"Путин, войната и ние": Огнян Стефанов осветява факти за причините за агресията

"Путин, войната и ние" - новата документална книга на разследващия журналист Огнян Стефанов, ще бъде представена на 4 април, четвъртък, от 18 часа в столичната книжарница "Гринуич" (бул. "Витоша" №37), съобщи издателство "Ентусиаст". Книгата излезе непосредствено след като се навършиха две години от пълномащабната война на Путин в Украйна. Авторът се фокусира върху причините, довели до агресията на Кремъл.
"Писането на книги е самотно занимание. Решилият се на таз авантюра предварително знае, че създаването на текст и привличането на вниманието на читателите е като сърфиране в морето нощем - адреналинът и рискът се надпреварват. Тъмното море този път е войната. Тази срещу Украйна е зловеща, но всички войни са такива. Опитал съм се да ви представя поредица от факти - непознати и познати, които да осветят причините за решението на руския президент и на кремълския елит да започнат военни действия. Какво може да мотивира един управленец да нападне свой съсед? Имат ли вина самите украинци, или бяха принудени да се обединят и да се изправят като един срещу агресията? Как всичко това се проектира върху съзнанието на обикновените българи? А на т. нар. интелектуален елит? Успяваме ли да се опазим от пропагандното цунами, което Русия насочи срещу България? Ще оцелеем ли?", пише във въведението Стефанов. |
"С "Путин, войната и ние" журналистът провокира към откровен разговор за това как се стигна до ада на войната, който руският президент отвори в Украйна. Стефанов събира и излага множество известни и непознати сведения, които служат за претекст на Кремъл да започне жестокия конфликт, хвърля светлина върху упорито прикривани моменти от биографията на Владимир Путин и говори за фалшивата пропаганда, която се разпространява в България", разказват от издателството.
Колко са завоевателните войни, които Русия губи? Как въпреки всичко украинците разбиват мита за непобедимостта на втората армия в света? Колко срамни тайни крият българо-руските отношения? Според Огнян Стефанов отдавна е време да се дадат отговори на тези въпроси. "С всеки изминал ден хората получават доказателства за това как кремълският лидер и неговата армия се опитват да сбъднат зловещото пророчество за края на света, но и много сведения остават скрити", убеден е авторът на "Путин, войната и ние".
Огнян Стефанов е известен с книгите си "Кома", "Мафията от КГБ до ДС", "Господари на моргата", "Интервю с диктатор" и като създател на сайта "Фрог нюз", популярен с критиките си към корупцията в България.
"Дневник" публикува откъс от "Путин, войната и ние", предоставен от издателство "Ентусиаст".
Из "Путин, войната и ние" от Огнян Стефанов
2.
Грях е не тъмнината, а нежеланието за светлина.
Марина Цветаева
БОРИС ПАСТЕРНАК, КУЕНТИН ТАРАНТИНО И СМЪРТОНОСНАТА СЯНКА НА КРЕМЪЛ
Когато прочетох "Доктор Живаго" на Борис Пастернак, изпитах дълбоко чувство на признателност към автора, който отвори пред очите ми цялата бездна на един строй, описван красиво и с много удивителни, но оказал се машина за смилане на съдби. Бях потресен и в същото време възхитен от умението на Пастернак да ни покаже живота, както Данте ни развежда из Ада. Могъщо усещане за реалността, която си играе с илюзиите, за да заеме мястото си в биографията на всеки от нас.
"Доктор Живаго"... Замисляли ли сте се, че когато Пастернак завършва книгата в началото на 50-те години на ХХ век, в СССР отказват да я публикуват, а критиката се нахвърля върху автора. Бил подменил грубо истината. Тяхната истина, разбира се, на официалните власти.
Пастернак успява някак да изпрати ръкописа в Италия и там през 1957 г. това знаменито литературно произведение вижда бял свят. А той го оценява и се възхищава. Но в Съветския съюз "Доктор Живаго" е издадена за първи път през 1988 г. - 28 години след смъртта на Пастернак. Защото там държали на "своята" истина.
Никога не успях да проумея що за приумица на съдбата е това? Но вече започвах да се ориентирам в лабиринта на диктаторските режими: Аз определям! - е философията на сатрапите. Те решават в даден момент, но не подозират, че Пастернак в крайна сметка ще спечели тази война.
През 30-те години на миналия век, когато сталинските репресии са във вихъра си, Пастернак превежда световни автори, но и немалко грузински поети с надеждата, че Бащата на народите* ще забележи това като грузинец. Писателят се е опитвал да оцелее, особено по време на еврейските чистки, в които загиват световни имена на руската литература. И Пастернак се спасява като по чудо.
