Репродукция на трактата на българския католически архиепископ, францисканец и книжовник Петър Богдан "De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotasн" е изложен в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН). "Възкръсналият ръкопис", както вече е известен, може да се види до 22 септември.

Трактатът, в превод "За древността на бащината земя и за българските дела", е първият летопис в новата ни история, посветен на България. Написан е на латински език, завършен е около 1667 г. В рамките на 200 страници авторът разглежда християнското минало и настояще на българските земи с цел да се намери подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.

До 1979 г. текстът на историята е неизвестен, когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за "За древността на бащината земя и за българските дела" се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.

Текстът е открит за българската наука от проф. д-р Лилия Илиева едва през 2017 г. в Biblioteca Estense Universitaria в Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори.

Трактатът е издаден като книга през 2020 г. от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

Роден е в Чипровци през 1601 г. с името Богдан. Петър е монашеското му име, дадено му е след постъпването през 1612 г. във Францисканския орден. Държал е обаче и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан. Първият му учител и благодетел е епископ Петър Солинат.

През 1618 г. Петър Богдан става монах, след което учи в католическото училище в манастира "Свети Франциск" в Анкона, Италия. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 година продължава образованието си в Клементинската колегия в Рим, което завършва през 1627 година. След кратък престой в Чипровци отново е изпратен да учи в Италия до 1630 година. Говорел е латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.

По негово настояване през 1642 година Софийската епископия е издигната в архиепископия и тя ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, а той става първият софийски католически архиепископ.

През 40-те години на XVII век в Чипровци се заражда идеята влиянието на католическата църква да се използва за възстановяване на българската държава. Петър Богдан заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович правят дипломатически рейд в Централна Европа - срещат се с редица владетели с молба да създадат християнски съюз срещу Османсската империя и да предприемат военен поход срещу нея, който да доведе до освобождението на България.

Успоредно с политическата си дейност Петър Богдан се занимава с литература, издаване на книги. По негова идея германец написва съчинението "История на София", което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.

Петър Богдан умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква "Света Мария" в Чипровци. Без преувеличение може да се счита за предтеча на Българското възраждане.

Около век след смъртта му - през 1761 г. католическият отец Блазиус Клайнер пише "История на България", а година по-късно Паисий Хилендарски създава "История славянобългарска" .