Тарантино е в Русия по повод премиерата на филма "Имало едно време в Холивуд". Министерството на културата организира посещение на известния гост в Кремъл. Докато се разхожда из величествените зали, обсипани със злато, произведения на изкуството и уникални стенописи, Тарантино се обърнал към Елена Гарина, директор на Кремълските музеи: Може ли да платя част от това великолепно място, за да бъда погребан тук. Много ми харесва...

Новината обиколи света и естествено мнозина я възприемат като поредния изблик на Тарантиновото въображение, което често е на границата на абсурда.

Дали?

А може би Тарантино просто е усетил, че Кремъл е много подходящо място за погребения. Знаел е вече, че там лежат труповете на десетки, стотици хора и пищният архитектурен и художествен разкош не може да скрие скелетите от една отминала, но оставила дълбоки следи в паметта на цяла нация епоха.

Мисля си, че Тарантино им каза: Това е гробище. Ужасно красиво, величествено дори, но гробище.

Любим автор на холивудския режисьор е Борис Пастернак.

***

Преди няколко години жители на руския град Касимов в Рязанска област пишат писмо на Куентин Тарантино с необичайна молба - да спаси "къщата на д-р Живаго".

Сградата я е била собственост на Осип Кауфман - чичо на Борис Пастернак. Смята се, че именно Кауфман е човекът, от когото писателят черпи вдъхновение, за да изгради образа на своя герой - доктор Живаго.

Къщата е оставена на произвола на съдбата, руското културно министерство, а и местната община не са си мръднали пръста да я стегнат от десетилетия. Имало е и пожар...

Затова жителите на Касимов пишат: Господин Тарантино, знаем, че обичате руската литература и имате специална духовна връзка с Борис Пастернак, помогнете да спасим една светиня.

Писали в Америка на Тарантино, а не на Путин в Кремъл.

Путин през това време е зает с велики дела - например как да унищожи "нацистите" в Украйна и да я върне към орбитата на Москва. Осъществява плановете си за анексиране на Крим и други украински територии. А Кремъл освен гробище е и силната ръка, която държи птичето. Тази ръка, свита в юмрук, се интересува много повече от съветския паметник в София, отколкото от родения в Москва нобелист Пастернак и къщата, свързана с д-р Живаго - образ, който прави от СССР световна литературна сила.

Не ви ли се струва, че ако Русия беше свободна, щеше да има по-силно оръжие от ядреното?