Но цената... Цената е платена. Творецът се затваря, заживява в свой тесен кръг. През 1958 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Но "отказва" да я получи под натиск от Кремъл. Отказва, както сам пише до Нобеловия комитет, заради "отношението в СССР към това най-високо отличие". Аргумент, който и до днес затруднява изследователите.
Тогава написва стихотворението "Нобеловата награда"**
Аз съм като звяр в обсада.
Нeйде - хора, воля, ден,
а след мене - вой, нападат,
аз отвред съм обграден.
Тъмен лес, вълни се мътят,
ствол на рухнало дърво.
И отрязан ми е пътят.
Нека - все ми е едно.
И каква направих пакост?
Аз - убиец, негодяй?
Зарад мен в света оплакват
моя хубав роден край.
Но и тъй, почти пред гроба,
вярвам, близък е денят -
чело подлости и злоба
пред доброто ще сведат.
Две години по-късно Пастернак умира. Далеч от славата, от градския шум, намерил убежище в своята вселена.
Истории като тази те правят разсъдлив, предизвикват яростта ти, но и нараняват. Няма как да останеш безразличен, но ставаш внимателен. Едната възможност е да приемеш позициите на "мъдрото държавно и партийно ръководство", което държи живота ти, както се държи в ръка паднало от дървото врабче, което още не се е научило да лети. Пръстите се събират и птичето... няма го. Даваш си сметка за това. Много хора все още смятат, че решението на диктатора е правилното. Затова подкрепят "специалната военна операция" днес, спят в палатки пред Паметника на Съветската армия в София и бранят руските интереси, сякаш са свещени.
В Русия тези, които искат да имат свое мнение, са преследвани по всички възможни начини.
Избереш ли страната на Пастернак и другите като него, се превръщаш в птиче, което опитва да се измъкне от хватката на желязната ръка. Трудна задача, но който успее - разперва крила и полита. Полетът е свобода. Самото упорство да търсиш пролука от мрака към простора е свобода.
***
През 2019 г. американският режисьор и актьор Куентин Тарантино е в Русия по повод премиерата на филма "Имало едно време в Холивуд". Министерството на културата организира посещение на известния гост в Кремъл. Докато се разхожда из величествените зали, обсипани със злато, произведения на изкуството и уникални стенописи, Тарантино се обърнал към Елена Гарина, директор на Кремълските музеи: Може ли да платя част от това великолепно място, за да бъда погребан тук. Много ми харесва...
Новината обиколи света и естествено мнозина я възприемат като поредния изблик на Тарантиновото въображение, което често е на границата на абсурда.
Дали?
А може би Тарантино просто е усетил, че Кремъл е много подходящо място за погребения. Знаел е вече, че там лежат труповете на десетки, стотици хора и пищният архитектурен и художествен разкош не може да скрие скелетите от една отминала, но оставила дълбоки следи в паметта на цяла нация епоха.
Мисля си, че Тарантино им каза: Това е гробище. Ужасно красиво, величествено дори, но гробище.
Любим автор на холивудския режисьор е Борис Пастернак.
***
Преди няколко години жители на руския град Касимов в Рязанска област пишат писмо на Куентин Тарантино с необичайна молба - да спаси "къщата на д-р Живаго".
Сградата я е била собственост на Осип Кауфман - чичо на Борис Пастернак. Смята се, че именно Кауфман е човекът, от когото писателят черпи вдъхновение, за да изгради образа на своя герой - доктор Живаго.
Къщата е оставена на произвола на съдбата, руското културно министерство, а и местната община не са си мръднали пръста да я стегнат от десетилетия. Имало е и пожар...
Затова жителите на Касимов пишат: Господин Тарантино, знаем, че обичате руската литература и имате специална духовна връзка с Борис Пастернак, помогнете да спасим една светиня.
Писали в Америка на Тарантино, а не на Путин в Кремъл.
Путин през това време е зает с велики дела - например как да унищожи "нацистите" в Украйна и да я върне към орбитата на Москва. Осъществява плановете си за анексиране на Крим и други украински територии. А Кремъл освен гробище е и силната ръка, която държи птичето. Тази ръка, свита в юмрук, се интересува много повече от съветския паметник в София, отколкото от родения в Москва нобелист Пастернак и къщата, свързана с д-р Живаго - образ, който прави от СССР световна литературна сила.
Не ви ли се струва, че ако Русия беше свободна, щеше да има по-силно оръжие от ядреното?