Обикновено се срещахме в кафенета късно сутрин, защото отнемаше часове да стегнеш целия бебешки багаж. За щастие, нямаше нужда да се ограничавам, защото имах достатъчно място за пелени, биберони, храна, кърпи и едва ли не цял пазар за месеца в бебешката количка. Викингските бебета ги карат насам-натам в огромни колички в стил Мери Попинз, или така наречените barnevogne ("детски колички"). Това е така, защото се смята за жизненоважно бебетата да могат да лежат спокойно, вместо да са се сгънали като банани в количката или столчето си за кола.

- Не е ли доста неудобно? - попита ме един скептичен приятел ерген, който избягва да носи риза, ако не я е разкопчал чак до пъпа си. Дойде да ме посети от Лондон и посочи с ужас огромната количка. - Как вкарваш това нещо в ресторант?

Обясних му, че родителството в провинциална Дания включва учудващо малко ходене по ресторанти. Той ме хвана за ръка със съчувствено изражение. Мисли, че всички бебета изглеждат като картофи и не би направил такава жертва.

- Добре тогава, а в кафене? Как вкарваш това нещо в кафенетата?

Обясних, че не го правя. Датчаните вярват един на друг толкова много, че нямат проблем с това да оставят бебетата си да дремват в количката отвън, докато влязат за едно капучино или да си вземат сандвич. Семействата, които живеят в апартаменти - особено в Копенхаген или големите градове, дори оставят бебетата си да спят в общите дворове. И да, когато първо научих за това, преди да стана родител, и аз бях шокирана.

- Няма ли да ти отнеме доста време да слезеш долу, ако на бебето му потрябва нещо? - попитах една приятелка, станала наскоро майка, докато пиехме кафе на балкона на апартамента ѝ на петия етаж, до който нямаше асансьор.

- Да - кимна тя и отпи бавна глътка от латето си.

Звучеше ми безумно. Но финландските учени са открили, че бебетата спят по-дълго, когато са навън, и във всички северни държави твърдо вярват във важността от чист въздух. Смята се, че е хубаво минивикингите да дишат чист въздух при всяка възможност, щом навършат две седмици, защото това помага на белите дробове да се развият. В Дания не вярват и в това да оставиш бебето да си пореве. Винаги откликват на нуждите му и учат новите родители, че не могат да разглезят бебето. Но що се отнася до дрямките, няма проблем да го оставяш да спи навън дори при -20 °С. "Леденият човек" Вим Хоф не може да им стъпи и на малкия пръст.

В началото се притеснявах дали не е опасно... ами ако някой реши да вземе бебето ми? Но приятелката ми ме увери, че никой не краде бебета в Дания.

Всъщност последният такъв докладван случай е от 1966 г. и е предизвикал такъв шок, че са писали за него в "Ню Йорк Таймс". Бебето е било върнато живо и здраво четири седмици по-късно и оттогава не е имало подобни случаи. В днешно време все още е често срещана практика да се оставят бебета в количките им отвън. Но не и в други страни.

Една датчанка се е прочула с това, че са я арестували в Ню Йорк, защото е оставила бебето си да спи навън. Една майска вечер през 1997 г. Анете Сьоренсен паркирала количката с малкото си момиченце пред един ресторант в Ийст Вилидж в Манхатън, докато тя и бащата на бебето, драматург, живеещ в Ню Йорк, седнали вътре. И двамата родители били арестувани за застрашаване на безопасността на детето.

Американците са били изумени и разярени от мисълта родителите да изоставят така детето си. Но датчаните са били също толкова изумени от мисълта, че да го оставиш да спи навън е някакво престъпление. В крайна сметка всички обвинения срещу Анете са били оттеглени, но този случай е емблематичен и нагледно показва културните разлики между северните нации и северноамериканците.

Свързах се с Анете, която сега е на петдесет и пет и още има същата широка усмивка, големи очи и кафяви къдрици като младата майка на снимките в пресата от 1990-те години, които видях.

