Излизат две нови книги на Иван Теофилов

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Излизат две нови книги на Иван Теофилов

"Антология на българския символизъм" и "Детелина на хаоса" ще бъдат представени от Георги Господинов и Иван Ланджев в Софийската градска художествена галерия
"Рива"
"Антология на българския символизъм" и "Детелина на хаоса" ще бъдат представени от Георги Господинов и Иван Ланджев в Софийската градска художествена галерия
Две книги на поета, драматург и преводач Иван Теофилов ще бъдат представени в Софийската градска художествена галерия (ул. "Гурко" 1) от 18,30 часа на 3 април, съобщи издателство "Рива". Авторът, който в края на март навърши 93 години, ще присъства на премиерата. За книгите, творчеството и живота му ще говорят Георги Господинов и Иван Ланджев.
"Иван Теофилов е поетът, който остава голям, различен, неформатиран, странен, бяла врана, слон в стъкларски магазин и невписан (затова специално благодаря) към никоя фамилиарно-кръчмарска маса", пише Господинов за стихосбирката "Детелина на хаоса".
Другата книга, която ще бъде представена, е "Антология на българския символизъм". В тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори, уточняват от издателство "Рива".
"Като съставителски принцип избрах подхода на периодично излизащите френски и руски антологии, включващи повече и различни по величина поети. При това представени (доколкото е възможно) по-обстойно, за да се откроят и усетят истинските им намерения и стойности. И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние като "по-голяма" литература за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, приютявайки в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети", пише Иван Теофилов.
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в Пловдив (1949) и актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в София (1955). През 1955 - 1961 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 специализира в Чехословакия. Бил е драматург в Централния куклен театър (1962 - 1978); редактор в издателство "Народна култура" (1978 - 1991) и в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" (1984 - 1991), където благодарение на него дебютират мнозина талантливи млади поети от поколението на 80-те години; издател и главен редактор на сп. "Сезон" (1998 - 2003); секретар (1994 - 1996) и председател на Сдружението на българските писатели (1996 - 2000).
"Поезията му носи отпечатък и на богата ерудиция, литературните и културните препратки в нея не са епизодични - особено в стиховете, посветени на любимия Пловдив. Скритите и явни цитати и реплики към големи имена от древността до съвременността - Платон, Й. Бош, Ф. М. Достоевски, И. Андрич, Х. Л. Борхес, Н. Казандзакис и др., са още един начин за превръщане на локалното в универсално и за верността на поета към духа", се казва в Речника на българската литература след Освобождението.
Теофилов е носител на множество национални литературни награди: "П. К. Яворов" (1998), "Хр. Г. Данов" (2004 и 2013) и "Иван Николов" (1998); на наградата на Съюза на преводачите в България за "Избрани стихотворения" от И. Бунин (1979); на Златния знак на Съюза на преводачите (1986) и на наградата "Солоон", Пловдив (1996) - и двете за цялостно преводаческо творчество; "Орфеев венец", Пловдив (2013); "Аполон Таксофорос" (2016, на фестивала на изкуствата "Аполония"); Голямата награда за литература на Софийския университет (2016) и др. През 1996 получава почетния знак на гр. Пловдив - I степен, през 1997 - награда на Министерство на културата за принос в българската култура. През 2011 г. отказва ордена "Стара планина" с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че "съчетанието художник - власт е противоестествено и гибелно за твореца".
Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика - английски, арабски, испански, италиански, японски и др.