С кристално кълбо в настоящето

На живо
"Черна писта" накара МВР да си свърши работата: Мартин Атанасов в подкаста "Дума на седмицата"

С кристално кълбо в настоящето

Книгата "В очакване на Путин. Статии и анализи" от Асен Игнатов е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си.
"Сиела"
Книгата "В очакване на Путин. Статии и анализи" от Асен Игнатов е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си.
Ревюто е препубликувано от списание "Култура"
"В очакване на Путин. Статии и анализи" от Асен Игнатов
ИИБМ, "Сиела", 2024
Библейската книга на пророк Даниил разказва как върху стена в двореца на вавилонския цар Валтасар внезапно човешка ръка изписва: "Мене, мене, текел, упарсин". Царят се стряска, привиква халдеи, магьосници и звездобройци да изтълкуват надписа - не успяват. Но идва пророк Даниил и тъй говори на Валтасар: "мене - изброи Бог царството ти и му тури край; текел - претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек; персе - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси" (Дан. 5:26-28). Царят заповядва да облекат Данаил в багреница и да го украсят със злато, ала е вече късно: "В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит, и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години" (Дан. 5:30-32).
Библията не казва на колко години е бил Даниил, когато разгадава надписа, но за Асен Игнатов, българския философ на историята, може да изчислим: през 1990 г., когато напуска редакцията на "Дойче Веле" и се премества в германския Федерален институт за проучване на източноевропейски и международни проблеми, той е само на 55 години. Ролята му обаче за вникването и разбирането на тогавашния източноевропейски свят и особено на променящата се след 1989 г. Русия е същата, каквато е тази на Даниил за Валтазар.
И за съжаление, точно по същия начин той нито е чут, нито послушан от западните политици - Валтасари Или, както пише руският аналитик Владислав Иноземцев в "Новая газета. Европа": "Западният свят - време е да признаем това - пропусна ставането на авторитарна Русия".
Само че, ако беше чел внимателно и се беше вслушал в Асен Игнатов, нямаше да го пропусне. Книгата със статии и анализи на ситуацията в постперестроечна Русия "В очакване на Путин" е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си. Философът сякаш вижда днешната мрачна путинска империя през кристално кълбо - тъй прецизни са наблюденията му, тъй точни пророчествата му. Далновидно предрича: ако от бутилката се изпусне евразийството, което е "опасен идеологически мит", на Европа ще ѝ се наложи да се справя с една Русия, която е не само войнствена, но и ядрена. Държава във военнотехническо отношение наистина великан, но в интелектуално-мисловно - джудже Ала жадно за власт джудже.
Асен Игнатов отбелязва със завиден нюх: "За руската душа и руската история са характерни определени матрици [.... Към подобни мисловни архетипи очевидно спадат следните постулати". Той изброява 11:
● Общността по принцип е добра, отделният индивид по принцип е съмнителен
● Държавата е по-важна от отделния субект
● Земята не принадлежи на отделния човек
● Ние сме длъжни на отечеството, отечеството не ни е длъжно
● Русия е по-добра от останалия свят
● Социалната справедливост е по-висша от свободата
● Справедливостта означава равенство
● Моралът е по-висш от правото и правосъдието
● Лъжливите идеи са престъпление
● Този, който не познава истината, е неморален
● Правилните идеи са по-важни от таланта.
Заключението е:
"Дали държавата бива разбирана като самодържавие или диктатура на пролетариата, общността - като съборност или социалистически колектив, земята - като собственост на традиционната община или на държавата, която я "предоставя на разположение" на колхозите, руското отечество - като благословена от Бога страна или страна на световната революция, неистинността - като безбожие или, обратно, като трансцендентна религия, е вече второстепенен въпрос. При всички положения тези принципи преобладават в повечето руски идеологии".
В днешна Русия те не просто преобладават, те са превърнати едва ли не в 11 Божии заповеди. И на тяхна база руските евразийци сипят ракети върху Украйна, убедени в свещената си правота. Това е правота, която Асен Игнатов проницателно разкрива като кривота. Но тази кривота западните лидери навремето не са поискали да чуят, видят, разберат. И сега се чудят какво да правят.
Да спрат да се чудят и с молив в ръка да прощудират "В очакване на Путин"...