Изложба, посветена на 200 години от издаването на "Рибния буквар", ще бъде открита на 20 май от 16 ч пред Народния театър "Иван Вазов" в София, съобщи пресцентърът на Българската академия на науките (БАН). Екпозицията, подготвена от Централната библиотека на БАН, представя първото издание на "Буквар с различни поучения" от 1824 г., станал известен със заглавието "Рибен буквар", както и неговите издания от 1847 г. и 1850 г., които се съхраняват в библиотеката.

На 14 табла са показани предисловието и отделните раздели на Буквара, най-ранните отзиви за него, а също и предшествениците и следовниците на тази уникална за българското учебно дело книга. В експозицията е включена информация за Петър Берон като учен, просветен деец и дарител. Представително място е отделено и на останалите четири издания от преди Освобождението, предоставени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", както и архивни документи от научния архив на БАН.

Изложбата е част от инициативите, съпътстващи отбелязването на 155-та годишнина от създаването на БАН и може да бъде разгледана до 28 май.

-------------------------

(...)

В края на ХVІІІ век в Брашов се установил и един българин от Сливен, чието име днес не говори почти нищо - Андон/Антон Иванов Камбуроолу/Камбуроглу от рода Диамоновци (все варианти, които свидетелстват за крехката документална основа, върху която се базират сведенията за него). В родния му град през 1935 г. е издигнат внушителен мемориален комплекс като доминираща е скулптурната фигура на войводата Хаджи Димитър. Все пак в основата на монумента има няколко бюста на възрожденци от града - единият е на Антон Иванов. В оскъдните исторически източници името на този необикновен мъж се изписва по различен начин.

В Гърция е известен като Антонио Иоану, в Румъния - като Антоньов Йоанович, поне така е изписано името му на една от значимите български книги - "Буквар с различни поучения, събран от Петър Х. Берович". Това е същият българин, който успял да се измъкне от родния си град заради гоненията, свързани с разкриването на тайната организация на Ригас Велестинлис в града под Сините камъни.

Кога и при какви обстоятелства сливналията е бил привлечен във "Филики етерия" - историята мълчи. Гръцкият историк Казасис мимоходом споменава за връзките му с Одеския комитет, без да уточнява нищо. Логично е да се приеме, че като търговец от голям калибър Йоанович е положил клетвата "Елефтерия и Танатос" в столицата на "Филики етерия" Одеса. Благодарение на успешния си бизнес и членството си в братството българинът имал възможност да подпомага финансово и наследниците на Ригас.

Йоанович се ползвал и с доверието на своите сънародници - благотворителната му дейност била забележителна, а на север от Дунав се ползвал с реноме на влиятелен човек. В края на второто десетилетие на ХІХ в. около него се формирал кръг от българи. Заради липса на документални следи е много трудно да се направи профил на тази организация, но след обявяването на въстанието от Александър Ипсиланти, нейните очертания добили по-ясни контури. Веднага след първите сражения между османските войски и Свещения отряд на "едноръкия генерал" от руската армия - Ипсиланти, австрийската полиция поставила под наблюдение Антон Йоанович.

Тя имала основание да се съмнява в него, защото в кантората му често влизали и българи, и гърци, които скоро след това изчезвали от града. Голяма част от тях били членове на "Филики етерия" и получавали убежище от османските преследвания.

Най-вероятно още през 1821 г. в Брашов се появил още един българин - Петър Хаджиберович от Котел. Той бил привлечен във "Филики етерия" още като ученик в престижната академия "Свети Сава", по-позната като "Бейската академия" в Букурещ. Затова бил в списъка на издирваните от османската полиция.

Член на тайното гръцко революционно общество бил и Васил Ненович - възпитаник на същото училище девет години по-рано. Той се включил активно в бойните действия на свободния зидар и карбонар Тудор Владимиреску, който вдигнал въстание във Влашко, и след неговата смърт намерил убежище в Брашов.

В града се установил и офицерът от Етерията, роденият в Сливен, но английски поданик, Иван Селимински. "Етеристката колония" била допълнена и от дошлия от Кишинев Атанас Кипиловски. Има косвени доказателства, че тази общност била посещавана и от търновеца Велчо Атанасов - Джамджията. В кръга на посветените бил още един сливналия - Антон Панов, известен в историята на Румъния като Антон Пан - автор на музиката на румънския химн "Събуди се, румънецо!".

Към това общество принадлежали и българи, които от години пуснали здрави корени в трансилванския град - кожарят Ангел Ангелович, търговецът на кожи и памук Йоан Начович, заможният хаджи Генович. Заседанията били достъпни и за руския поданик и консул в Букурещ Димитър Мустаков, който имал здрави контакти с "Филики етерия".

В работата на тайното общество били посветени и няколко гърци. Сред тях бил Йоанис Мавромати Киркиреос, който станал консултант на създаването на първата българска ложа от национален тип през 1825 г. в Сливен. Прелюбопитно е, че сред тях е и емблемата на новогръцкото Просвещение и вдъхновен етерист - Константин Вардалах, изключително близък приятел на външния министър на Руската империя Йоан Каподистрия.