С характерното омаловажаване на нещата, Анете споделя, че е била шокирана при случката: "Направих го, без изобщо да се замисля. За мен беше напълно естествено да оставя бебето си да спи отвън в количката. Но в американската преса всички бяха срещу мен. И въпреки че датските медии бяха на моя страна, цялото преживяване беше доста стресиращо." Анете е отраснала в провинцията в Дания и е дъщеря на фермери, така че е свикнала да има много свобода.

След първата ми година на датски живот вече самата аз чувствах, че се доверявам по-лесно и че съм по-щастлива - даже изпълнена с вяра в едно по-равнопоставено общество. Но все още не можех да си представя да оставя мъничкото си, врещящо червенокосо човече да спи в количката си отвън. Още не бях стигнала до това ниво.

И един ден се случи. И всичко беше наред.

А после се сдобих с близнаци.

И както Хенриете беше осъзнала, да вкараш количка за близнаци някъде е почти невъзможно. Така че, ако близнаците спяха, оставаха отвън, а аз сядах до прозореца, за да гледам дали одеялцата им няма да помръднат. Някои от майките супергероини имаха бебешки монитори ("някаква нова модерна глупост", както ги нарече съседът ми), но много от тях разчитаха просто на слуха си или на добротата на непознати, които ги уведомяват при нужда.

А после, когато много родители се замислят за ясла и за връщане на работа, викингите избират да не го правят.

Родителите в Дания имат право на петдесет и две седмици отпуск по майчинство или бащинство. Майките си вземат четири седмици преди раждането, а после всеки родител има единайсет седмици отпуск, който не може да се прехвърля и или го използваш, или го губиш. Останалите двайсет и шест седмици си ги поделят.

В Норвегия на родителите се полага една година. Майките вземат три седмици преди раждането и шест след това. После следва "споделен период" (fællesperiode), разпределен между родителите, и "бащина квота" (fædrekvote). Родителите в Исландия имат право на шест месеца всеки, с един прехвърлящ се месец, така че единият може да вземе седем месеца, а другият - пет.

Но голяма част от отпуска не може да се прехвърля и двамата родители биват окуражавани да участват активно в отглеждането на детето. Финландците имат четиринайсет месеца, като "родителят, който е бил бременен", както е законният израз, получава четиресет дни повече от "родителя, който не е бил бременен", за да се възстанови.

Знаете ли кой "печели" надпреварата, що се отнася до отпуска за родителство? Швеция. Шведите имат 480 дни платен отпуск по майчинство и бащинство. Бащите ползват най-много отпуск по бащинство в света - средно по 120 дни на дете. "Днес 90 % от шведските бащи се възползват от някакво родителско обезщетение и изразът "жена домакиня" вече не съществува", казва Никлас Льофгрен от Шведската агенция по социално осигуряване (Försäkringskassan). "В края на 1950-те години е имало един милион домакини в Швеция. Сега този термин е излязъл от употреба и жените нямат желание да се връщат към него."

Швеция е първата страна в света, която дава на двамата родители еднакви възможности да бъдат у дома с детето си още през 1974 година, с деветдесет дни отпуск за майката и деветдесет за бащата. "Но е било разрешено да ги прехвърлиш от бащата към майката и всички са го правили. Мъжете хич не са искали да си остават вкъщи", обяснява Никлас. Отнема още двайсет години, за да започнат мъжете да използват поне 10% от полагащия им се отпуск по бащинство.

През 1995 г. е въведен първият pappamånad - "месец на бащата" - с трийсет дни отпуск, запазени за бащите, който иначе се губи, ако не се използва. "В днешно време вече почти всеки баща прекарва време вкъщи. Ако не го направиш, се смята за малко странно." Дори има специален псевдоним, с който наричат бащите, които се мотаят по кафенетата с бебетата си - лате татковци.