Третият сезон на "Съкровища с Бетани Хюз", който се излъчва премиерно по Viasat History всеки петък от 22 ч, ще заведе зрителите в България, за да им покаже няколко от ценните български съкровища, съобщиха от телевизията. Българският епизод ще покаже варненското златно съкровище, епископската базилика в Пловдив, нестинарски танци, булки в Рибново и археологическите находки в Хераклея Синтика.

Премиерата по Viasat History на епизода за България от "Съкровища с Бетани Хюз" е на 24 май от 22.00 ч, а повторението е на 26 май от 09.55 ч.

По този повод "Дневник" публикува откъс от излязлата преди дни книга на Ирина Вагалинска "Мистерии в Хераклея Синтика", която се базира върху находките от археологическите проучвания на проф. д-р Людмил Вагалински. Откъсът е предоставен на редакцията от авторката. Трейлъра на филма можете да видите в края на текста.

Бурята се разрази внезапно, както често се случва в началото на лятото. От небето долетя далечен грохот, скупчиха се тъмносиви облаци и рукна пороен дъжд, а силният вятър накара по-младите дървета да се поклонят почти до земята.

Робите в къщата на Никострат се втурнаха да затварят врати и прозорци. Не чакаха нареждания; ковчежникът се гордееше, че всички те са идеално "дресирани" - от най-малките, седем-осемгодишни пъргави момчета и момичета, до най-опитните в прислужването.

Никой от тях не беше на повече от двайсет. Самият Никострат беше прехвърлил четиресет, но не обичаше да вижда около себе си дори намек за бръчки, немощ и увиснала кожа. Намираше начин да се отърве от по-възрастните роби много преди да ги усети в тежест, или просто да му се сторят неестетична гледка.

Той спокойно продължи вечерята си, изтегнал длъгнестото си тяло върху лектус1 с позлатена облегалка. От време на време хвърляше по някое сочно парче от агнешкото на двата черни мастифа в краката си - единствено те му правеха компания. Но Никострат нямаше нищо против да бъде сам с тях, той дори не разбираше истинския смисъл на думата "самота". Хорската глупост го изморяваше неимоверно, а имаше и някои по-специални сексуални вкусове, които не би могъл да сподели в обичайния семеен кръг.

***

Навън вятърът като че започна да утихва. Но някаква зле залостена врата или прозорец на приземния етаж периодично се удряше в стената и Никострат стана да види със светилник в ръка кой не си е свършил работата, както трябва. Мастифите го последваха.

Май ще бичуваме някого утре.

Мисълта му достави удоволствие.

Ковчежникът все още не беше изтрил леката усмивка от лицето си, когато видя фигура, загърната в тъмен плащ с качулка, да пресича атриума и да заобикаля имплувиума2. Кучетата оголиха зъби, заръмжаха и се втурнаха напред. Тъкмо щяха да скочат върху непознатия, когато той издаде особен свистящ звук и ги накара да се заковат на място.

Порив на вятъра угаси лампата, но Никострат продължи напред като в сън - не вярваше, че това действително се случва в неговия дом. Дори не се сещаше да извика. Просто искаше веднага, на секундата да види кой е скрит под качулката, каквото и да му струва това.

Непознатият сякаш разгада желанието му и я дръпна назад.

Блесна мълния и освети в детайли мокрото лице.

Не, не е възможно...

Но да, това несъмнено беше Протас, бирникът от Константинопол. Обаче сега нямаше и следа от обичайната добродушна усмивка, дори стойката му изглеждаше различна. Само гласът си оставаше същият, макар и лишен от фалшивата топлота:

- Не исках други да ме видят. По-добре е и за теб, и за мен.

Никострат се съвзе и мълчаливо посочи на Протас пътя към библиотеката. Понечи да плесне с ръце, за да накара робите да намерят сухи дрехи, но се сети, че това не е добра идея, и сам донесе няколко ленени кърпи от раклата в спалнята си. Дори си даде труда да загрее вино за неканения гост. После седна срещу него и зачака.

Протас избърса лицето си, бутна бокала встрани и обходи с поглед мозайките по пода в таблинума, майсторски нанесените фрески по стените, скъпите сребърни вази и ковчежета, великолепно изработените бронзови и мраморни пластики по рафтовете между свитъците. После се загледа в плетениците по златния пръстен с изображение на скорпион с рубинени очи, нанизан на десния показалец на Никострат. Кимна по посока на бижуто:

- Виждал съм подобен пръстен у един пленен персийски аристократ. Но отдавна не съм бил в къща с толкова скъпо обзавеждане. Обичаш лукса, ковчежнико.

