Красимира Колдамова: Получавала съм много награди и много шамари от живота
Издателство "Musagena" предостави на "Дневник" откъс от биографичната книга за световнопризнатата българска балерина Красимира Колдамова. Автор на "Балерината Колдамова" е Гергана Михайлова, която не пести суперлативи по адрес на примата: "Тя е изключителна балерина, необикновена, оригинална, отдадена изцяло на своето изкуство, изкуство като единствен начин на нейния живот. Влюбена до полуда в балета, тя живее чрез това изкуство."
Книгата съдържа повече от 60 фотографии и 16 QR код видеа, се казва в анотацията на изданието.
Красимира Колдамова е родена в Стара Загора на 8 декември 1938 г. Завършва първия експириментален клас в Държавното балетно училище в София, възпитаничка е на балетните педагози Владимир Белой и Лили Берон. Специализира две години в училището към Болшой театър при Елисавета Герт.
Първата й главна роля е Жизел на русенската балетна сцена, след което отново се завръща в София. Танцува на сцените на редица световни театри, прима е на френския "Гран бале класик" през 1972/1973 г., многократно гастролира в Хавана по покана на именития хореограф Алберто Алонсо. Има над 60 роли в повече от 70 постановки.
Последната й роля в балет е Едит Пиаф (1998), а на 65 години танцува в спектакъла "50 години метаморфози", посветен на самата нея.
Колдамова се е снимала и в киното: във филма "А бяхме млади" на Бинка Желязкова и филмите балети "Поети на танца" на Людмил Стайков и "Куклата" на Михаил Пандурски. За нея БНТ създава документалния филм "Живот на палци".
Из "Балерината Колдамова" от Гергана Михайлова
КЪМ МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ
Никога не ми е идвало наум да пиша книга за живота си. Мен не ми стига времето да го живея, та камо ли да го описвам?! А и той още не е свършил, кой знае какво ми предстои занапред, колко очаквани и неочаквани събития. Идеята за книгата дойде от Гергана, а Таньо я прие за добра и навременна: "По-добре сама да разкажеш за себе си, отколкото да се дразниш от чужди интерпретации!"
Пожелах "небалетен" да я направи. Балетните специалисти биха ме разгледали само от професионална позиция, а аз преди всичко съм човек - и илюзиите, и грешките, и страстите ми са човешки - и чак след това балерина с всички професионални плюсове и минуси. Не мисля, че биографията на един артист може да бъде равностойна на изкуството му. Не зная дали моята личност ще бъде особено интересна на читателите, но времето, за което разказвам, и нещата от живота, които минаха през мен, са още един щрих към съдбите и вълненията на славното поколение, към което принадлежа! Чувала съм, че едно китайско проклятие гласяло: "Да живееш в интересно време!" Та това е нашето време! А дали е проклятие...
Не очаквайте от мен да се паля на политически теми - има си хора за това, а и баща ми ме закле "никога да не се занимавам с политика". Все пак, вглеждайки се назад във времето, разбирам, че тя се е намесвала в съдбата ми, но аз в нея - никога. Нашето бунтарско поколение мечтаеше само да направлява съдбата си. Затова разривът между нас и родителите ни беше толкова силен. Неслучайно в нашето време се появи хипарското движение. Всеки, малко или повече, мина през него, а по-вероятно е да се каже, че то мина през нас. Целият свят мечтаеше за свобода. И днес е така!
Много хора, които бяха прогонени или събраха кураж да напуснат родината си, днес ги приемат за герои. Не е лесно да живееш в изгнание и да останеш българин. Но да живееш в България също беше героизъм. И днес е така! Тъкмо в това откривам провокацията на "интересното" време. Никога не ми е липсвала смелост и дързост да посрещам всяко предизвикателство. Дори ме обвиняват, че обикновено избирам най-трудния път. Такъв е моят характер, а характерът е това, което насочва нашата съдба. Мисията на живота ми продължава и аз ѝ служа по войнишки. И днес е така.
Получавала съм много награди и много шамари от живота. Получавала съм награди от правителства - после си ги взеха. Стреляха с дела и думи в мен, стрелят и днес. Те не подозират, че вече съм като решето и трудно могат да ме улучат. В живота не успях да бъда красива блондинка (на сцената го постигнах), затова днес нямам чувството, че възрастта ми е отнела нещо много важно. Най-главното е невидимо за очите.
Обичам природата, птиците, морето, приятелите, звездите, музиката, поезията, фантазиите... Но най-много обичам да танцувам. Разбрах го още много млада и то стана моя същност. Днес танцувам чрез телата и душите на моите ученички. Един ден те ще запалят искрата в следващите... Така че ще танцувам винаги! Създадените от мен роли бяха един вид освобождаване на съществата, които са вътре в мен. Някои намирам за очарователни. На героините, които изиграх, отдадох сърцето и душата си, а всяка от тях ме обогати с още един живот.
Публиката ме даряваше с много обич и това зареждаше с нова енергия моите акумулатори. И днес е така - успехите на децата правят с мене същото. Създадох семейство. Имам син, който пое по свой път в любимото ни изкуство. Животът продължава...
Това е моята биография. Всичко друго в тази книга ще разказва за моята истина към едно или друго събитие. Не "истината, само истината и цялата истина", а моята истина. Сигурно има хора, които няма да са напълно съгласни с мен. Но повтарям - това е моята истина! Трудно ще бъде да разкажа в една книга целия си живот до днес, не съм дългопаметна и много събития, дати и хора са избледнели в спомените ми.
Моля за извинение. Но не се наемам да правя исторически балетен справочник. Пропуските са случайни, а емоциите и гледната ми точка - съвсем лични. Никога не съм се стремяла да бъда пример за подражание, философ или писател. Затова моля - приемете този непълен портрет като разказ за някой, който невероятно много прилича на мен.
Ако млад човек реши да го чете, нека се замисли дали не е по-добре да посвети времето си на някой от класиците. Но ако все пак прочетете книгата, знайте, че разказаното в нея беше далеч по-интересно като преживяване. Затова живейте живота си!
Аз живях на максимални обороти. И днес е така!