Вардалах преподавал в академията "Св. Сава" аритметика, алгебра, геометрия, риторика, география и експериментална физика. Негови ученици били Петър Хаджиберович и Васил Ненович.

Животът на това тайно общество (наричано от българските историци "задруга" или опит за създаване на филологическо дружество) привлякъл вниманието на властите и те започнали да следят Йоанович и семейството му. За това свидетелства доклад на австрийската полиция, цитиран от изключително пунктуалната писателка Фани Попова - Мутафова в документалната й книга "Д-р Петър Берон": "Хер Вардалах и децата на хер Антониус Йоанниу заедно с домашния им учител и известния преводач хер Васил Ненович разгледаха някои брашовски старини, влизаха в черквата на Болгарсек, след това отидоха да пият бира в една градина извън града".

Домашният учител всъщност е котленецът Петър Хаджиберович...

(...)

Ключов обаче е бил фактът, че е имало кой да стимулира, насърчава и вдъхва увереност на младия мъж да създаде тази първа детска книга в българската литература. Не е без значение, че той е финансово подпомогнат за отпечатването и разпространение на буквара - затова и името на спонсора е изписано на титулната страница. Заради безпрецедентната скромност на Петър х. Берович и Йоанович, никога няма да узнаем кога и как е взето решението за написването на буквара. Но че то е грижливо обмислено, става ясно от едно загадъчно посещение.

Година преди букварът да бъде отпечатан в Брашов в печатницата на Антон Пан - член на брашовската работилница, Петър х. Берович предприел дълго и опасно за онова време пътуване. Снабден с препоръчителни писма от Антон Йоанович, той се озовал на миниатюрния остров Сен Лазар, намиращ се във венецианската лагуна. Там и до ден днешен е седалището на Ордена на мъхитаристите.

Конгрегацията на острова възникнала през 1717 г. Тя е клон на католическите павликяни, преследвани от столетия в родната си Армения. С годините тя се превърнала в духовно средище - до днес е запазена забележителната й библиотека, съхраняваща древни ръкописи, картинна галерия и модерна за времето си печатница. През 1816 г. английският поет лорд Джордж Байрон отседнал тук и ползвал архивите на библиотеката, за да създаде някои от своите трудове. В началото на ХІХ в. част от членовете на Ордена се установили във Виена и печатали много книги на различните славянски езици - църковнославянски, сръбски, български, полски, чешки и др.

Какви са били контактите на Йоанович с мъхитаристите е загадка, но при всички случаи те са го познавали добре, затова и приели препоръките му. От запазените протоколи на конгрегацията става ясно, че на 23 април 1823 г. при тях се представил Петър х. Берович:

Тази визита на българина на острова е описана от преводача от арменски Агоп Орманджиян - специалист по "Арменистика и кавказология" към СУ "Св. Климент Охридски", в изследването му "Д-р Петър Берон на остров Сан Лазаро".

Любопитен детайл е, че още през 1823 г. авторът на "Рибния буквар" започнал да се представя като Беронович, а след две години се подписвал като Берон.

Целта на посещението му на острова била да разгледа печатната база и да сравни труда си с други подобни западноевропейски издания. Въпреки големите типографски възможности на конгрегацията младият българин не използвал услугите й. Той имал претенция към шрифтовете и на предложението да му направят нов шрифт по неговите изисквания, отказал заради дългия срок, необходим за изработката.

Пенев добавя, че авторът на "Рибния буквар" е действителен революционер на българското образование. Оценките на изтъкнатия литературовед се допълват и от руския учен Георги Гачев, който в труда си "Ускореното развитие на културата" стига до извода, че "Берон осъществява в България степента на ренесансовия научен хуманизъм. Неговото дело е разкрепостяване на мисълта".

Ценна е оценката и на слависта проф. Борис Йоцов: "Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между Западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език - в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета - във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен... Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание."

Въпреки че редица историци и литературоведи са дали заслужена оценка на автора на буквара, приносът на Антон Йоанович остава неоценен и пренебрегнат. Без неговата подкрепа - морална и финансова, Петър х. Берович едва ли щеше да напише буквара. Не без значение е влиянието, което е имало членството на младия просвещенец в букурещката ложа на "Филики етерия", както и в Брашов. Доказателство, че в брашовската работилница се работело здраво за просвещението, са издадените с помощта на Йоанович книги на Атанас Кипиловски и Васил Ненович - "Священное цветоубрание или сто и четири священни истории, избранни из Ветхият и Новият Завет" и "Буквар за децата на славенобългарскиет народ". Любопитно е, че книгата на Кипиловски излиза като луксозно издание и със специално посвещение към Йоанович, а букварът на Ненович, макар да няма популярността на "Рибния", се ползвал в много училища години наред.