- Това не е престъпление. Аз...

- Не ме прекъсвай, не съм ти задал въпрос все още. Разгледах и извънградската ти вила, поздравления - наистина е разкошна! Толкова голям мраморен басейн със статуи в човешки ръст няма и в резиденцията на провинциалния управител. Не е моя работа да проверявам слуховете за невръстните дечица, с които ми донесоха, че си се забавлявал там.

Но ти - Протас протегна обвинително показалец, - ти, ковчежнико, не би могъл да си позволиш всичко това. Не и без да бъркаш в касата с парите на града. Знам го със сигурност, макар да не съм бирник, както сигурно вече си се досетил.

Протас направи пауза и погледна изпитателно Никострат, но той предпочете за премълчи. Изчакваше, за да разбере естеството на атаката.

- Диомед обаче наистина разбира от сметки, не се съмнявай в това, Никострате. За него беше проста работа да сравни твоите отчети с постъпленията според имперските книжа. Мога с увереност да твърдя, че той много точно изчисли колко торби сребро си отклонил, вместо да покриеш с тях поне част от просрочените задължения на Хераклея Синтика. Как ли ще реагират архонтите, градските съветници, а и останалите ти съграждани, когато разберат за твоите злоупотреби?

- Но аз щях да върна парите...

- Дали?

Протас му хвърли ироничен поглед. Никострат изпи на един дъх виното в чашата си и реши да не губи време:

- Какво искаш?

- Да докажеш, че си верен поданик на император Теодосий, нищо повече.

- И как точно очакваш да го направя?

- Държавата ни има много врагове, винаги е било така. Но с някои от тях ние не можем да се сразим открито, лице в лице на бойното поле. Христоборец си, знам, обаче и ти би трябвало да си научил за еретиците, подпалили Константинопол, докато Теодосий още воюваше с узурпатора Максимус на Запад. Потушихме бунта, ала има влиятелни проповедници на свобода, които продължават да сеят разединение и да отслабват устоите на империята. Един от водачите на аномеите е тукашен и се крие наоколо. Трябва да ми помогнеш да намеря Зоил, преди да е продължил на север, защото не искам и да си представям как ще се сдуши с готските епископи отсам Истрос3. Чухме, че неговият ментор Евномий е в Одесос и замисля алтернативен събор на еретиците, така че може и нататък да потегли Кажи ми, Никострате, как да го открия?

- Да, научих, че Зоил се е прибрал. Но той е от Партикополис. Ако не е в дома си, нямам представа къде може да бъде.

Протас присви очи и се приведе напред:

- Ти май не разбираш. От мен зависи дали ще чезнеш в тъмница, или ще продължиш да си живееш охолно на свобода. Забрави ли, че и аз съм родом от Хераклея? Много добре знам откъде е Зоил, затова нашите войници отидоха първо там. Но някой го е предупредил, не можаха да го намерят. Явно е намерил подслон другаде, а аз помня от чия къща почти не излизаше, докато беше момче... Намерѝ начин да получа покана за дома на Периген, без да изглежда странно за домакините. Нареди на някоя от робините си да се сближи с Аная, Ендемия ѝ се доверява повече, отколкото на майка си. Но няма вреда да си поприказвам и с Бензилис, тя мрази Зоил - ако е научила нещо за него, сама ще ни го пъхне в ръцете. Ще очаквам от теб и да събереш сведения къде в района живеят християни. Имам нареждане да действам деликатно, значи ти също трябва да си много внимателен.

Ковчежникът кимна, после се изправи:

- Добре, Протас, можеш да разчиташ на мен. Ако е само това...

- Засега - да. Ще те потърся пак, щом се наложи.

Протас отново скри лицето си под дълбоката качулка и с удивително пъргави за пълничкото си тяло крачки се изниза навън. Никострат залости след него. Остана известно време прав, неподвижен като статуя. Това бе толкова нетипично за него, че мастифите се засуетиха неспокойно, едното дори вдигна муцуна и започна да вие.

Той излезе от вцепенението. Плесна кучето с мокра кърпа през муцуната и то изскимтя, а господарят му се заизкачва обратно към спалните.

Разбира се, не можа да заспи. Мразеше да се чувства притиснат, в безизходица. Но това щеше да се промени.

Мисли, мисли! Дори един константинополски агент не може да знае всичко.

А който знае повече, надделява.